Пирин

Пѝрин, още Пирѝн и Перѝн, е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м).

Етимология Най-старото познато име на планината е Орбелус – „белоснежна“, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума „перинтос“, което означава скала, и от хетската „перунаш“.

Географска характеристика Географско положение, граници, големина

Със своя най-висок връх Вихрен (2914,3 m), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2925 m). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с връх Елбрус (5642 m), Алпите с връх Мон Блан (4808 m), Сиера Невада с връх Муласен (3479 m), Пиренеите с връх Ането (3404 m), Рила с връх Мусала (2925 m) и Олимп с връх Митикас (2917 m), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия – вулканът Етна (3263 m).

Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41°26' и 41°56' северна ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 m), а на юг Парилската седловина (1174 m) отделя Пирин от планината Славянка. На североизток планината достига до долината на река Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина и пролома Момина клисура, я отделят от Родопите. На запад и югозапад долината на река Струма със своите котловини Симитлийска и Петричко-Санданска и Кресненският пролом я отделят от планините Влахина, Малешевска и Огражден.

Площта на планината е 2585 квадратни километра, т.е. тя е сравнително компактна, малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина – 1033 метра. Дължината ѝ по права линия от северозапад на югоизток е 66 km, а максималната ѝ широчина в направление югозапад-североизток е 40 километра – от град Сандански до село Обидим.

Деление Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено главно било, което се простира от Предела до Парилската седловина от северозапад към югоизток. Орографски то се допълва от четири именувани странични била – масивни разклонения на главното било.

Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка, Пирин е разделен на три дяла – северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Шарлия, Сминица, Кушница и други, правейки я най-масивната планинска верига в България с алпийски характер на релефа.

Северен Пирин Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от площта на цялата планина и е дълъг 42 km. Простира се между седловините Предел на север и Тодорова поляна на юг. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират най-високите върхове, включително Вихрен – 2914,3 m. В тази част между връх Кутело и връх Бански суходол се намира седловината Кончето, висока 2810 m и широка на места едва 0,5 m. Тук най-характерни са ледниковите форми на релефа – циркуси, карлинги, трогови долини, моринни валове и пр. Особено красиви са долините на реките Бъндерица и Демяница. В северозападната част на Северен Пирин е разположена малката вътрешнопланинска Брежанска котловина.

Среден Пирин Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна (1883 m) и Попови ливади (1430 m). Това е най-малкият (7%) и къс (7 km) дял, но най-високият му връх Ореляк достига 2098,6 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север, прилича на орел с леко разтворени криле. На него има телевизионна кула. В тази част на планината широко развити са карстовите процеси и форми. Останалите върхове са ниски – под 2000 m, и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения пирински чай – Sideritis scardica. Тук има само две хижи – „Попови ливади“ и „Малина“.

Южен Пирин Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял, с най-висока точка връх Ушите (1977,6 m). Заема 19% от планината и е дълъг около 11 km, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина.

Геоложки строеж, геоморфоложки особености, релеф

В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари метаморфни скали – гнайси, шисти, мрамори и гранити. Като планина се оформя в средата на стария терциер, но се издига като мощна планина праз младия терциер и кватернера в резултат на вертикални движения по периферни разседи. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на кватернера едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечния лед е достигала до 2200 – 2300 m височина. Именно тези заледявания са оформили окончателно релефа на Пирин преди 18 000 години и са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончовите караули, Малкото конче), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на 35 циркуса, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и Бъндеришки.

Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на Струма и Места. От него се отделят множество разклонения, но четири от тях са толкова големи, че дават лицето на планината – Синаншкото, Тодориното, Полежанското и Каменишкото. Синанишкото странично било се отделя при Муратов връх в посока югозапад; Тодориното – от връх Възела на север; Полежанското странично било от връх Момин двор също на север, а Каменишкото – от връх Кралев двор на юг.

В югозападната част на планината в дебелите плиоценски наслаги външните релефообразуващи сили са оформили красивите и живописни Мелнишки пирамиди. Най-високите от тях са в района на село Кърланово – до 100 метра височина.

Пирин е известен с добива на качествен мрамор за строителен материал и производство на художествени изделия, особено в района на село Илинденци.

Върхове

В Пирин има два върха над 2900 m (Вихрен и Кутело), седем над 2800 m, седемнадесет над 2700 m, 32 над 2600 m и 40 над 2500 m. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар – 2732 m.

