Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Македония. Изявен участник в Демократическата партия, през 1923 г. той се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило до смъртта си. Той е министър-председател в правителствата управлявали България от 1926 до 1928 година и от 1928 до 1931 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 455 – 456. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир. Използва псевдонима Арнаутина.
Биография Ранни години Андрей Ляпчев е роден на 12 декември (30 ноември стар стил) 1866 година в българския македонски град Ресен, тогава в Османската империя.Тошкин, Ат., Ан. Рабаджийска, М. Куманов. Третото българско царство. 1879 – 1946, Труд, София, 2003, стр. 212. Родоначалникът на Ляпчеви вероятно е влах, преселил се в града от областта Мъглен през XVIII век при потурчването на село Нъте (днес Нотия, Гърция). Бащата на Андрей Ляпчев, Тасе Търпов (Ляпчето), е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството. Брат е на българския общественик Евтим Ляпчев и на революционера от ВМОРО Никола Ляпчев, загинал през Илинденско-Преображенското въстание. Другите му братя са Христо и Йонче.
Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 година местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 година Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава главен град на Източна Румелия.
Заедно с други македонски ученици в Пловдивската гимназия, като Пере Тошев и Никола Генадиев, Ляпчев се сближава със Захари Стоянов и с препоръката на Спиро Костов е приет за член на Българския таен централен революционен комитет, подготвящ освобождението на Македония и Съединението на Източна Румелия и Княжество България.Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36. На 2 септември 1885 година той е изпратен от комитета в Панагюрище, но по пътя е арестуван. Освободен е след осъществяването на Съединението на 6 септември. След началото на Сръбско-българската война на 2 ноември, цялата група се записват като доброволци в Първи опълченски полк, но по заповед на княз Александър I гимназистите са оставени в тила на напредващата армия. Те все пак стигат до превзетия Пирот, където са демобилизирани през декември и се завръщат в Пловдив.
След организирания от Русия преврат през лятото на 1886 година, довел до отстраняването на княз Александър I, и последвалата груба намеса на руски представители във вътрешните работи на България, Андрей Ляпчев се сближава с групата на крайните националисти, водена от Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов, важна фигура сред македонските емигранти по това време. Организирана от Ляпчев група нанася побой на консерватора Тодор Бурмов, макар самият Ляпчев по-късно да отрича участието си в случая.
През следващите месеци отношенията на Ляпчев със стамболовисткото правителство и Захари Стоянов охладняват и той се сближава с македонската група около Димитър Ризов. Напрежението между правителството и македонската емиграция се засилва след като майор Коста Паница е обвинен в подготовка на държавен преврат и е осъден на смърт. През лятото на 1888 година Димитър Ризов публикува статии, силно критични към Стефан Стамболов, и е осъден на две години затвор. Издадена е и заповед за арестуването на Ляпчев, но той успява да напусне страната.
Ляпчев прекарва следващите години в Цюрих, Берлин и Париж като слуша лекции по икономика и история, въпреки че не завършва формално образование. Той посещава за кратко и родния си град Ресен след смъртта на своя брат Георги. След 1920 година Ляпчев преподава стопански науки на студентите от Свободния университет за политически и стопански науки, днес УНСС.Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. Печатница „Франклин“. София. 1922 г.
Начало на политическата кариера
След падането на Стамболов през май 1894 година, Андрей Ляпчев се завръща в София. Тук той взима участие в кратко просъществувалата македонска група Млада македонска книжовна дружина. В началото на 1895 година започва да пише в издавания от Димитър Ризов опозиционен вестник „Млада България“ и става един от основните му сътрудници и редактор. По това време той смята, че нормализирането на отношенията с Русия е от ключова важност, и предлага някои оригинални идеи за постигането му – абдикация на Фердинанд I в полза на новородения му син, лична уния между Сърбия и България и дори обявяване на страната за република.
През март 1895 година Андрей Ляпчев се включва в ръководството на новосъздадения Македонски комитет, първоначално като секретар, а по-късно като подпредседател. Член е на Върховния комитет до 1898 година. Той прави някои опити за координиране на дейността с тази на ВМОРО, но напрежението между двете организации нараства. След 1897 година Ляпчев постепенно се оттегля от ръководството на ВМК, но продължава да сътрудничи на организацията до нейното закриване през януари 1903 година. Той участва активно в създаването и редакторската дейност на вестник „Реформи“, печатния орган на комитета, и дори за кратко ръководи изданието. След разцеплението на ВМОК Андрей Ляпчев се опитва да посредничи между двете крила, но без особен успех. Участва активно в обществената кампания в защита на българското население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание и в събирането на средства в помощ на бежанците.
