Владимир Семьонович Висоцки () е съветски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз.
След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по целия Съветски съюз и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.
Биография Детство и юношество Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва и е кръстен с русифицираното име на дядо си, Волф Висоцки. Баща му, Семьон Висоцки (1916 – 1997), е роден в Киев в еврейско семейство и става офицер в армията. Майка му, Нина Висоцка (по баща Серьогина; 1912 – 2003), е родена в семейството на московски портиер и от 1932 г. работи като преводачка от немски в различни учреждения. Двамата се запознават през 1935 г., когато Семьон още учи в техникум по комуникации, женят се малко по-късно, след което заминават за Новосибирск, където съпругът е изпратен на работа. През 1937 г., в очакване на раждането на детето си, Нина Висоцка се връща в дома на родителите си на улица „Первая Мешчанская“ в Москва – преградена на три части стая в комунална квартира, където Висоцки прекарва първите си години.
През март 1941 г., месеци преди влизането на Съветския съюз във Втората световна война, Сергей Висоцки е мобилизиран, а през юли съпругата и синът му са евакуирани от Москва в село Воронцовка в Чкаловска област. Те остават там в продължение на две години, като Висоцки живее в детски дом отделно от майка си, която работи като приемчик и лаборант във фабрика за спирт.
Висоцки и майка му се връщат в дома си на „Первая Мешчанская“ в Москва през лятото на 1943 г., като по това време родителите му вече са решили да се разделят, развеждайки се официално след края на войната. През 1945 г. той постъпва в първи клас на 273-то училище „Шчербаковски“. През следващата година баща му получава по съдебен път родителските права, заради голямата служебна натовареност на майката и лошите отношения на детето с втория ѝ съпруг. От есента на 1946 г. Владимир живее с баща си и втората му съпруга Евгения Лихалатова. От 2 януари 1947 г. Семьон Висоцки е на служба в съветските окупационни войски в Германия. Семейството се настанява в етаж от къща в Еберсвалде при необичайно добри за съветските стандарти битови условия. През следващите три години Висоцки учи в местно училище, взима уроци по музика, като за тази цел баща му купува пиано, и започва да говори немски език. През лятото на 1948 г. кандидатства в суворовско училище, но не е приет.
През лятото на 1949 г. Семьон Висоцки е върнат в Съветския съюз, първо в Краснодар, а месец по-късно в Киев. В края на септември Владимир и Евгения Лихалатова се връщат в предишната си комунална квартира в Москва, като Семьон Висоцки ги посещава периодично, пътувайки от Киев. Владимир постъпва в пети клас на кварталното 186-о училище. През 1952 г. става член на Комсомола. През този период той започва да се интересува от литература и пише първите си стихове. През 1953 г. започва да посещава театрален кръжок, а през следващата година е първото му публично представление – представяне на вариации на басня от Иван Крилов в училищно представление. За 17-ия му рожден ден майка му му подарява първата китара, а съученикът му Игор Кохановски го учи на някои прости акорди. Висоцки завършва средното си образование на 24 юни 1955 г.
През този период Висоцки става част от голяма младежка компания, която оказва изключително влияние върху живота и творчеството му. Групата обикновено се събира в дома на Левон Кочарян на улица „Болшой Каретний“ № 15, който освен Висоцки често посещават и други младежи, които по-късно стават известни в артистичните среди – Василий Шукшин, Андрей Тарковски, Людмила Гурченко, Юлиан Семьонов, Иля Глазунов, Олег Стриженов. Сред гостите в дома на Кочарян са и освободени от мрежата на ГУЛАГ политически и криминални лагеристи.
Следване След като завършва училище, по настояване на семейството си, Владимир Висоцки кандидатства и е приет в Московския инженерно-строителен институт. Той не проявява особен ентусиазъм към инженерното образование и през декември 1955 г. напуска института с намерението да кандидатства в театрално висше училище. От януари 1956 г. отново редовно посещава театралния си кръжок, който по това време подготвя постановки по Александър Островски и Антон Чехов.
През юни 1956 г. Висоцки е приет в класа за актьори на Школата студия на Московския художествен академичен театър „Немирович-Данченко“ (МХАТ), който е ръководен от Борис Вершилов, а след неговата смърт в края на 1957 г. – от Александър Комисаров и Павел Масалски.
По време на следването си Владимир Висоцки участва редовно в сатирични самодейни постановки, организирани от студентите, за които понякога пише пародийни стихотворения и други кратки текстове. Негов преподавател по литература е Андрей Синявски, който години по-късно е осъден за „антисъветска пропаганда“, на което Висоцки посвещава стихотворението „Вот и кончился процесс“. Синявски запознава Висоцки с работата на Булат Окуджава, чийто концерт в школата подтиква Висоцки да поднови заниманията си с китара, сега с помощта на своя състудент Роман Вилдан.
Висоцки получава своята дебютна роля – на войник без реплики – в студентска постановка на пиесата на Александър Щейн „Хотел „Астория“, подготвяна в продължение на две години и представена през 1958 г. През този период той участва и в други учебни постановки – като Боркин в „Иванов“ на Антон Чехов, Порфирий Петрович в етюд по „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, колар в спектакъл по разказа „Вещицата“ на Антон Чехов, Евдоким Жигалов в „Сватба“ на Чехов. Участва с епизодична роля във филма „Връстнички“ („Сверстницы“, 1959). В дипломния спектакъл на курса в школата играе ролята на Бубнов в „На дъното“ на Максим Горки. Дипломира се на 20 юни 1960 г.
