Уестърн (, буквално – западен) е жанр в изкуството, характерен предимно за САЩ, в художествената литература, кинематографията, телевизията, живописта и други изобразителни изкуства.
Действието в уестърните се развива основно през втората половина на XIX век, предимно в Дивия Запад (западните щати на САЩ),www.allmovie.com както и на териториите на западна Канада, Мексико и дори Австралия.
Върхът на разцвета на този жанр е през 1950-те години, след това постепенно замира.
Дефиниция Местодействие – уестърните се развиват предимно в западните щати (Айдахо, Аляска, Аризона, Уайоминг, Калифорния, Колорадо, Монтана, Ню Мексико, Невада, Орегон, Юта).
Време на действие – периодът е приблизително от 1860 година до края на Индианските войни (около 1890 година). Някои уестерни използват темата за Войната между Севера и Юга. Границите на жанра също така се разширяват, за да включат Битката при Аламо (1836) и Мексиканската революция (края на 20-те години на ХХ век).
В допълнение уестърните са приспособени към други исторически събития и географски територии, включващи Аржентина, Австралия, Бразилия, Русия.
Важна характеристика на уестърна е сблъсъкът на примитивния начин на живот с новаторския способ. Често този конфликт се демонстрира чрез символични сблъсъци на характери. В уестърните от ранния исторически период това обичайно е борба на индианци с „бели“ заселници и американската кавалерия.
Образ Популярните филми уестърни се фокусират върху живота на героя самотник и скитник, обичайно каубой или стрелец (gunslinger). Героят притежава всички атрибути, съответстващи на историческия период – каубойска шапка, кърпа срещу прах, шпори, оръжие – револвер или пушка, седло – но не задължително, кон.
Верният кон може сам по себе си да бъде отделен персонаж в сюжета на уестърните.
Класически теми Филмите от този жанр често изобразяват безлюдни територии и пространства, тяхното заселване и подчиняване на природата в името на цивилизацията. Често описват общество, организирано на основа „кодекса на честта“, както и в защита на закона.
Литературен предшественик В някои случаи персонажите могат да бъдат възприемани като литературни потомци на средновековните странстващи рицари, които са в основата на развитието на приключенския жанр в литературата. Като каубоите и стрелците в Дивия Запад, странстващият рицар в европейската литература от ранния период пътешествал със своя кон от град на град, сражавал се със злодеи – опирайки се не на развити социални механизми, а на своя собствен „кодекс на честта“.
Както и странстващите рицари, така и в уестърните, главните герои често рискуват себе си заради някоя красива дама в беда.
Технологии Технологиите присъстват под формата на: Телеграф Вятърна или ръчна помпа за вода Печатарска машина Железопътен транспорт Карабина „Уинчестър“ Револвер „Колт“ Пистолети и пушки с предно пълнене (за филмите, чийто сюжет показва по-ранните години на XIX век) Оръдия
Тези изобретения символизират неизбежния край и колонизирането на новите територии. В някои по-късни уестърни е използват автомобили и самолети.
Важна роля в сюжета на филмите играят оръжията. В уестърните се използват предимно пушки „Уинчестър“ и револвери „Колт“, но се срещат и други видове. Понякога се използват и оръдия, предимно при сцени с атаки на фортове и др.
Пейзаж и обкръжение В уестърните често се демонстрира суровата природа на Дивия Запад. Действията често протичат в ландшафт-пустинни местности (Долината на смъртта) и други местности в Калифорния, Юта, Аризона и Ню Мексико. Типичен антураж са изолирани фортове, ранчота и ферми, малки погранични градчета (където разбира се има „салон“, шерифска служба, банка, малък магазин, конюшна и затвор), дълбоки каньони и сцени, представящи необятната прерия.
Основно място в което се развиват действията в уестърните са салоните. Това е място където има алкохол, проститутки, музика и е място в което се играят карти (Покер и Блекджек). В салоните се случват най-вече разпри, юмручни сбивания (придружени с удряне по главата на противника със стол или бутилка) и стрелба.
