Щурмгешюц III (, накратко StuG III, в превод: щурмово оръдие) е немско щурмово оръдие, използвано през Втората световна война. Това е най-произвежданата бронирана бойна машина на Германия. Изградена е на шасито на Панцер III. В началото е предназначен като мобилно, бронирано артилерийско оръдие за поддръжка на пехотата, но след многобройни модификации е широко използван като унищожител на танкове. До пролетта на 1944 г. му се приписват 20 000 унищожени руски танка.
Разработка През 1936 г. Ерих фон Манщайн създава основните тактики на щурмовата артилерия. Целта е формирования от по шест оръдия да бъдат зачислявани към пехотните дивизии, за да осигуряват директна огнева поддръжка. Те представляват моторизиран еквивалент на елитните леки батареи от Първата световна война, но наличната им броня е значително преимущество. Застъпниците на танковете (купол, способен на въртене на 360°) смятат, че те могат да бъдат ползвани за щурмови оръдия, но последните не могат да бъдат използвани като танкове. Коефициентът на произведени машини към унищожени противникови танкове (постигнати благодарение на ниския профил и въпреки късото оръдие на първите модели), доказват погрешността на подобно мислене.
На 15 юни 1936 г. е направена поръчка за създаване на бронирана машина, която да поддържа пехотата. Тя трябва да е съобразена със следните изисквания: Да разполага с поне 75-mm оръдие. Ако е възможно, хоризонталното движение на оръдието да надвишава 30°. Вертикалното движение на оръдието да е достатъчно, за да се постигне обхват от 6000 m. Да е способен да пробие от 500 m всяка известна бронира машина (40 mm за френските танкове). Да разполага с цялостна бронева защита. Горната част на структурата да е отворена при липса на оръдие. Челната броня, с наклон от 30°, трябва да предпазва от 20 mm бронебойни снаряди. Страничната и задната броня трябва да предпазват от 7,92-mm бронебойни патрони със стоманено ядро, използвани от пушки и картечници. Височината на машината да не надвишава височината на прав човек. Останалите размери да са базирани на шасито, което се използва.
Разработката на шасито и надстройката е поверено на Даймлер-Бенц, които преди това получават и договора за шасито на Панцер III. Разширеният дизайн и разработка на оръдието е поверен на Круп, като първата поръчка включва един опитен образец, на цена 24 000 райхсмарки, и четири дървени модела, на цена 6000 райхсмарки. Те трябва да бъдат монтирани на петте шасита Панцер III модел B, осигурени от Даймлер-Бенц. Впоследствие през 1938 г. договорът на Круп е разширен до пет експериментални оръдия, доставени през 1938 г. Петте машини от експерименталната серия () се използват за усъвършенстване на дизайна и изграждане на основната тактическа доктрина. Те не участват в бойни операции, но са използвани до 1941 г. за обучение на танкови екипажи.
Първоначалният дизайн от 1936 г. е с отворен покрив над оръдието. Решението е считано за тактическо преимущество, тъй като екипажът може да открива по-лесно цели и да чува приближаващи машини. Конструкцията се променя през 1939 г., когато бойното отделение е затворено. Преработката е последвана от изрязване на отвор и инсталиране на артилерийски панорамен мерник. Мерникът разполага с деления за разстояния. Това позволява стрелба от закрита огнева позиция. Координатите на целите се получават от центъра за управление на огъня на батареята.
На 15 декември 1936 г. проектът получава кодовото название Pak(Sfl.) (самоходно противотанково оръдие). През 1937 г. означението е променено на Pz.Sfl.III (s.Pak) (трети модел на тежко бронетанково самоходно противотанково оръдие). На 7 февруари 1940 г. получава официално название 7,5 cm Kanone (Pz.Sfl.) (бронирано самоходно 75 mm оръдие). Скоро след това, на 28 март 1940 г., името е сменено отново. Този път на Sturmgeschütz, означение което се запазва до края на войната. Пълното название изписвано върху табелите със серийните номера и наръчниците е gepanzerte Selbstfahrlafette für Sturmgeschütz 7,5 cm Kanone (Sd.Kfz.142) или накратко gp.Sfl.f.Stu.G. 7,5 cm K. (Sd.Kfz.142).
