Битката при Гетисбърг ( ,Robert D. Quigley, Civil War Spoken Here: A Dictionary of Mispronounced People, Places and Things of the 1860's (Collingswood, NJ: C. W. Historicals, 1993), p. 68. ISBN 0-9637745-0-6.) водена на 1 юли – 3 юли 1863 г. в и около градчето Гетисбърг, Пенсилвания, е най-голямата битка в Западното полукълбо и повратна точка на Американската гражданска война.Rawley, с. 147; Sauers, с. 827; Gallagher, Lee and His Army, с. 83; McPherson, с. 665; Eicher, с. 550. Gallagher и McPherson посочват комбинация от гетисбърг и Виксбърг като повратната точка. Eicher използва подобния израз, „High-water mark of the Confederacy“ („Горната граница на прилива на Конфедерацията“). Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор Джордж Мийд отблъсква атаките на Конфедеративната Армия на Северна Вирджиния под командването на генерал Робърт Лий.
След успеха си при Чансълърсвил през май 1863 г. Лий повежда армията си през долината Шенъндоа за второто си нахлуване на територията на Севера, надявайки се да завземе Харисбърг, Пенсилвания или дори Филаделфия и да повлияе на политиците от Севера да преговарят за мир. Подтикван от президента Ейбръхам Линкълн генерал-майор Джоузеф Хукър придвижва армията си между армията на Лий и Вашингтон, но в самото навечерие на битката е сменен с генерал-майор Джордж Мийд.
Сблъсъкът между двете армии започва на 1 юли 1863 г., когато предни части от армията на Лий се натъкват на кавалерийска част от армията на Мийд близо до Гетисбърг и започва сражение. Ниските ридове на северозапад от града са защитени отначало от кавалерийска дивизия на Съюза, но скоро са подкрепени от два пехотни корпуса. Два големи пехотни корпуса на Конфедерацията обаче ги нападат от север и северозапад, разбиват набързо разгърнатите линии на Съюза и изтласкват защитниците през улиците на града към хълмовете южно от него.
На втория ден от битката, 2 юли, по-голямата част от двете армии се е събрала. Съюзната линия е разположена в защитна позиция с форма на рибарска кука. Лий насочва силна атака срещу левия фланг на Съюза и ожесточени боеве се водят на хълма Литъл раунд топ (Малкия объл връх) и местностите Уийтфийлд (Житната нива), Девилс ден (Бърлогата на дявола) и Пийч орчард (Прасковената градина). На десния фланг на Съюза са насочени нападения срещу хълмовете Кълпс хил (Хълма на Кълп) и Семетери хил (Гробищния хълм). Въпреки значителните загуби по целия фронт, защитниците от Съюза удържат позициите си.
На третия ден от битката, 3 юли, боят се подновява на Кълпс хил, а на изток и на юг се водят кавалерийски боеве, но основният щурм на 12 500 войници от Конфедерацията е насочен срещу централните позиции на Съюза на Семетери ридж („Гробищния рид“). Щурмът на Пикет е отблъснат от пушечен и артилерийски огън на защитниците. На 4 юли двете армии погребват убитите и прибират ранените, а на 5 юли Лий отвежда армията си на мъчителен поход обратно към Вирджиния. Между 46 000 и 51 000 са жертвите на битката от двете страни. През ноември президентът Линкълн използва случая на освещаването на Националното гробище в Гетисбърг, за да почете падналите и да изтълкува поновому смисъла на войната в историческото си Гетисбъргско обръщение.
Походът към Гетисбърг
Скоро след голямата победа на Армията на Северна Вирджиния над Армията на Потомак при Чансълърсвил (30 април – 6 май 1863 г.) Робърт Лий решава да предприеме второ нахлуване на територията на Севера (първото е неуспешният Мерилендски поход през септември 1862 г.) Такъв ход би разстроил военното планиране на Съюза и при значителен успех би могло да компенсира евентуално поражение на Конфедерацията при обсадения Виксбърг, Мисисипи и да накара политиците от Севера да се замислят за мир. Такъв поход би позволил на южняците да живеят от продоволствието на Севера и да облекчат опустошената от войната Вирджиния. Армията на Лий от 72 000 души би могла да застраши Филаделфия, Балтимор и Вашингтон и да засили движението за мир на Север.Coddington, сс. 8 – 9; Eicher, с. 490. Той е разбрал как генерал-майор Джордж Макклелан е спрял нахлуването му в Мериленд през 1862 г. в битката при Антиетам, преди да може да събере армията си: като се е сдобил с тайна заповед на Лий, която е описвала намеренията му. Това вдъхва увереност на Лий, че без такава помощ генерал-майор Джоузеф Хукър, който Лий счита за плах и неуверен командир, доста по-трудно би могъл да го спре.