В други, предаващи времето от по-късните години на XIX век, има църква, училище, дори болница (сериала – „Доктор Куин Лечителката“).
В повечето филми на тази тематика, човешкият живот няма никаква стойност, а отношението към „червенокожите“ е или крайно жестоко (дори със сцени с масови убийства), или силно приятелство между „бледолик“ и „червенокож“ (предимно в европейски проекти, екранизации по романа на Карл Май – Винету и др.).
Често в уестърните има „чернокожи“ персонажи.
В литературата Американската приключенска литература от XIX и началото на ХХ век, се основава предимно на колонизирането на Запада. В този жанр творят много известни писатели.
В киното Киноуестърните са един от жанровите разновидности на приключенския филм. Това е чисто американско явление, визитна картичка на американското кино. Каубойските филми в Холивуд започват да се снимат още през 1898 година.
Ранните уестърни се снимали в студия, но когато става възможно да се снима на открито, започват да се снимат пейзажи и други гледни точки от природата на щатите Ню Мексико, Уайоминг, Аризона, Юта, Невада, Монтана, Канзас и др., превръщайки природните забележителности не просто във фон, а „главен герой“ от филмите.
Основи Място на действие – обичайно Северноамериканският Див Запад.
Сюжетът на филмите от този жанр предимно е свързан с колонизацията на вътрешната и западната част на континента от колонизатори, идващи от източното крайбрежие на САЩ (например: „Как бе завладян Запада“ от 1962 с Дж. Форд и Дж. Маршал).
Каубоите и стрелците играят важна роля в тези филми. Често те се борят с индианците, чиито персонажи са представяни като жестоки злодеи в ранните уестърни. По-късно, в така наречените „ревизионистки уестърни“, дават на местните много по-приятен облик. Друга разпространена тема са приключенията и търсенето на злато и нефт (напр. „Златото на Маккена“ с Грегъри Пек и Омар Шариф), а също така филми, представящи сблъсъка на групи бандити, тероризиращи беззащитното население и хора на честта (напр. „Великолепната седморка“ с участието на Стив Маккуин, Чарлз Бронсън, Джеймс Кобърн и др.).
Персонажи
Преселници, пътуващи от изток на запад в кервани с фургони (задължително закрити), почти винаги са нападани или от бандити или от индианци. Понякога са нападани от бандити, облечени като индианци. При атака понякога правят кръгова отбрана с фургоните. Невъзмутимият шериф Независим ловец на глави Опитен трапер Ловък каубой Кръвожаден индианец, вожд, антагонист на главния персонаж Индиански шаман (често отрицателен герой) Благороден индианец, понякога помощник и спътник на главния герой Скаут индианец (разузнавач и следотърсач) Коварни бандити, обичайно многобройни Професионални комарджии Чиста и невинна главна героиня Палава жена, често певица Девойки от увеселителните заведения Машинист, кондуктор и друг персонал на железницата
Важен момент в уестърна е скоростта, преследванията с коне и впрягове, преследването на железопътни композиции, спусканията с канута по буйни реки и др. Също така главен момент са дуелите с пистолети, обикновено разиграван „очи в очи“, като стрелбата се осъществява почти задължително с пистолети „от бедро“.
Класически уестърн Началото на класическите уестърни може да се отнесе към 1903 г., когато е заснет немият филм „Големият влаков обир“ (на английски език – The Great Train Robbery), на режисьора Едуин Портър и с Брончо Били Андерсън в главната роля.
Популярността на филма прави от Андерсън първия каубой кинозвезда. По-късно той се снима в още няколко късометражни продукции.
Историята на уестърна е много богата и обединява в себе си много жанрове: приключение, екшън, драма, романтика, комедия, ужаси, трагедия и дори фантастика. Някои режисьори дори смесват фантастика и уестърн, като например режисьора Робърт Земекис, който в последната част от своя хитов филм Завръщане в бъдещето III, „праща“ главните герои (Майкъл Джей Фокс и Кристофър Лойд) през времето в годините на XIX век.
