Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов () е съветски военен и политически деец.
Той е последният маршал на Съветския съюз (1990), предпоследният министър на отбраната на СССР (1987 – 1991), член на Държавния комитет за извънредното положение (Государственный комитет по чрезвычайному положению, ГКЧП) и участник в Августовския пуч в Русия от 1991 г. Член на ЦК на КПСС (1987), кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС (1987 – 1990).
Биография Роден е в Оконешниковски район на Омска област на 8 ноември 1923 г.По твърдение на самия Язов той е роден не през 1923, а през 1924 г., а годината в повече си я е приписал, за да попадне на фронта.Вж.: Интервю на Дмитрий Гордон с маршал Язов
По време на Великата Отечествена война е ранен, като през годините ѝ е командир на взвод и заместник-командир на рота на Волховския и Ленинградския фронт. След войната Дмитрий Тимофеевич завършва Московското пехотно училище „Върховен съвет на РСФСР“, Военната академия „Фрунзе“ (1956) и Генералщабната академия (1962). Изпратен е в Куба по време на Карибската криза. През 1971 г. завършва Академия по обществени науки на ЦК на КПСС в Москва, и на следващата 1972 г. – Военнополитическата академия при Генералния щаб на Съветската армия „В.И.Ленин“. Язов постепенно се издига във военната йерархия и от 1970-те години командва последователно няколко военни окръга, включително Далекоизточния, където поддържа близки отношения с Юмжагийн Цеденбал и Ким Ир Сен. Началник на Главно управление „Кадри“ в Министерството на отбраната; армейски генерал от 1984 г.
Назначен е неочаквано с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1987 г. за министър на отбраната на страната (след полета на Матиас Руст и оставката на Сергей Соколов). През първите 3 години на тази длъжност Язов остава армейски генерал, което е необичайно (от 1935 г. всички глави на военното ведомство са маршали на Съветския съюз, с изключение на Сталин, който, ставайки народен комисар по отбраната през 1941 г., до 1943] г. не е имал никакви звания). Едва през 1990 г. президентът на СССР Михаил Горбачов присвоява на Язов маршалско звание, Указ №93 на президента на СССР от 28 април 1990 г. „За присвояването на армейски генерал Д. Т. Язов на воинско звание маршал на СССР“ което е последното в историята на СССР. Язов също така е и единственият маршал на Съветския съюз, роден в Сибир.
През март 1991 г. Дмитрий Тимофеевич е преназначен на поста министър на отбраната на СССР с указ на президента. Указ №1571 на президента на СССР от 1 март 1991 г. „За назначаването на другаря Д. Т. Язов за министър на отбраната на СССР“
При Язов завършва Афганистанската война. Като консерватор той е доста непопулярен сред кръговете на поддръжниците на перестройката. През 1991 г. се присъединява към подготвянето на Държавния комитет за извънредното положение и от първите дни на създаването му влиза в неговия състав. По време на Августовския пуч по негова заповед в Москва навлизат танкове и друга тежка техника и се обсъжда планът за щурма на Белия дом.
Убедил се в провала на преврата, Язов се отправя във Форос при Горбачов и веднага при завръщането си е арестуван на летището. На 22 август 1991 г. е издаден указ на президента на СССР „За освобождаването на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“. Указ №2447а на президента на СССР от 22 август 1991 г. „За освобождението на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“
От затвора Дмитрий Тимофеевич се обръща към президента с послание, в което се разкайва и нарича себе си „стар глупак“. Освободен след разглеждането на делото, през февруари 1994 г. е амнистиран, уволнен в оставка Указ №250 на президента на Русия от 7 февруари 1994 г. „За уволнението от военна служба в оставка на Д. Т. Язов и В. И. Варенников“ и награден с поименно оръжие. По-късно участва в мероприятия на ветерани, присъства сред почетните гости на парадите на Победата и т.н. Нееднократно излиза със спомени за Държавния комитет за извънредното положение, поддържайки мнението, че заговор не е имало.
След оставката известно време Дмитрий Язов заема длъжностите главен военен съветник в Главното управление за международно военно сътрудничество към Министерството на отбраната на Руската федерация и главен съветник-консултант на началника на Генералщабната академия на въоръжените сили на Русия. Биография на Дмитрий Язов на страницата viperson.ru Биография на Дмитрий Язов на страницата temadnya.ru
Член е на ръководните органи на редица обществени организации (в това число и на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Георгий Жуков, Страница на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Г. К. Жуков форума „Обществено признание“ Статията „Подвиги и признание. Общественная палата предлагает создать специальную структуру для помощи ветеранам“ във вестник „Российская газета“ (бр. №4654 от 8 май 2008 г.) и др.)
Консултант на началника на Военно-мемориалния център на Въоръжените сили на Русия. Ветерани от Въоръжените сили на Русия, взели участие в среща с президента
Женен (с втори брак). Има 4 деца и 7 внука.
Язов е последният маршал на СССР. Умира на 25 февруари 2020 г.
Награди Почетен Орден (2004 г. Путин награждава участника в Държавния комитет за извъредното положение Дмитрий Язов с Почетен орден – 17 ноември 2004 г.) Два ордена „Ленин“ – 1971 и 1981 г. Орден „Октомврийска революция“ – 1991 г. Орден „Червено знаме“ – 1963 г. Орден „Отечествена война“ – I степен – 1985 г. Орден Червена звезда 1945 г. Орден „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР“ – III степен 19 медала 20 награди на други държави, в това число „Орден на Честта“ и орден „Че Гевара“. Орден „Св. Димитрий Донски“ – 2-ра степен (от Руската православна църква, 2005 г. Списък с наградените с църковни ордени военачалници и ветерани от Великата Отечествена война)
Вижте също Августовски пуч в Русия (1991)
Съчинения Язов Д. Т. Верны Отчизне. Москва. Воениздат. 1988 г. Язов Д. Т. Удары судьбы: Воспоминания солдата и маршала. Москва. „Палея“. 1999 г. ISBN 5-86020-256-X Язов Д. Т. Карибский кризис: Сорок лет спустя. Москва. „Мегапир“. 2006 г. Множество публикации Списък с публикациите на Дмитрий Язов на страницата viperson.ru
Бележки
Източници Интервю на Язов във вестник „Комсомольская правда“ Интервю на Язов във вестник „Страница С“ Интервю на Язов във вестник „Красная звезда“ Статията на Вихристюк З., Куджева Е. „Уроки жизни Маршала Язова на страницата blago-mh.ru Белов В. Профил на Маршал Язов на страницата profile.ru Биография на маршал Дмитрий Язов на страницата viperson.ru
Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Министри на отбраната на СССР Категория:Маршали на Съветския съюз Категория:Възпитаници на Академията за обществени науки при ЦК на КПСС Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия Категория:Възпитаници на Военнополитическата академия „В. И. Ленин“ Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ Категория:Родени в Омска област Категория:Починали в Москва