На 3 юни армията на Лий започва да се придвижва на север от Фредериксбърг, Вирджиния. За да увеличи ефективността на командването Лий реорганизира армията си от два в три корпуса. Генерал-лейтенант Джеймс Лонгстрийт запазва командването на Първи корпус. Корпусът на загиналия вследствие на приятелски огън в битката при Чансълърсвил генерал-лейтенант Томас Стоунуол Джаксън е разделен на две, като Втори корпус отива под командването на генерал-лейтенант Ричард Юел, а новият Трети корпус е поставен под командването на генерал-лейтенант Амброуз Хил. Кавалерийският корпус е под командването на генерал-майор Джеб Стюарт.Eicher, p. 491 Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор Джоузеф Хукър се състои от седем пехотни корпуса, кавалерийски корпус и артилерийски запас с обща численост 94 000 души.
На 9 юни кавалерийските отряди на двете армии се сблъскват при Бренди Стейшън, близо до Кълпърър, Вирджиния. Конфедеративната кавалерия от 9500 бойци под командването на Стюарт е изненадана и почти победена от Първия Съюзен корпус на генерал-майор Алфред Плезънтън (8000 кавалеристи и 3000 пехотинци), но се съвзема и взема надмощие. Битката, най-голямото кавалерийски сражение през войната, доказва за пръв път, че кавалеристите на Севера могат успешно да се противопоставят на кавалеристите на Юга.Symonds, с. 36
След победа над федералните гарнизони в Уинчестър и Мартинсбърг Втори корпус на Юел започва да прекосява р. Потомак на 15 юни. Корпусите на Хил и Лонгстрийт правят същото на 24 и 25 юни. Армията на Севера ги следва, държейки позиция между южняците и столицата Вашингтон. Те прекосяват реката между 25 и 27 юни.Trudeau, сс. 45, 66 Междувременно Лий позволява на част от кавалерията под командването на Джеймс Стюарт да обходи източния фланг на Съюзната армия, давайки му значителна свобода на действие. Стюарт и неговите три най-добри бригади отсъстват при съдбоносния поход към Гетисбърг, както и през първите два дни от битката.
Лий дава стриктни заповеди на армията си да намали до минимум отрицателното въздействие над местното население.Lee's orders from Chambersburg, 27 юни 1863 Храната, конете и други припаси обикновено не се конфискува безцеремонно, но Конфедеративните пари, с които се заплащат, не са добре приети от собствениците. От някои градове, особено от Йорк, Пенсилвания, се иска плащане на обезщетение под заплаха от унищожение. Най-противоречивото действие на Конфедеративната армия е залавянето на около 40 негри, няколко от които са избягали роби, но повечето свободни, и изпращането им под стража в робство в Юга.Symonds, сс. 49 – 54 В южна Пенсилвания походът към Гетисбърг на Лий е известен като „Извънредното положение от 1863“. Губернаторът Андрю Грег Къртин свиква опълчение, което да се противопостави на южняците.
