Малкият подковонос (Rhinolophus hipposideros) е дребен бозайник от семейство Подковоносови (Rhinolophidae). Той е един от най-малките прилепи, които се срещат в България.
Физически характеристики Основните размери на малкия подковонос са: Дължина на тялото с главата: 3,5 – 4,7 cm Дължина на опашката: 2,2 – 3,3 cm Размах на крилете: 19-25 cm Маса: около 10 g
Окраската на гърба варира от матовожълтМарков (1988), стр. 133 до опушенокафяв. Коремът е сивкав до сивобял. Крилете са светло кафяво-сиви. Младите индивиди са тъмносиви.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Mammals II (2003), стр. 399
Разпространение и местообитание Среща се в Западна и Южна Европа, Северна и част от Източна Африка и Югозападна Азия до Кашмир. В България е разпространен из цялата страна и е един от най-често срещаните видове Rhinolophus hipposideros - Science for Nature Foundation.Пешев, Симеонов (1993), стр. 289
Обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища, като пещери, галерии и мазета.
Начин на живот и хранене Живее поединично, по двойки или на колонии до 40 екземпляра. През зимата не образува колонии, както останалите подковоноси.Марков (1988), стр. 133 Излита веднага след залез слънцеПешев, Симеонов (1993), стр. 289, но понякога има и дневна активност.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Mammals II (2003), стр. 400
Спи зимен сън от септември – октомври, при температура 6 – 9 °C (в Европа).Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Mammals II (2003), стр. 400 Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата.Пешев, Симеонов (1993), стр. 289 Води уседнал начин на живот – прелита най-много 10 km между летните и зимните убежища.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Mammals II (2003), стр. 400
Храни се с комари, молци, дребни нощни пеперуди, бръмбари и рядко паяци. Ловува основно в гори, градски паркове и градини, по-рядко над ливади и пасища и крайречни гори.Иванова (2005), стр. 5 Понякога улавя плячката от камъни и клони.
Размножаване и развитие Женската ражда през юни – юли по едно малко, което проглежда след около 10 дни, и се отделя от майката след 6 – 7 седмици. Половата зрялост настъпва след 1 година.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Mammals II (2003), стр. 400
Продължителността на живота е средно 4 години. Установена е рекордна продължителност от 21 години.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Mammals II (2003), стр. 400
Еволюция Фосилните находки в Европа от началото на средния плеистоцен насам не се различават от сегашния вид, за който се смята, че произлиза от плиоценския Rhinolophus variabilis. Той от своя страна произлиза от живелия през миоцена Rhinolophus grivensis, който е общ прародител на малкия подковонос и южния подковонос (Rhinolophus euryale).
Природозащитен статут Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Незастрашен (Least Concern LC)Jacobs, D., Cotterill, F.W., Taylor, P. & Aulagnier, S. 2004. Rhinolophus hipposideros. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 26 април 2008. Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63
Европейската популация като цяло е намаляваща. Малкият подковонос е изчезнал локално в някои северни райони. Основните заплахи са безпокойството и унищожаването на убежища, използването на инсектициди и климатичните промени, които могат да повлияят негативно на северните популации.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Mammals II (2003), стр. 400
В България числеността му се оценява на 20 000 индивида.Иванова (2005), стр. 21
Бележки
Литература Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепната фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005 Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133 Пешев, Цоло, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета, София, 1993, ISBN 954-01-0204-9, стр. 289 Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399 – 400
Категория:Фауна на Палеарктика Категория:Фауна на Афротропическата област Категория:Подковоноси