Кимон Георгиев Стоянов е български офицер и политик.
Роден през 1882 г. в Татар Пазарджик в семейство от средната класа, той става офицер в Българската армия. Проявява се по време на Балканската война, а по време на Първата световна война командва дружина в битката при завоя на Черна, където е тежко ранен и губи едното си око. През 1919 година, при съкращенията на армията след войната, се уволнява със звание подполковник.
Преминал в запаса, Кимон Георгиев се посвещава на политическа дейност, като остава близък до офицерската организация Военен съюз. Участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. и е сред ръководителите на основания след него Демократически сговор, през 1926 – 1928 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев. През 1927 г. оглавява Политическия кръг „Звено“, който постепенно се дистанцира от Демократическия сговор.
През 1934 г. „Звено“ и Военният съюз извършват Деветнадесетомайския преврат, след който Кимон Георгиев става министър-председател, но в началото на следващата година те са изолирани от управлението от действията на цар Борис III. През следващите години Георгиев се сближава с комунистите и се включва в основания през 1942 г. Отечествен фронт. Той е активен участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г., когато отново става министър-председател.
В годините на налагане на тоталитарния режим Кимон Георгиев демонстрира лоялност към Българската комунистическа партия и, макар и отстранен от премиерския пост през 1946 година, заема различни второстепенни политически постове до края на живота си. Умира през 1969 година във Варна.
Биография Ранни години Кимон Георгиев е роден на 30 юли (11 август нов стил) 1882 година в град Татар Пазарджик, по това време част от Източна Румелия, в семейство от средната класа. Дядо му по бащина линия, наричан Стоян Балъкчията, се преселва в града от село Дебръщица в началото на XIX век и има магазин за риба, наследен от бащата, Георги Стоянов Кръстьов, роден около 1848 година. Дядо му по майчина линия е Тодор Богданов, който идва в Пазарджик от село Калугерово и се занимава с абаджийство. Семейството на майка му, Мария Богданова-Абаджиева, родена около 1858 година, е смятано за по-заможно и образовано от това на баща му.
Кимон е третото, най-малко дете в семейството – има по-големи брат и сестра. Гръцкото си малко име, което по-късно става повод за спекулации за етническия му произход, получава по настояване на неговата кръстница, която е от влашки произход, като според самия Кимон Георгиев баща му е искал да го кръсти Стоян. По това време бащата е тежко болен от туберкулоза и три месеца след раждането на Кимон умира, а майка му се връща с трите си деца в дома на своите родители, които, заедно с нейните братя, ѝ помагат в отглеждането им.
Кимон завършва четирикласното училище в Пазарджик през 1897 година. Той има желание да стане инженер, но семейството му няма възможност да го издържа да следва в чужбина и го насочва към военна кариера. Вуйчо му Георги Абаджиев го отвежда в София и го настанява в хотел, за да се подготвя за приемните изпити за Военното училище. Изпитите продължават около 15 дни през септември и той е приет в училището. Обучението в него продължава пет години. Сред курсантите заедно с Кимон Георгиев във Военното училище са станали по-късно известни личности, като Константин Соларов, Гурко Мархолев, Владимир Стоянов, Георги Каназирски, Тодор Георгиев.
Военна служба Випускът на Кимон Георгиев завършва Военното училище и е произведен в първия офицерски чин подпоручик на официална церемония в царския дворец на 1 януари 1902 година. Малко по-късно той получава първото си назначение – като взводен командир в 3-ти резервен полк от Втора пехотна тракийска дивизия в Пещера. След като полкът е преместен в Пазарджик, в края на 1904 година той става полкови адютант, в началото на 1905 година е повишен в поручик, а през 1908 година става ротен командир.
При мобилизацията в навечерието на Балканската война Кимон Георгиев става командир на 2-ра рота в 27-и пехотен чепински полк в Пазарджик, който малко след това е прехвърлен към границата при Лъджене. Полкът е част от Родопския отряд, командван от генерал Стилиян Ковачев, и след започването на войната в началото на октомври настъпва на запад към Мехомия. Ротата на Георгиев е сред частите, които завземат Предела и се прехвърлят за кратко в долината на Струма, подкрепяйки настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, след което се връщат през Банско и продължават на юг през Брезница, Неврокоп, Садово и Баница до Сяр. От Сяр Двадесет и седми полк настъпва бързо към Солун, но е спрян след Негован, тъй като Седма дивизия и гръцките войски вече са в града.
В края на 1913 година, вече с чин капитан, Кимон Георгиев е назначен за ротен командир в Тридесет и осми пехотен одрински полк в Кърджали.
По време на мобилизацията при влизането на България в Първата световна война Кимон Георгиев става ротен командир в новосформирания Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк и малко след това е назначен за командир на неговата 2-ра дружина. Полкът е част от Втора пехотна тракийска дивизия под командването на генерал Димитър Гешов и воюва на Солунския фронт. Георгиев се проявява в боевете при Каяли, където дружината му пленява 316 британски войници, за което през февруари 1916 година Георгиев е предсрочно повишен в майор.
По време на Битката при завоя на Черна дружината на Кимон Георгиев е на ключови позиции при село Брод и устието на река Сакулева, които заема на 8 октомври. През следващите дни тя е подложена на интензивен артилерийски обстрел и неколкократни атаки от силите на Антантата, като Георгиев се проявява като ефективен полеви офицер, удържайки противника на отсрещния бряг на Черна. На 19 октомври той е тежко ранен, в резултат на което губи едното си око.
