Александър Павлов Малинов е виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-ото (1908 – 1910), 31-вото (1910 – 1911), 36-ото (1918), 37-ото (1918) и 47-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII обикновено народно събрание (1931 – 1934).

Биография Произход и образование Роден в Пандъкли, Бесарабия. Александър Малинов е възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев.ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 46. ISSN 0204 – 8906 Завършва право в Киев през 1891.

Професионална и политическа кариера

След идването си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. През 90-те години участва в кръга „Весела България“ и е прототип на Калина-Малина, епизодичен персонаж в книгата на Алеко Константинов „Бай Ганьо“.

Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвениГеоргиева, Станка. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет 2008, том 47, серия 5.2, с. 157 – 158 (достъп 21 февруари 2015) измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I.

В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 г. го напуска и преминава в опозиция.

Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931 г. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.

Семейство Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.

Памет На Александър Малинов е наречен булевард в София ().

Литература Гамза, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906 Георгиева, С. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет, 2008, Т. 47, серия 5.2, с. 157 – 158 Ташев, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9

Източници

Външни препратки „150 години от рождението на Александър Малинов“, БНТ, История.bg, 15 май 2017

Категория:Български юристи Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български политици от Първата световна война Категория:Министри на външните работи на България Категория:Министри на правосъдието на България Категория:Министър-председатели на България Категория:Председатели на Народното събрание на България Категория:Носители на Великия кръст на ордена „Св. Александър“ Категория:Възпитаници на Южнославянския пансион Категория:Възпитаници на Киевския университет Категория:Български политици от Бесарабия Категория:Хора от Болградски район Категория:Починали в София