Франц Гейбриъл Александер () е унгаро-американски психоаналитик и лекар, който се разглежда като един от основателите на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология.
Биография Роден е на 22 януари 1891 година в Будапеща, тогава Австро-Унгария. Учи в Берлин. Там е част от влиятелна група от германски психоаналитици, включващи Карен Хорни и Хелене Дойч, наставлявана от Карл Абрахам, събрана около Берлинския психоаналитичен институт.
През 1930 г. той е поканен от Робърт Хътчинс, тогава президент на Университета в Чикаго, да стане негов гостуващ професор по психоанализа в Чикаго. Александер работи в Чикагския институт по психоанализа, където един от неговите студенти е Пол Розенфелс. В края на 50-те, той е сред първите членове на Обществото за Основни системни изследвания.
Умира на 8 март 1964 година в Палм Спрингс, Калифорния, на 73-годишна възраст.
Научна дейност В началото на 20 век, Франц Александер води движението към динамично взаимодействие между ум и тяло. Зигмунд Фройд имал дълбок интерес към психосоматичните заболявания, което се разбира от кореспонденцията му с Георг Гродек, който по това време изследва възможността за лекуване на физически смущения чрез психологически процеси.
Заедно със Зигмунд Фройд и Шандор Ференци, Александер развива концепцията за автопластична адаптация. Те твърдят, че когато индивидът е поставен в стресова ситуация, той може да реагира по два начина: Автопластична адаптация: Субектът се опитва да промени себе си, тоест вътрешната среда; Алопластична адаптация: Субектът се опитва да промени ситуацията, тоест външната среда.
От 30-те до 50-те години редица аналитици са заети с въпроса за съкращаване на курса на лечението, но пак да се постигне терапевтична ефективност. Те са: Шандор Ференци, Франц Александер, Дейвид Малан и други.
Библиография 1931, The Criminal, the judge and the public: A psychological analysis. (Together with Hugo Staub. Orig. ed. transl. by Gregory Zilboorg). 1960, The Western mind in transition: an eyewitness story. New York: Random House. 1961, The Scope of psychoanalysis 1921 – 1961: selected papers. 2. pr. New York: Basic Books. 1966, Psychoanalytic Pioneers. New York; London: Basic Books. 1968, The history of psychiatry; An evaluation of psychiatric thought and practice from prehistoric times to the present. By Franz G. Alexander and Sheldon T. Selesnick. New York [etc.]: New American Libr. 1969 [c1935] (with William Healy) Roots of crime: psychoanalytic studies, Montclair NJ: Patterson Smith. 1980, Psychoanalytic therapy. Principles and application. Franz Alexander and Thomas Morton French. 1984, The medical value of psychoanalysis. New York: Internat. Universities Pr., 1984. ISBN 0-8236-3285-7. 1987, Psychosomatic Medicine: Its Principles and Applications. 2nd. ed., New York; London: Norton. ISBN 0-393-70036-4.
Източници
Външни препратки Биография на Франц Александер на сайта Унгарска електронна библиотека The corrective emotional experience (1946) (chapters 2, 4, and 17 of the book by Franz Alexander, Thomas M. French et al., Psychoanalytic Therapy: Principles and Application. New York: Ronald Press, 1946) Franz Alexander
Категория:Австро-унгарски лекари Категория:Унгарски психолози Категория:Унгарски психоаналитици Категория:Американски психоаналитици Категория:Американски психолози Категория:Анализанти на Ханс Закс Категория:Евреи в Австро-Унгария Категория:Евреи в САЩ Категория:Криминолози Категория:Родени в Будапеща Категория:Починали в Палм Спрингс