Витошката грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Шишман на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ между 1371 и 1382 г. Грамотата се съхранява в Зографския манастир в Атон. Написана е с бързопис на пергаментен лист с размери 38x27.5 см. Едрият и завързан подпис на царя е изписан с киновар. Този документ съдържа важна информация за данъчната система, административния апарат и статута на зависимите селяни във Второто българско царство през 14 век.
Текст на грамотата Оригинал
На новобългарски език Благоволи царство ми да дарува този благообразен и всенастоящ хрисовул на царството ми на манастира на пречистата богомайка, който се намира във Витоша и който бе създаден, сътворен и украсен от родителя на Царство ми, светопочиналия цар Иван Александър. И така, Царство ми освобождава този манастир на Царство ми заедно с всички достояния и владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито средешкият кефалия, в манастирските владения и над людете от село Новачени, които се намират в града на Царство ми София – над тези люде да не бърка нито средешкият кефалия, нито неговите практори, нито кастрофелаци, нито десетниците му, нито примикюри, нито алагатори, по-нататък нито перпираки на Царство ми, нито житари, нито винари, нито десеткари за пчели, свине или овце, нито аподохатори, нито комиси, нито стратори, нито с[е]рдариВ преводите на грамотата традиционно се е наложил терминът сердари да предава думата, изписана в оригинала като граⷣре, поради голямата прилика в бързописното изписване на буквите с и г в грамотата. Това четене обаче е оспорено от Мария Райкова (), която на базата на по-внимателна сравнение между началната буква на думата граⷣре и буквите г и с в съседни думи, както и на съпоставка с термините, използвани в другите съхранени царски грамоти от периода - Оряховската и Рилската, приема, че думата граⷣре от Витошката грамота съответства на длъжността градарь, засвидетелствана в останалите две грамоти, и следователно граⷣре трябва да се чете като градаре. нито готвачи, нито за подвод, нито падалище, нито пък крагуяри, нито кучкари, нито сенари, нито фун, нито глоба, нито да има власт света София над людете на пречистата богомайка, нито галадства, нито разпуст, нито една власт да смее да безпокои людете на пречистата богомайка Витошка, но всички да бъдат прогонвани при показването на този хрисовул на Царство ми. Само игуменът на пречистата богомайка Роман, единствен той и никой друг да не смее да се опитва, нито да безпокои тези люде дори на косъм. Който ли се опита и им нареди колкото и на косъм, да бъде проклет от Отца и Сина и Светия дух и от пречистата богомайка, и от 12-те апостоли и 318-те свети и богоносни никейски отци и да бъде съпричастен с Юда и Ария, и да бъде отлъчен от тялото и кръвта на Господа бога спасителя наш Исус Христос, и [да бъде] с онези, които са казали:„Неговата кръв на нас и на нашите чеда на векове“, амин.†ЙОАН ШИШМАН, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ†
Бележки
Издания
Превод и обяснения
Цитирана литература
Категория:Извори за българската история Категория:Втора българска държава Грамота Категория:История на София Категория:История на Район Витоша Категория:Среднобългарски език