О̀щима (произношение в местния говор Ошчима, , Тригоно, катаревуса: Τρίγωνον, Тригонон, до 1927 година Όστιμα, Остима) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 32 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 36 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас). При Ощима от главния път Лерин – Костур се отклонява пътят за Преспанско. Селото е на 1020 метра надморска височина между планините Бигла на север, планината Гомнуш на изток и планините Локма и Боданца на запад. На север землището на Ощима граничи с Желево (Андартико) и Писодер (Писодери), на изток с Търсие (Тривуно) и Статица (Мелас), на запад с Бесвина (Сфика), а на юг с Търнава (Прасино).
История В Османската империя В XV век в Ощима са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. В края на XIX век Ощима е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Астима (Astima) живеят 600 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ощина (Oschtina) е показано като село с 50 домакинства и 140 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ошчима има 384 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ощима е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.
В началото на XX век почти цялото население на Ощима е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 60 патриаршистки семейства и само пет екзархийски.Όστιμο След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония (Краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи, София 1995, с. 35. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ощима има 560 българи екзархисти и работи българско училище. На 17 (30) септември 1904 година край Ощима е първият сблъсък между ВМОРО и новопоявилата се гръцка въоръжена пропаганда в Костурско – няколкочасово сражение между четите на Митре Влаха и Евтимиос Каудис, прекратено след поява на османски войски.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51 – 52.
На 3 юни 1907 година селото е нападнато от андартска чета, която според данни на българския търговски агент в Битоля убива свещеника Георги Лазаров (прободен с щикове), както и местните жители: Яни Наумов (20-годишен, преди да го убият му извадили очите), Наум Прескаков (70-годишен), Георги Бендеров (70-годишен) и Котевица Жигерова (35-годишна). Къщата на българския свещеник е запалена, много други са разграбени, откраднат е добитък.Само няколко часа преди нападението османски войскови части правят обиски из Ощима. По време на самото нападение гарнизонът в близкото Желево бездейства, с което благоприятства акцията на андартите. Нападението е отбито от самите селяни, след като изваждат малкото си скрито оръжие – Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония (Краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи, София 1995, с. 150-151.
Църквите в селото са „Свети Йоан“ (XV век) и „Свети Никола“ (1867) с камбанария от 1911 година.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Ощима (Οστίμα), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 400 „православни гърци, паднали отново под българския тероризъм в 1904 година“.
Според Георги Константинов Бистрицки Ощима преди Балканската война има 80 български къщи.
По време на Балканската война един човек от Ощима се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ощима е обозначено като българско селище.
През 1907 година емигранти от селото основават Благотворителното дружество „Ощима“ в Торонто, Канада ().
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1921 година е построена църквата „Свети Илия“ в местността Осой. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ощима (Оштима) има 60 къщи славяни християни. В 1927 година селото е прекръстено на Тригонон.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Анто Мойсов, Стоян Гювев, Танас Динев, Кръстю Боглев, Димитри Попов, Сотир Новаков, Михаил Гювев, Борис Джигеров, Яне Аргиров, Стойче Янкулов.
През март 1946 година съдът в Лерин съди 35 души от Ощима за участие в българската паравоенна организация Охрана.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
Преброявания 2001 – 30 жители 2011 – 29 жители
Личности
Родени в Ощима Божин Темов (1887 – 1952), деец на ВМОРО и на Благотворителното дружество „Ощима“, Канада Васили Рамов (Βασίλειος Ράμος), гъркомански андартΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ Георги Наумов (1859 – 25.06.1913 г.), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, загинал край връх Повиен Димитър Топурковски (1911 – 1981), югославски партизанин и деец на НОВМ Лазар Райков (? – 1949), гръцки комунист, израства в бедно семейство; по време на германската окупация става член на ЕПОН и служи като куриер; след Споразумението от Варкиза е представител на ЕПОН за родното си село; през април 1946 година се включва в редиците на ДАГ; взима участие в операции в отбраната на Епир, Одре, Грамос и Вич; на два пъти е раняван; заради показана смелост и военен талант е изпратен на обучение в офицерската школа на ДАГ; загива на 12 февруари 1949 година заедно с баща си и брат си на Бигла Насто Джигеров (1879 – 1975), български революционер и емигрантски деец Петре Георгиев (1923 – 23 март 1947, Церово), войник на ДАГ Ристо Стефов (Крис Стефу, р. 1953), историк – македонист Спиро Василев Тупурковски (Spiro Basil Tupurkovski), канадски бизнесмен, активист на Обединени македонци
Български общински съвет в Ощима в 1941 година Анто Мойсов Стоян Гювев Танас Динев Кръстю Боглев Димитри Попов Сотир Новаков Михаил Гювев Стоян Тафилов Илия Пирганов Борис Недялков<
Починали в Ощима Димитър Далипо (Димитрис Далипис) (? – 1906), гръцки андартски капитан Павел Киров (Павлос Киру) (? – 1906), гръцки андартски капитан
Свързани с Ощима Алекс Джигеров (1931 – 2016), канадски общественик Васил Тупурковски (р. 1951), виден политик от Северна Македония и деец на егейската емиграция, по произход от Ощима, син на Димитър Топурковски
Външни препратки Диалектни текстове от Ощима в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 47 – 55.
Бележки
Категория:Села в дем Преспа