Връх Височина [m] Било Връх Височина [m] Било Вихрен 2914 Главно Джангал 2730 Полежанско Кутело 2908 Главно Момин двор 2723 Главно Бански суходол 2884 Главно Котешки чал 2715 - Голям Полежан 2851 Полежанско Малка Тодорка 2712 Тодорино Каменица 2822 Каменишко Ченгелчал 2709 Главно Малък Полежан 2822 Полежанско Дисилица 2700 Полежанско Баюви дупки 2820 Главно Каменишка кукла 2690 Каменишко Голяма стража„ПИРИН Речник и Пътеводител“ Николай Даутов, София, 2008, стр.278 2800 Полежанско Куклите 2686 Каменишко Малка стража 2790 Полежанско Башлийски чукар 2670 - Яловарника 2763 Каменишко Муратов връх 2669 Главно Газей 2761 Полежанско Джано 2668 Главно Каймакчал 2753 Полежанско Безбог 2645 Полежанско Голяма Тодорка 2746 Тодорино Сиврия 2593 - Бъндеришки чукар 2732 Главно Синаница 2516 Синанишко

Седловини За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти, премки и превали. Най-важните седловини, подредени по височина са:

Седловина Височина [m] Маршрут Кралевдворска дясна порта 2616 хижа Тевно езеро-хижа Пирин Кралевдворска лява порта 2616 хижа Тевно езеро-хижа Безбог Премката при Тодорка 2575 хижа Вихрен-хижа Демяница Башлийска порта 2530 хижа Вихрен-хижа Беговица Мозговишка порта 2520 хижа Демяница-хижа Тевно езеро или Беговица Бъндеришка порта 2499 хижа Вихрен-хижа Синаница Дженгалска порта 2489 хижа Безбог-хижа Демяница Беговишки превал 2476 хижа Демяница или Тевно езеро-хижа Беговица Демиркапия 2475 хижа Гоце Делчев-хижа Пирин Превала 2445 хижа Демяница-хижа Яне Сандански Синанишка порта 2426 хижа Яне Сандански, Беговица или Вихрен-хижа Синаница

Климат и води

Климат Климатът в Пирин се отличава с голямо разнообразие, следствие от големите разлики в надморската височина, експозицията на склоновете, разчленението и подстилащата повърхнина. В по-ниските части и в долините на Струма и Места има силно средиземноморско влияние.

На север в района на Разложката котловина, разположена на ок. 940 m н.в. е характерен умереноконтиненталния климат, дължащ се главно на голямата надморска височина на котловината. Средните януарски температури са ок. -2 °C, а валежите ок. 650 – 700 mm., като максимумът им е през ноември и вторичен – през юни. На юг в района на Гоцеделчевската котловина климатът е с преходносредиземноморски черти. Тук средногодишната температура достига 11,4 °C, а януарската е ок. 0 °C, валежите са предимно от дъжд със зимен максимум. Във високите части на планината климатът е типично планински. Средноянуарските температури варират от -1 до -2 °C в подножието и до -5 °C в по-високите части. Средната годишна температура на хижа „Вихрен“ е +3,5 °C. Количеството на валежите варира от 600 – 800 mm в по-ниските части до 1400 – 1500 mm в по-високите. Снежната покривка се задържа в по-високите части 7 – 8 месеца, а в Южен Пирин около 3 месеца. Често във високите части на планината през зимата се образуват опасни лавини.

Реки Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места.Реки в Пирин bg-tourinfo.com Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество водопади, прагове и бързеи. Има няколко по-изявени водопада – Влахинският водопад, Скоко, Попинолъшкият (15 m), Демянишки скок (11 m) и Юленски скок (9 m). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било. Пиринските реки имат снежно-дъждовен режим със силно изразен пролетен максимум.

По-важни реки, които се вливат в Места, са: Изток, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от реките Бъндерица и Демяница), Бяла река и др. Добринишка река (Плешка река), чийто приток е Дисилица и която минава през град Добринище Безбожка река Ретиже, която изтича от Поповото езеро реките Каменица, Брезнишка (Туфча) и др.

По-важни реки, които се вливат в Струма, са: Брежанска река Дяволска река Влахина река, която изтича от едноименните езера и събира в себе си водите на реките Георгийца и Синаница Санданска Бистрица, в чиято голяма долина тя се формира от сливането на Мозговица, Беговица, Башлийца, Сърчалийца и Арнаутдере, а после минава през град Сандански Мелнишка река Пиринска Бистрица, която изтича от Митровото и Аргировото езеро под името Демиркапийска река, след това минава през село Пирин и за кратко разстояние е граница на България с Гърция

Езера