Илия Кърчовалията

Илия Аргиров, известен като Кърчовалията, Джутю или Дедо Илия, е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Роден е в 1856 година във валовищкото село Кърчово, тогава в Османската империя. Произхожда от бедно семейство и от малък работи като овчар и слуга, тъй като баща му и двамата му брата са убити от турци, а майка му умира от скръб. Започва да произвежда дървени въглища, но след като е измамен от гръцки търговец става хайдутин. Четник е при Георги Зимбилев. Участва в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Стоян Карастоилов. След поражението му продължава да се занимава с хайдутство. В 1895 година е привлечен от Македонския комитет и се включва в Четническата акция.

В 1897 година се присъединява към ВМОРО под въздействието на Гоце Делчев, загърбва харамийството и води чета от 6 души в Сярско и ДемирхисарскоПетров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.21.. От 1899 година е войвода в Неврокопско. От 1902 година е демирхисарски (валовищки) околийски войвода. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг от Демирхисарско. По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в родния си край, начело на сборна чета с Яне Сандански. След поражението на въстанието се обявява против Сандански и е отстранен от окръга, макар да му е отказано да бъде въоръжен и да действа в Сярско против Санданистите. От 1906 до 1908 година е пунктов началник на ВМОРО в Рила, България.

След Хуриета се връща легален в Кърчово, но в 1909 година е арестуван заедно с Георги Башлията и още трима четници и осъден на доживотен затвор за подготвяне на атентат срещу Яне Сандански.Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3. В 1911 година е амнистиран. При избухването на Балканската война в 1912 година застава начело на Дванадесета партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на Четвърта битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

От 1913 година е пунктов началник в село Петрово, Демирхисарско.

През септември 1915 година старши подофицер Аргиров завежда разузнавателен пункт № 6 в Петрово на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140. ISBN 954-8187-10-8 Илия Кърчовалията е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.

Умира в Кърчово в 1918 година.Енциклопедия България, Том 3, София, Издателство на БАН, 1982.

Илия Кърчовалията е баща на войводата на ВМРО Митьо Илиев.

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български хайдути от Македония Категория:Родени в Кърчово Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Български подофицери от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Носители на орден Pour le Mérite Категория:Починали в Кърчово Категория:Български разузнавачи