Българите са южнославянски народ, живеещ на Балканския полуостров,Радост Иванова, Балканите като етнокултурна общностСтоян Атанасов, Как Балканите говорят за себе си. чийто майчин език е българският, който е източен южнославянски език. Според комплексно генетично проучване на българската популация, публикувано през 2025 г., отпечатъкът на славянско заселване на Балканите формира 56% от нейния ДНК-профил.Sarno S, Piccini F, Abondio P, Cilli E, Kuyumdjian EM, Dimitrov NA, Dilov CD, De Fanti S, Ciani G, Gentilini D, Boattini A, Sazzini M, Pettener D, Luiselli D. The Genetic Variability of Present-Day Bulgarians Captures Ancient and Recent Ancestral Contributions. Am J Biol Anthropol. 2025 Apr;186(4):e70037. doi: 10.1002/ajpa.70037. PMID: 40202136; PMCID: PMC11980028. Освен в България, български емигрантски общности живеят в редица европейски страни като Германия, Испания, Гърция, Великобритания, Италия, Франция, Португалия, Русия, Австрия, Кипър, Чехия, Нидерландия, както и в САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Израел, ЮАР, Австралия и Нова Зеландия. Исторически български общности живеят в някои балкански и в други страни съседни на региона като Украйна, Молдова и Унгария.
Географско разпределение
Повечето българи живеят в България, където са около 5,1 милионаЕтнокултурни характеристики на населението към 7 септември 2021 година. съставляват между 80 и 85% от населението. Броят на българските емигранти, напуснали страната от средата на XX век, се оценява на повече от 500 000 души. Според доклад на института „Отворено общество“, който се позовава на данни от преброяването на населението в България и Европа от 2011 г., българите в чужбина са малко над 1 милион души. ООН, която събира данни за населението на всички страни и ги обобщава на всеки 5 години, определя, че зад граница живеят 1 180 000 българи. Евростат посочва около 1 300 000 души. Сега българите емигранти със своите потомци, емигрирали през всички периоди, са около 1 500 000. През 2011 г. Министерството на външните работи е посочило общ брой на българите по света 2 018 792, като отбелязва, че емигрантите са се увеличили с около 400 000. Страните с най-много български емигранти са Съединените щати, Германия, Испания, Великобритания, Аржентина, Гърция, Бразилия, Италия, Канада, Франция, Белгия, Русия, Нидерландия, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Австрия и Дания. Според по-нови сведения от 2019 г. в чужбина живеят между 3 299 646 и 3 410 293 българи. Български общности в чужбина – етнически, емигрантски, студентски и др., има в около 70 страни. Много от тях са създали организации с различни цели. Българските културно-просветни организации водят началото си от една от първите български организации по света – „Българска седянка“ в Прага (1880). През 2000 г. по идея на инж. Антон Стамболийски е създаден Международен съюз на българите, живеещи в Средна Европа, със седалище в Прага. В Съюза членуват българските дружества от Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Полша и като гост – Румъния.
Исторически български общности живеят в Северна Македония, Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния, Унгария, Албания, Косово и Гърция. Компактни български общности, които живеят на територията на по няколко страни, са бесарабските и банатските българи, потомци на бежанци след различни войни и въстания по време на Османската империя. Официално признати български малцинства има в Украйна, Молдова, Сърбия, Чехия, Румъния, Унгария и Албания. Официално според властите на Северна Македония по преброяване в 2021 г. като българи се определят 3504 души, но десетки хиляди северномакедонски граждани вече имат българско гражданство, което са получили на базата на деклариран български произход, а хиляди други очакват да получат такова. Като част от българския милет, по-голямата част от славяноезичното население в днешна Северна Македония, както и това в днешна Северна Гърция, е имало българско самосъзнание до началото на ХХ век.
Етноним
От Възраждането думата „българи“ се използва за обозначаване както на народностната (или етническа) група българи, така и за гражданите на новата българска държава.В тази връзка И. Дичев дори предлага въвеждането на думата „българянин“ за диференцирането на двете понятия (вж. Ивайло Дичев, Българи, турци – българяни?, в-к Сега, 17 февруари 2007 г.) От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат също чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание.Закон за българите, живеещи извън България, Обн. ДВ. бр.30 от 11 април 2000 г., чл. 2, 6, 7, 8, Същевременно, български граждани могат да бъдат също лица с небългарска етническа принадлежност.Цанков, Веселин – Българското гражданство. Материалноправни и процесуални аспекти, София 2000, с. 54.Тодоров, Тодор – Гражданство по рождение по чл. 93, ал. 2 от Конституцията, Правна мисъл, 1996, № 4, с. 7 – 14. Конституционният съдия проф. Тодоров приема, че Конституцията ясно разграничава понятията „българин“ и „български гражданин“.