На 26 юни части от дивизията на генерал-майор Джубал Ърли окупират Гетисбърг след кратки схватки с новосъздаденото Пенсилванско опълчение. Ърли иска данък, но не събира значими продоволствия. Войниците изгарят няколко вагона и един покрит мост и унищожават няколко железопътни и телеграфни връзки. Кавалерийска част под командването на подполковник Илайджа Уайт заема на 26 и 27 юни Гробищния хълм (наречен така, защото там се е намирало градското гробище) южно от Гетисбърг и пленява няколко коня, скрити там от местни жители, но на следващата сутрин Ърли се отправя към съседния окръг Йорк.Nye, сс. 272 – 78 На 29 юни армията на Лий, извита в дъга от Чамбърсбърг (45 км северозападно от Гетисбърг до Карлайл (30 км северно от Гетисбърг) до Харисбърг и Райтсвил близо до р. Сускуехана.Symonds, сс. 41 – 43; Sears, сс. 103 – 106; Esposito, text for Map 94; Eicher, сс. 504 – 507; McPherson, с. 649
В спор относно използването на гарнизона, защитаващ Харпърс Фери, Западна Вирджиния, командващият Армията на Потомак генерал-майор Джоузеф Хукър предлага оставката си и Ейбръхам Линкълн и главнокомандващият генерал-майор Хенри Халек, които след поражението на Хукър при Чансълърсвил търсят извинение, за да се отърват от него, я приемат незабавно. Рано сутринта на 28 юни назначават на негово място генерал-майор Джордж Мийд, командир на V корпус.Sears, с. 123; Trudeau, с. 128
На 29 юни Лий научава от шпионин, нает от Лонгстрийт, че Армията на Потомак е прекосила реката със същото име и заповядва съсредоточаването на войските си около Кештаун, близо до Саут маунтин (Южната планина), на 13 км западно от Гетисбърг.Coddington, pp. 181, 189 На 30 юни, докато корпусът на Хил е в Кештаун, една от бригадите му под командването на бригаден генерал Джеймс Петигрю се отправя към Гетисбърг. Според мемоарите на Хенри Хет, дивизионния командир на Петигрю, Петигрю е търсел голям запас от обувки в града,Sears, с. 136; Foote, с. 465; Clark, с. 35; Tucker, сс. 97 – 98; Martin, с. 25; Pfanz, First Day, с. 25 но това обяснение може да и измислено впоследствие, за да се оправдае прекалено голямата разузнавателна група.Eicher, сс. 508 – 509
Когато войниците на Петигрю се приближават към Гетисбърг на 30 юни, забелязват Съюзната кавалерия под командването на бригаден генерал Джон Бюфорд да пристига южно от града и Петигрю се връща в Кештаун, без да започне сражение. Когато казва на Хил и Хет какво е видял, те предполагат, че това е Пенсилванското опълчение, не знаейки какво всъщност е разположението на войските на Съюза. Въпреки заповедта на генерал Лий да се избягва голямо сражение, докато цялата му войска не е съсредоточена, Хил решава да предприеме голям разузнавателен набег, за да оцени размера и силата на врага пред него. Около 5 ч. сутринта на 1 юли две бригади от дивизията на Хет се отправят към Гетисбърг.Eicher, p. 508; Tucker, pp. 99 – 102
Първи ден от битката
Бригаден генерал Джон Бюфорд осъзнава стратегическата важност на възвишенията южно от града, разбирайки, че ако южняците ги завземат, армията на Мийд трудно ще ги изтика оттам.Sears, сс. 155 – 58 Той решава да използва три рида западно от града, Хер, МакФерсън и Семинарийния, които са удобни за забавящо действие от малката му дивизия срещу превъзхождащите ги южни пехотни сили, за да се спечели време, което да позволи пристигането на войските на Съюза, които да се разположат на Семетери хил, Семетери ридж и на Кълпс хил. Рано на сутринта командващият лявото крило на Армията на Потомак генерал-майор Джон Рейнолдс заповядва на своя Първи корпус да се отправи към местоположението на Бюфорд, а XI корпус на генерал-майор Оливър Хауърд да го последва отблизо.
Две бригади от дивизията (съставена от четири бригади) на Хет напредват под командването на бригадни генерали Джеймс Арчър и Джоузеф Дейвис. Те се отправят на изток в колони по пътя от Гетисбърг за Чамбърсбърг. На около 5 км западно от града около 7.30 ч сутринта срещат лека съпротива от кавалерийски аванпостове на Съюза и се разгръщат. Според преданието първият изстрел е даден от Съюзния лейтенант Марселус Джоунс. През 1886 г. л-т Джоунс се връща в Гетисбърг, за да маркира мястото, където е изстрелял първия изстрел, с паметник. Войниците на Хет, наброяващи 7600, срещат 2748-те слезли от конете членове на кавалерийската бригада на полковник Уилям Гембъл, които започват карабинен обстрел зад прикритието на ограда.Martin, pp. 80 – 81