По време на репетициите на „Хотел „Астория“ Висоцки се запознава със своята състудентка Изолда Жукова и от есента на 1957 г. двамата живеят заедно. През 1958 г. Жукова се дипломира и е изпратена на работа в театър в Киев, но Висоцки я посещава почти всяка седмица. Двамата се женят официално на 25 април 1960 г., след като тя се развежда с предишния си съпруг.
На 20 юни 1960 г. Владимир Висоцки завършва Школата на МХАТ.
60-те години След дипломирането си Владимир Висоцки е изпратен на работа в Московския драматичен театър „Александър Пушкин“ и през следващите няколко години работи с прекъсвания там и в няколко други театъра и изпълнява първите си малки роли в киното.
В началото на 60-те години Владимир Висоцки започва да придобива известност като автор на песни в традицията на блатните песни. Изключвайки някои ранни опити, първа сред тях става написаната през юли 1961 г. „Татуировка“. Първите си песни той изпълнява пред свои приятели, но те започват да се разпространяват в случайни магнетофонни записи. През октомври 1964 г. Висоцки записва на магнетофон всичките 48 песни, написани от него до този момент. Характерно за тези песни, определяни по-късно като „блатен цикъл“, е използването на разговорен и уличен език, динамичното повествование и силната индивидуализация на героите, заради която мнозина вярват, че те имат известни на автора реални прототипи. Последните песни от блатния цикъл Висоцки пише през 1965 г., макар да продължава да ги изпълнява и след това.
През 1961 г. Висоцки се запознава с Людмила Абрамова, докато двамата участват с малки роли в снимките на филм в Ленинград. След връщането си в Москва двамата заживяват заедно, но официално сключват брак през юли 1965 г., след като Висоцки получава развод от Изолда Висоцка. По това време те вече имат двама сина – през ноември 1962 г. се ражда Аркадий, а през август 1964 г. – Никита Висоцки. Людмила Абрамова се отказва от предстоящата си актьорска кариера и остава да се грижи за децата. Бракът обаче не продължава дълго и в края на 60-те години двамата се разделят и официално се развеждат през 1970 г.
През септември 1964 г. Висоцки постъпва в Театъра на Таганка, където остава да работи до края на живота си. Десет дни по-късно играе първата си роля, замествайки разболял се колега в „Добрият човек от Сечуан“ на Бертолт Брехт. Първата голяма роля в театралната му кариера е в постановка на „Животът на Галилей“ на Брехт, чиято премиера е през пролетта на 1966 г. Следващата му роля е на избягалия каторжник Хлопуша в драматичната поема на Сергей Есенин „Пугачов“.
Отношенията на Владимир Висоцки с водещия режисьор на Театъра на Таганка Юрий Любимов са сложни, като Любимов многократно обявява, че е решил да уволни Висоцки. През март 1968 г., след принудителното прекратяване на спектакъла „Животът на Галилей“, Любимов и директорът на театъра Николай Дупак наистина издават заповед за уволнението на Висоцки „за грубо нарушаване на трудовата дисциплина“. Подобни ситуации възникват и след това, но Висоцки и театърът никога не прекъсват изцяло отношенията си.
През този период Висоцки продължава активно да пише нови песни, като обхватът на техните теми и сюжети значително се разширява, превръщайки творчеството му, по-думите на по-късни изследователи, в цяла „енциклопедия на руския живот“. Старите блатни мотиви не изчезват напълно, но все по-голямо място заемат теми от ежедневието и иносказателни критики на обществения живот.
Владимир Висоцки изнася първия си самостоятелен концерт през април 1965 година, по време на гастроли на Театъра на Таганка в Ленинград, когато е поканен да изпълни свои песни в кафето „Молекула“ на Института за високомолекулярни съединения. На 4 януари 1966 година той изнася концерт и в зала на Института за руски език в Москва. За всеки от концертите си, провеждащи се все по-често в малки зали и културни центрове из цялата страна, той се стреми да подбира песни, образуващи тематична и сюжетна цялост.
През 1966 година Висоцки прави опит да получи официално разрешение за провеждане на концерти, съгласно съветската бюрократична процедура, като представя за утвърждаване свой песенен репертоар, но му е отказано и те продължават да се провеждат като неофициални „срещи с актьора от театъра и киното“. По-късно той изнася някои концерти като мероприятия на казионното дружество „Знание“, за което получава по 75 рубли на представление.
Висоцки се снима за пръв път в киното още като студент, с малка роля във филма „Връстници“ („Сверстницы“, 1959), а през следващите години участва с епизодични роли в още десетина филма, някои от които по-късно той оценява като слаби. По това време той започва да пише и песни, предназначени за филми, като до края на живота си създава над сто такива песни, но по-голямата част от тях не са използвани по различни причини. Първите по-съществени роли играе във филмите „Я родом из детства“ (1966) и „Кратки срещи“ („Короткие встречи“, 1967), в които изпълнява свои песни.
От 1966 г. Владимир Висоцки има връзка с Татяна Иваненко, актриса в Театъра на Таганка, като през следващите години двамата са много близки. През септември 1972 г. Татяна Иваненко ражда дъщеря, която, макар и да не е официално призната, е смятана от мнозина за дъщеря на Висоцки.
През 1967 г. Владимир Висоцки се снима във филма „Вертикал“ („Вертикаль“), драма за група алпинисти, които изпадат в затруднения по време на трудно изкачване. Той играе поддържаща роля, но изпълнява няколко от своите песни, които са удачно съчетани с действието на филма. Самият филм има голям успех и донася широка популярност на Висоцки, която за пръв път излиза извън московските театрални кръгове.