Както и много други участници във ВМК (Трайко Китанчев, Алеко Константинов, Михаил Такев, Никола Мушанов, Данаил Николаев), Андрей Ляпчев симпатизира на Демократическата партия, създадена през 1896 година от Петко Каравелов. Ляпчев вероятно познава Каравелов от времето в Пловдивската гимназия, но е въведен в близкото му обкръжение от Алеко Константинов. С времето той става близък приятел на семейството. Ляпчев, като близък със семейството на Петко Каравелов по-късно, в 1906 година, запознава неговата дъщеря, Лора Каравелова, с поета Пейо Яворов. По-късно си спечелва гневни реплики от нейна страна, тъй като я съветва да уреди развода си, като се споразумее със своя съпруг Иван Дренков.
Ляпчев се превръща и в една от основните фигури в „Пряпорец“, вестникът на Демократическата партия. Той е сред основните участници в кампанията срещу въведения през 1900 година от радослависткото правителство натурален десятък. По време на правителството на Каравелов (1901 – 1902) Ляпчев е назначен в Министерството на финансите и отговаря за преките данъци. На тази длъжност той организира премахването на десятъка. След смъртта на Петко Каравелов в началото на 1903 година, Демократическата партия е оглавена от Александър Малинов, а подпредседатели стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.Известия на института по история на БКП. Том 62, БКП, 1988, стр. 270. Ляпчев става известен като водещ експерт на демократите в областта на икономическата политика.
Първо правителство на Малинов
В началото на 1908 година княз Фердинанд I възлага на Александър Малинов да състави самостоятелен кабинет на Демократическата партия и Ляпчев влиза в състава му като министър на търговията и земеделието като остава на този пост до 1910 година. На последвалите избори за XIV обикновено народно събрание той за пръв път е избран за народен представител.
Андрей Ляпчев играе активна роля при обявяването на независимостта на България. На 6 септември 1908 година българското правителство конфискува железопътните линии в Южна България, които са собственост на Османската империя и са експлоатирани от Компанията на източните железници. Отношенията между двете страни се изострят и те провеждат частична мобилизация. На проведена на 15 септември във Виена среща на княз Фердинанд с Малинов и Ляпчев е взето решение за обявяване на независимостта, което става на 22 септември 1908 година.Божинов, Войн. Андрей Ляпчев. Издателство „Кама“, 2006, стр. 23.
След първите неуспешни консултации с Османската империя, на 18 октомври Ляпчев пристига в Цариград начело на българска делегация, която трябва да уреди спорните въпроси между двете страни. Преговорите са блокирани от исканията за големи финансови компенсации от османска страна и се проточват повече от пет месеца. На 6 април 1909 година Андрей Ляпчев и Мехмед Рифат паша, външен министър на Османската империя, подписват протокол за признаване на българската независимост. На 13 юни същата година Ляпчев постига споразумение и с ръководството на Източните железници,Божинов, Войн. Андрей Ляпчев. Издателство „Кама“, 2006, стр. 29. като компанията получава около 2 милиона лева допълнителни компенсации за национализираните железопътни линии.Известия на държавните архиви, томове 95 – 96, Наука и изкуство, 2008, стр. 24.
Като министър на земеделието и търговията Ляпчев прилага селективно регулаторни и либерализационни мерки: поставя началото на кадастър на поземлените имоти, опитва се да насърчи скотовъдството и отглеждането на фуражни култури със закон за мерите, отменя държавния монопол върху солта, прокарва нов закон за насърчаване на въгледобива, регламентира и либерализира занаятчийските сдружения, прехвърля държавната протекция от дребните промишлени предприятия върху кооперациите. Ляпчев полага усилия за ограничаване на злоупотребите с власт, като в прокарания от него законопроект за мините забранява на държавните служители да придобиват концесии. Опитът за концентриране на управлението на различните преференциални режими в един орган в Министерството на земеделието и търговията обаче създава условия за корупция.
Второ правителство на Малинов На 18 септември (5 септември стар стил) 1910 година Александър Малинов прави промени в кабинета си и Андрей Ляпчев става министър на финансите. Той заема поста около половин година, но все пак успява да проведе някои мерки. Със закон е създадена Българска централна кооперативна банка, с цел да кредитира преференциално кооперациите в страната. Намалени са някои вносни мита, най-вече на суровини за промишлеността. Вероятно най-важната мярка е обезпечаването на известна финансова самостоятелност на общините, на които са прехвърлени приходите от беглика, училищния налог и пътния данък.
В началото на 1911 година Демократическата партия губи изборите за окръжни съветници и цар Фердинанд I оказва натиск върху Малинов да подаде оставка. През март 1911 година е съставен нов кабинет на Народната и Прогресивнолибералната партия, начело с Иван Гешов. Смята се, че основна причина за смяната на правителството е подготовката за създаването на Балканския съюз. Влиятелната македонска група в Демократическата партия, водена от Андрей Ляпчев и Михаил Такев, представлява пречка за евентуално споразумение със Сърбия за поделяне на Македония между двете страни.
В 1912 година във Виена Андрей Ляпчев се жени за Констанца Петрович. По време на Балканските войни тя е милосърдна сестра, а по-късно участва активно в Съюза за закрила на децата, чийто председател е от 1940 година до смъртта си през 1942 година. Двамата нямат деца.
Периодът на войните