Дебреценският университет (, Дебрецени Едетем) е висше училище в град Дебрецен, Унгария.

История В Дебрецен висшето образование започва с основаването на Дебреценския калвинистки колеж в 1538 година, който се превръща в един от основните образователни центрове в страната. В 1908 година е основана Калвинистката академия на хуманитарните науки, а в 1912 година е основан Унгарският кралски университет. Университетът включва теологическия, правния и художествения факултет на колежа плюс нов медицински факултет. Обучението започва в 1914 година в старите сгради на колежа. В 1918 година е открита нова сграда за медицинския факултет, като първоначалният му кампус е завършен в 1927 година.

В 1921 година университетът е кръстен на бившия унгарски премиер Ищван Тиса. В 1932 година е завършена основната сграда, която е най-голямата сграда в града и е в еклектичен и необароков стил. В 1949 е създаден отделен факултет за природни науки, който от 1970 година се помещава в новата Химическа сграда.

В 1949/1950 година университетът е реструктуриран от новите комунистически власти. Основната цел е да се раздели на по-малки и по-слабо влиятелни институции и да се отслабят и дори премахнат структури, които не пасват на политическата конюнктура. Богословският факултет е върнат в Калвинисткия колеж, Медицинският факултет става отделен университет (до 2000 г.), Правният факултет е закрит, а някои преподаватели са уволнени. Катедрите по английска, френска, немска и класическа филология са закрити, а катедрата по руска филология е драстично уголемена. Преподаването на западни езици е възобновено в 1956 година, а на италиански едва в 90-те години на XX век.

В 1952 Художественият факултет и Факултетът за природни науки променят името си на Университет „Лайош Кошут“, което е запазено до 2000 година.

На 1 януари 2000 година колежите и университетите на окръг Хайду-Бихар – Селскостопанският университет, Университетът „Лайош Кошут“ и Медицинският университет са обединени. След тези събития Дебреценският университет има пет университетски и три колежански факултета с 20 000 студенти. По-късно към него са присъединени и Дебреценската консерватория и факултетите на университета в Хайдубьосьормен и Ниредхаза.

Дебреценският летен университет, основан в 1927 година, също ползва сградите на университета, макар и на теория да е независим. Летният университет предлага целогодишно обучение по унгарска култура и унгарски език на чужденци.

Най-популярното списание на университета е „Egyetemi Élet“ (Университетски живот), а водещата студентска онлайн медия е www.egyetemportal.hu.

Структура

Факултети и колежи Аграрен факултет Художествен факултет Факултет за дентална медицина Икономически факултет Общомедицински факултет Факултет по информатика Правен факултет Факултет по музика Факултет по фармакология Научен факултет Факултет Обществено здраве Инженерен факултет Педагогически колеж

Кампус Университетът има два големи кампуса и двата в Дебрецен – старият основен кампус, в който са разположени повечето сгради на катедрите по изкуства, наука, информатика, медицина, музика и ботаническата градина и новият кампус на улица „Касаи“, в който са повечето сгради на правния и икономическия факултет. Освен тези два кампуса университетът разполага със сгради, пръснати из целия град като катедрата по физика и Института за ядрени изследванияИнститут за ядрени изследвания на Унгарската академия на науките или Аграрния факултет.

Библиотека Библиотеката на Дебреценския университет е най-голямата университетска библиотека в Унгария и заедно с Националната библиотека Сечени в Будапеща е една от двете национални библиотеки в страната. Библиотеката разполага с над 6 милиона тома литература.

Известни студенти и преподаватели

Ендре Ади, поет (1877 – 1919) Янош Аран, писател и поет (1817 – 1882) Дежьо Балтазар, калвинистки епископ (1871 – 1936) Ежаяш Будаи, преподавател по хуманитарни науки и теология (1766 – 1841) Михай Чоконаи Витез, поет (1773 – 1805) Пал Ембер Дебрецени, свещеник (? – 1710) Самуел Диосеги, свещеник, ботаник (1760 – 1813) Лайош Домокош, съдия и писател (1728 – 1803) Михай Фазекаш, писател, ботаник (1766 – 1828) Ищван Хатвани, математик (1718 – 1786) Ендре Хьодеш, физик (1847 – 1906) Ференц Керекеш, химик и математик (1799 – 1850) Ференц Кьолчеи, поет и политик (1790 – 1838) Имре Лакатос, математик и философ (1922 – 1974) Йозеф Лугоши, лингвист (1812 – 1884) Ференц Медеши, скулптор (1881 – 1958) Жигмонд Мориц, писател (1879 – 1942) Алфред Рени, математик (1921 – 1970) Магда Сабо, писателка (1917 – 2007) Шандор Салаи, физик (1909 – 1987) Андор Сентивани, физик (1926 – 2005) Ищван Веспреми, физик (1723 – 1799)

Галерия

Външни препратки

Официален уебсайт на университета Студентски уебсайт Виртуален тур на основния кампус Дебреценски летен университет

Бележки