След като се възстановява от раняването си, Кимон Георгиев е назначен за инструктор, а след това за член на Орденския съвет при щаба на действащата армия, на 27 февруари 1918 година е повишен в подполковник. При демобилизацията след Солунското примирие е прехвърлен в Министерството на войната, като от 26 октомври 1918 година е началник на Инспекторската секция.
По време на военната си служба е началник на орденската секция и на полската канцелария.
Начало на политическа дейност Военен съюз и Народен сговор След връщането на щаба на действащата армия в София Кимон Георгиев става член на сформиращия се Военен съюз и малко по-късно оглавява неговата организация за софийския гарнизон. Той участва активно в подготовката на неговия Учредителен конгрес, на който е избран за член на първото Постоянно присъствие на организацията. На 2 ноември 1919 година подполковник Кимон Георгиев е назначен за командир на Шести пехотен търновски полк в София.
На 9 септември 1919 година над 100 офицери открито протестират срещу назначаването за началник на Военната канцелария на полковник Гаврил Личев. Това безпрецедентно действие предизвиква острата реакция на министър-председателя Александър Стамболийски, който е и военен министър, и Висшият военен съвет публично осъжда акцията и взима мерки за ликвидиране на Военния съюз. Още същия ден Кимон Георгиев е назначен за началник на 39-о полково окръжие в Бургас, под предлог, че е негоден за строева служба. Той излиза в отпуск, но командването иска да го отстрани от София и прекратява отпуска. На 12 октомври Георгиев подава искане за уволнението си, мотивирайки се с влошеното си зрение, което бе пречило на канцеларската работа, която му се възлага. Съгласно обичайната практика, при уволнението му от армията той е повишен в полковник.
Уволнението на Кимон Георгиев е последвано от прочистването и на други основни дейци на съюза – до края на 1920 година са отстранени началникът на щаба на армията Петър Мидилев, началникът на Първа пехотна софийска дивизия Велизар Лазаров, Славейко Василев, Дамян Велчев, Александър Цанев, Ставри Андреев – са последователно уволнени от армията. Въпреки мерките на правителството, Военният съюз постепенно се възстановява с активните усилия на Никола Рачев, Дамян Велчев и Кимон Георгиев – реорганизирана е структурата на организацията в армията, като в дейността ѝ участват по-малко хора, но при по-строга конспирация.
На 14 октомври 1921 година Кимон Георгиев е сред основателите на опозиционната полутайна организация Народен сговор, и осъществява неговата връзка с Военния съюз. Участва и в преговорите между опозиционните партии, довели до създаването на 6 юли 1922 година на Конституционния блок. По това време той става акционер и председател на Управителния съвет на предприятието за гумени изделия „Каучук“, в което участват и други бивши офицери, като Георги Кисьов, Христо Цанев и Йордан Тодоров, както и банкера Никола К. Иванов.
През 1921 година Кимон Георгиев става член на най-голямата софийска масонска ложа „Зора“. Според самия него, той прекратява активното си участие в организацията през 1926 година, разочарован от острите конфликти между членуващи в ложата привърженици на съперничещи си крила в Демократическия сговор и Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). През 1932 година ложата прекратява членството му, поради неактивност. Въпреки това през 1937 година е изключен от Софийското дружество на запасните офицери, заедно с други масони.
Деветоюнски преврат
Като един от водачите на Военния съюз Кимон Георгиев участва активно в организирането на Деветоюнския преврат през 1923 година, а в нощта на самия преврат е в дома на Иван Русев, заедно с министрите от новото правителство. Той играе активна роля в обединяването на 10 август на основната част от старите партии в Демократическия сговор и е избран в неговото първо Изпълнително бюро и в групата, която изработва Програмните начала на партията. През октомври участва в преговорите за създаване на предизборна коалиция с Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), а на изборите на 18 ноември е избран за народен представител от Софийската селска колегия.
От януари до март 1925 година Кимон Георгиев е в Берлин, командирован от Акционерното дружество „Каучук“. Същевременно той има и политически задачи като пълномощник на министерството на търговията, промишлеността и труда – сондира възможностите за държавен заем и участва в среща на българските консули в Германия, която инициира създаването на Българо-германска търговска камара.
През април 1925 година Георгиев присъства на погребението на о.з. генерал Константин Георгиев, депутат и председател на софийската организация на Демократическия сговор и гарнизонен водач на Военния съюз, и е ранен при извършения от комунистите Атентат в църквата „Света Неделя“. В статия, посветена на загиналия при взрива Никола Рачев, той нарича атентаторите „изчадия“, подготвящи „смъртен удар“ срещу България. По-късно през същата година е изпратен в Пиринско като представител на правителството по време на Петричкия инцидент.
В правителството на Андрей Ляпчев В края на 1925 година Кимон Георгиев участва активно в събитията, довели до падането на Александър Цанков. Той е един от дейците на Народния сговор, които по това време се обявяват за промени в кабинета, и е натоварен от ръководството на Демократическия сговор да представи решението му в тази посока пред Цанков. Обсъждан като възможен вътрешен министър в нов кабинет, на 4 януари 1926 година той става министър на железниците, пощите и телеграфите в първото правителство на Андрей Ляпчев.
През 1927 година Георгиев се включва в новосъздадения Политически кръг „Звено“ без да се афишира като централна фигура в него. Кръгът е създаден като непартийна организация, която си поставя за цел подобряване на обществено-политическия климат в страната.
През този период Кимон Георгиев се жени за Веселина Родева от видното бургаско семейство Родеви, имат две дъщери – Мария (1928 – 1986) и Корнелия (р. 1931). Мария става агроном и университетски преподавател и е женена за функционера на Отечествения фронт Гиньо Ганев.