По официални данни само в 7 страни има над 50 000 български граждани: Турция (366 000), Германия (310 000), Испания (125 000), Великобритания, Гърция, САЩ, Италия. Общо в тези държави живеят над 1,1 милиона българи.Идва ли краят на изнасянето от България? – Христо Николов, Лиляна Клисурова; Вестник „24 часа“, 4 април 2020, стр. 23. Посетен на 31 януари 2021. По други данни от 2019 г. над 50 000 българи има в 16 държави: Украйна (600 000), Германия (416 000), Турция (350 000), САЩ (300 000), Испания (250 000), Гърция (200 000 – 250 000), Великобритания (200 000), Канада (180 000), Италия (100 000), Молдова (90 000), Аржентина (75 000 – 80 000), Франция (60 000 – 80 000), Португалия (70000), Бразилия (60 000), Русия (50 000), Израел (50 000).
По други данни от 2015 г. българската емиграция се разпределя в следните групи: Европейски съюз – 606 528 (56 %) Турция – 378 658 (35 %) САЩ, Канада и Австралия – 103 774 (9 %).
Произход
Според най-разпространената теория българската народност се формира в резултат на сливането на три племенни общности на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари. На практика етногенезисът на днешния български народ е по-комплексен. През VI-VII век източната подгрупа от южните славяни заселва римските провинции Мизия, Тракия и Македония, където се смесва със завареното византийско население (основно потомци на елинизирани и романизирани траки, гети и илири, както и на други заселили се по-късно по тези места народи, като готи, скити, римляни, келти и елини). Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва със създаването на Дунавска България от Аспаруховите прабългари и със заселването на Куберовите прабългари в днешна Северна Македония през VII век, преминава през унифицирането на правото, административното устройство в държавата от хан Крум (803 – 814 г.) и завършва през IX-X век с приемането на християнството за единна религия и въвеждането на старобългарския език за официален в страната.Военна академия „Г. С. Раковски“ – Създаване на българската държава През първата половина на следващото хилядолетие към етногенезиса на българите допринасят власи, гърци, албанци, кумани, печенеги и други индоевропейски и тюркски народи прииждащи към българските земи.
Антропологични и ДНК проучвания
Според остарели расови квалификации на антрополози от 20 век, българите са народ от преобладаващ алпийски, динарски или средиземноморски расов тип. Според национално проучване на Петър Боев най-разпространен е средиземноморският тип, следван от северните (нордически и балтийски), а понтийският, динарският и алпийският са по-редки. Според него средиземноморският тип се среща се главно в Тракия и по Черноморието. Северните антропологични типове се срещат навсякъде из страната, като са представени с два подтипа: западнобалтийският и източнобалтийски. Понтийският тип най-често се среща в Североизточна България. Динарският антропологичен тип в най-голям процент се среща в планините на Западна България и Родопите. Алпийският антропологичен тип се среща в България в малък процент. Монголоидни белези се срещат в Североизточна България, в Кърджалийско и в Шоплука.
Сред населението в Северна България се наблюдава ясно изразен брахикефалният тип (малко лице) и долихокефален (средно лице) в останалата част. Стойностите поставят повечето българи в групата на средновисоките на ръст. Пигментацията на българите е преимуществено тъмна, въпреки че българите имат по-светла пигментация от гърците. Според статистика от 20 век 42 – 47% от българите са от тъмен тип, 9 – 12% са от рус тип, а 43 – 46% са междинен (светлокоси и тъмнооки или обратното).
След развитието на популационната генетика през 21 век започват изследвания на българския ДНК-профил. Установено е, че той се доближава до този, описан при повечето европейски популации. Българският генетичен фонд носи следи от постледникова реколонизация от различни убежища, както и от експанзията на неолитните земеделци от Близкия изток. Според резултатите от анализа на Y-ДНК и мтДНК, българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основното ядро. Генетично днешните българи са по-тясно свързани с някои балкански популации (македонци, сърби, румънци, черногорци) отколкото с останалите европейци. Според автозомни анализи,Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data, Alena Kushniarevich et al. 2 септември 2015; doi:10.1371/journal.pone.0135820 съседните гърци имат по-голяма генетическа дистанция спрямо българите отколкото народи като чехи и словаци, а съседните турци още по-голяма. Според различни митохондриални анализи българите са най-сходни с поляци, чехи или унгарци. Генетичните тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство или различие географската близост, съответно – географските бариери, докато употребата на сходен език в случая с българите има по-малко значение.Five polymorphisms of the apolipoprotein B gene in healthy Bulgarians.Department of Chemistry and Biochemistry, Medical University of Sofia, Bulgaria.PMID: 12713147Bulgarian Bone Marrow Donors Registry—past and future directions – Asen Zlatev, Milena Ivanova, Snejina Michailova, Anastasia Mihaylova and Elissaveta Naumova, Central Laboratory of Clinical Immunology, University Hospital „Alexandrovska“, Sofia, Bulgaria, Published online: 2 June 2007From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence variability in Bulgarians and Turks. Ann Hum Gen.1996.Jan;60 (Pt 1):35 – 49.HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations.Distributions of HLA class I alleles and haplotypes in Bulgarians – contribution to understanding the origin of the population. M. Ivanova, P. Spassova, A. Michailova, E. Naumova. Division of Clinical and Transplantation Immunology, Medical University, Sofia, Bulgaria.