Ореховец или Раховица, Рахово, Оряхово (, Орѣхово, , Мармарас, до 1927 Ραχωβίτσα, Раховица) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 42 жители (2001).
География Селото е разположено в южните склонове на планината Шарлия, на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в долината на Бродската река край шосето Сяр – Горно Броди. Над селото е турската крепост Капаклия.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от орех с топонимична наставка и двойно ударение в говора. Жителското име е о̀реховча̀нин, о̀реховча̀нка, о̀реховча̀не.
В Османската империя В XIX век Ореховец е село в Сярска каза. Основно занятие на жителите му е въглищарството и дребното животновъдство. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Ореховец (Oréhovets) има 58 домакинства и 200 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ореховец:
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Раховица (Ореховец) като село със 118 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Орѣхово (Ряхово) (Тахтали Кьой) има 440 жители българи християни и 30 власи. В първото десетилетие на XX век българското население на Ореховец е в лоното на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оряховица (Oriahovitza) има 960 българи екзархисти и 30 власи, като в селото работи българско училище с 1 учител и 29 ученици.
В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Ореховец има църква, която е една от най-хубавите в околията и училище с 45 ученици всички момчета (най-голям брой на деца в забавачницата – 29) и учител Г. Попдимитров.
При избухването на Балканската война в 1912 година десет души от Ореховец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция Към 1913 година в селото има 160 български къщи и 10 влашки в малка отделена махала. През Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия, а част от жителите му са избити.Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23. Цялото население бяга в България и се заселва в Мусомища (около 100 семейства), Неврокоп, Кричим, Пазарджик, Пловдив.
След войната селото попада в пределите на Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Мармарас.
Личности Родени в Ореховец Андон Вълков, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, III отделени, четата на Яким Траянов Андон Качарков (1884 – 1944), български революционер Андрея Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишката чета, 1 рота на 14 воденска дружина Божко Николов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Димитър Иванов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков, 1 рота на 14 воденска дружина Иван Константинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина Иван Филипов (1867 – 1930), български духовник и революционер от ВМОРО Кръстьо Захариев (1860 – 1899), български революционер Кръсто Иванов (1887 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров,„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 македоно-одрински опълченец, 14 воденска дружина Марко Божанов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина Никола Димитров Попов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, четата на Таско Спасов, 4 рота на 15 щипска дружина Стефан Иванов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 3 рота на 11 сярска дружина
Бележки
Категория:Села в дем Сяр Категория:Шарлия