Серийно производство Освен дизайна на шасито и горната част Даймлер-Бенц получават договор за производството на първата серия от 30 машини. Втората и следващите серии са поверени на Алкет. Не е известна точната причина за производството на допълнителни 20 машини модел А (Ausf.А от Ausführung, в превод: модел) базирани на Панцер III модел G. След като Щурмгешюц се доказва по време на бойните действия във Франция, са поръчани 150 модел D и 500 модел Е. От вторите са произведени само 284 броя. На останалите е монтирано по-дългото 75-mm оръдие StuK 40 и получават означение модел F. Спадът в производството през септември 1941 г. (виж таблицата на производството) се дължи на изпращането на голям брой резервни двигатели Майбах HL 120 TRM към Източния фронт.Hilary Doyle, Tom Jentz, Sturmgeschütz Assault Gun 1940 – 1942, Osprey Publishing, 1996, ISBN 1-85532-537-3, стр.14 – 15
Шасито на първите произведени машини е базирано на Панцер III модел Е. Челната броня е с дебелина от 50 mm, страничната и задната са от по 30 mm. Кожухът на оръдието и бронираната плоча, защитаваща откатния и механизма за връщане на оръдието в начално положение, са с дебелина 50 mm. Бронята на първите произведени серии е съставена от хомогенни плочи.
Механик-водачът разполага с люк за наблюдение, изрязан в челната броня. Когато люкът е затворен механик-водачът може да използва перископ KFF.2. Още един отвор е разположен вляво от него. Механик-водачът няма възможност да наблюдава дясната страна. Стрелецът може да използва само перископичния оръдеен мерник, разположен в челната част. Командирът разполага с перископ SF.14Z, който се подава през отворения люк. Пълначът не разполага със средства за наблюдение.
Основното въоръжение се състои от 75-mm оръдие Kanone L/24 (75 mm с дължина 24 калибъра – 1,8 m). Представлява модифициран вариант на 75-mm танково оръдие Kw.K. K/24. Разполага с полуавтоматичен, вертикален затвор на ствола и електрически спусък. Стволът и мунициите, които използва, са същите, както на оригиналното оръдие, С това приликите приключват. Максималният хоризонтален ход е 12° в двете посоки, а вертикалния е от -10° до +20°. Бронезапасът на Щурмгешюц включва 44 снаряда. 32 от тях са разположени пред пълнача, вдясно от оръдието, а останалите 12 – в отделение на задната стена на бойното отделение.
В допълнение на основното въоръжение екипажът разполага с два картечни пистолета (с по 192 патрона за всеки), 12 гранати (в отделение на задната стена на бойното отделение) и 5 димни гранати, които могат да бъдат изстрелвани дистанционно от бойното отделение. На 7 юни 1941 г. е разрешено носенето на картечница MG-34 и 600 патрона за нея. Машината не разполага с отвор, където да бъде монтирана. Пълначът, опериращ с нея, трябва да се подаде през люка, за да може да я използва.
Първоначално Щурмгешюц разполага само с радио на ултра-къси вълни, без предавател. Единствено командирът разполага със слушалки. Комуникацията с екипажа се осъществява посредством високоговорител, разположен вляво от стрелеца. Комуникацията между командира и механик-водача се осъществява посредством говорна тръба.
Двигателят е 12-цилиндров бензинов Майбах HL 120 TRM, осигуряващ 265 к.с. при 2600 об/мин. Използва трансмисия Майбах Variorex SRG 328 145 с десет скорости, която предава въртящия момент на двигателя през планетарна предавка към водещите колела. Тежестта от 20,7 t се разпределя между шест комплекта 520 mm двойни гумирани колела от всяка страна. Те са свързани с напречени торсионни валове. Използвани са вериги Kgs 6111/380/120 с ширина от 360 mm и шарнири с дължина 380 mm.
На 20 декември 1941 г. е издадена заповед №101 за извършване на следните модификации: Заваряване на прът в долната предна част, която да носи 11 резервни шарнира за веригите. Поставяне на листови метални дефлектори, които да пренасочват използвания за охлаждане въздух, извеждан в задната част на машината. Монтиране на две резервни колела в задната част над предпазителя на веригата.
На 21 февруари 1942 г. е издадена заповед №23 за промяна диаметъра на торсионните валове. Съответно 55 mm на първите три носещи рамена и 52 mm на задните носещи рамена. Разстоянието между центъра на опорните рамена и долната част на шасито е установена на 145 mm.
