Уринаурина в речник на българския език от ИБЕ към БАН. (на латински: urina) е отпаден продукт на организма, произвеждан от бъбреците посредством филтрация на кръвта. Известно е още разговорно като пикняпикня в речник на българския език от ИБЕ към БАН. и остарялата дума пикочпикоч в речник на българския език от ИБЕ към БАН.. На османски турски думата چیش (чиш) означава урина, а в съвременния турски çiş (чиш) се използва със значение за детско чишкане или по детски урина.
При клетъчния метаболизъм се образуват множество отпадни продукти, богати на азот и други водоразтворими вещества, които трябва да се отделят от кръвта. През пикочопроводите урината преминава в пикочния мехур, където се задържа до няколко часа. От пикочния мехур урината се изхвърля през уретрата; този процес се нарича уриниране. При повечето животни в урината се съдържат феромони и уринирането на определени места е свързано с маркиране на територията.
Състав При човека урината се състои от 95% вода. Съдържа и редица органични и неорганични вещества, както следва:
Органични съединения Карбамид (20 – 35 g/l) Кетонови тела (< 3 g/l) Аминокиселини (1 – 3 g/l) Креатинин (1 – 1,5 g/l) Пикочна киселина (0,3 – 2 g/l) Глюкоза (< 0,16 g/l) Белтъци (< 0,15 g/l) Хипурова киселина (0,15 g/l) Креатин (0,05 – 0,1 g/l)
Неорганични съединения Катиони:
– калиев; – натриев; – калциев; – магнезиев; – амониев Аниони – хлориден; – сулфатен; – хидроген фосфатен
Други йони (в малки количества)
Източници
Вижте също Цистит
Категория:Пикочно-полова система Категория:Животински продукти Категория:Телесни течности Категория:Хомеостаза