Златният век на този вид кинематографичен жанр са свързани с продукциите на двама именити режисьори – Джон Форд (чийто любим актьор е Джон Уейн) и Хауърд Хоукс.
Спагети уестърн През 1960-те и 1970-те години възраждането на жанра съвпада с възникването на така наречените „спагети уестърни“. Повечето от тях са ниско бюджетни продукции, снимани на открито (напр. в някоя испанска пустиня), която прилича на ландшафта в западните щати. Този вид продукция залага на много повече екшън и насилие, отколкото холивудските продукции.
Въпреки ниския бюджет някои от тези продукции се получават много добре. Сред успешните им режисьори се откроява един – Серджо Леоне. Неговите филми се отличават с добра режисьорска и операторска работа. Особено популярен става „Имало едно време на Запад“.
В такива филми се прославят имената на суперзвезди като:
Истърн Сниманите в Холивуд уестърни за кратко време стават много популярни и зад „Желязната завеса“, въпреки че са пуснати по екраните години по-късно. В комунистическите страни даже се появява поджанр, наричан „червен уестърн“ или „истърн“ (eastern, от „east“ – изток). В тези филми индианците обикновено се изобразяват със симпатия, като потиснати хора, борещи се за своето право на съществуване, в контраст с филмите от този период в Холивуд, където са обрисувани като злодеи.
Често в ролите на представителите на индианската нация се снимат югославски или турски актьори, поради отсъствието на представители на това население в Европа. Особено популярен става Гойко Митич – югославски актьор с прекрасна физика и актьорски качества. Неговите герои са винаги благородни и изпълнени с доблест и смелост индиански вождове (Оцеола, Винету). Той толкова става популярен, че при посещението му в САЩ е обявен за вожд от индианско племе. Американският актьор и певец Дийн Рийд, който емигрира от САЩ в ГДР, също участва в няколко уестърна. Друг известен актьор, въплътил се в ролята на героя на Карл Май – Винету, е френският актьор Пиер Брис.
В тогавашната ГДР хората харесват индианските филми, което кара студията за игрални филми „DEFA“ в определен период от време да заложи основно на тях. Такива продукции се снимат най-вече в ГДР (студио „DEFA“), Югославия (студио „Авала“) и др.
Български опити Български режисьори са опитват да въвлекат и България в този жанр. В няколко филма режисьори като Вили Цанков и Пламен Масларов опитват да наложат стила в своите филми „Буна“ (1975) и „Съдията“ (1987). Сред българските актьори, като типаж на уестърна се откроява актьорът Джоко Росич.
Съвременни уестърни „Contemporary Westerns“, или съвременните уестърни, са филми, чието действие протича в съвременна Америка, но там също се използват мотиви и теми от Дивия Запад (антигерой, открити ландшафти, дуели, преследвания, обири). По-голямата част от тези филми се развиват в същото географско пространство – западните щати.
Пример за съвременен уестърн са филми като „Донесете ми главата на Алфредо Гарсиа“ на Сам Пекинпа (1974), „Самотната звезда“ на Джон Сейлес (1996), „Едно време в Мексико“ на Робърт Родригес (2003), „Три могили“ на Томи Лий Джоунс, „Don't Come Knocking“ на Вим Вендерс (2005).
Писатели Класици на жанра
Литература Buscombe, Edward, and Christopher Brookeman. The BFI Companion to the Western (A. Deutsch, 1988) Everson, William K. A Pictorial History of the Western Film (New York: Citadel Press, 1969) Kitses, Jim. Horizons West: The Western from John Ford to Clint Eastwood (British Film Institute, 2007). Lenihan, John H. Showdown: Confronting Modern America in the Western Film (University of Illinois Press, 1980) Nachbar, John G. Focus on the Western (Prentice Hall, 1974) Simmon, Scott. The Invention of the Western Film: A Cultural History of the Genre's First Half Century (Cambridge University Press, 2003)
Бележки