На 2 април 1942 г. със заповед №38 е инсталирано отопление на бойното отделение посредством топъл въздух от двигателя.
Таблица за производството на Щурмгешюц по месециHilary Doyle, Tom Jentz, Sturmgeschütz Assault Gun 1940 – 1942, Osprey Publishing, 1996, ISBN 1-85532-537-3, стр.9 – 14:
месец брой произведени брой доставени серийни номера бележки 1940 г. януари 1 0 90001 Модел А с номера 90001 – 900030 и 90401 – 90420Модел В с номера 90101 – 90350 и 90501 – 90550 февруари 3 1 90004 март 6 0 90010 април 10 14 90020 май 10 10 90030 юни 12 12 90412 юли 22 22 90114 август 20 22 90134 септември 29 22 90163 октомври 35 20 90198 ноември 35 25 90233 декември 29 31 90262 1941 г. януари 36 43 90298 Модел С с номера 90551 – 90600Модел D с номера 90601 – 90750Модел Е с номера 90751 – 91034 февруари 30 29 90328 март 30 36 90508 април 47 26 90555 май 48 60 90603 юни 56 42 90659 юли 34 56 90693 август 50 44 90743 септември 38 41 90781 октомври 71 81 90852 ноември 46 42 90898 декември 46 46 90944 1942 г. януари 45 33 90989 Последните произведени от модел Е февруари 45 30 91034 март 0 23
Техническо описание Броня При Щурмгещюц III надстройката представлява интегрална част от шасито. Дебелината на бронята пред механик-водача е 50 mm и е наклонена на 9 градуса спрямо вертикалната ос. Предната броня на шасито и надстройката също е 50 mm, но те са наклонени съответно на 20 и 50 градуса спрямо вертикалната ос. Бронираните плочи в горната част на надстройката са с дебелина 30 mm и са наклонени по ъгъл 10 и 30 градуса. Бронята на покрива е с дебелина 10 mm, като в средната част е хоризонтална, а задната част е под ъгъл 77 градуса. Бронираните листи в задната част са с дебелина 16 mm и са разположени под 80 – 87 градуса. Горният брониран лист на шасито е с дебелина 15 mm и е разположен хоризонтално. Оръдейният щит и бронирания кожух на механизма за компенсиране на отката са с дебелина 50 mm. От двете страни на машината са поставени бронирани листи с дебелина 8 mm и под наклон 30 градуса. Тяхната цел е повишена защита от кумулативни муниции. В надстройката има допълнителни бронирани листи, чиято задача е да защитават екипажа от снаряди и осколки.
Таблица с възможността на съюзническите танкови оръдия да пробиват бронята на Щурмгешюц III:
Броня Руско45-mm L/46бронебоен1,43 kg760 m/s Руско76,2-mm L/41,5бронебоен7,6 kg625 m/s Британско2-паундовобронебоен2,08 lb792 m/s Американско37-mm М6бронебоен с балистичен накрайник1,92 lb792 m/s Американско75-mm M2бронебоен14,72 lb564 m/s челна (горна) 100 m 2000+ m 183 m 457 m 549 m челна (шаси) 100 m 2000+ m 183 m 549 m 640 m странична (шаси) 1500 m 2000+ m 1372 m 1829 m 1829 m задна (шаси) 1500 m 2000+ m 1372 m 1829 m 1829 m
Ходова част Паразитните колела са монтирани в задната част на подвижни оси. Между тях и водещите колела се намират шест опорни и три поддържащи веригата колела. Всяко от опорните е разположено на индивидуален торсионен вал.
Въоръжение Основното въоръжение на Щурмгешюц III е 75-mm оръдие Stu.K. L/24. То е с тегло 490 kg и струва 9150 райхсмарки. Ефективността му се определя от способността на бронебойните снаряди да пробиват броня, точността и характеристиките на оптиката.
При общ брой от 44 снаряда препоръчителното разпределение е 12% бронебойни с експозивен заряд и трасьор (K.Gr.rot Pz.), 65% високоекспозивни (Sprenggranaten) и 23% димни (Nebelgranaten). Четвъртият тип муниции, които оръдието може да използва, са кумулативни снаряди Gr.38 HL. Боеприпасите се съхраняват в метални контейнери с дръжки за по-лесен пренос. Те се разполагат до трансмисията в четири отделения.