Сан Марино (), официално Светлейшата Република Сан Марино (), но обикновено се нарича само Република Сан Марино (), е държава в Южна Европа, в североизточната част от Апенинския полуостров, изцяло обградена от територии на Италия. Това е една от трите страни в света, изцяло обградени от друга страна.
Столица е едноименният град Сан Марино, а най-голямото селище е Догана в община Серавале. Държавата Сан Марино има площ 61,2 km² и население 34 160 души. Това е третата най-малка страна на европейския континент, след Ватикана и Монако, и петата най-малка страна в света. Тъй като за дата на основаването ѝ се смята 301 г., Сан Марино се счита за най-старата все още съществуваща държава и за най-старата конституционна република в света.
География
Сан Марино е анклав в покрайнините на Италия. Намира се край брега на Адриатическо море, близо до курортния и пристанищен град Римини. Релефът е изцяло хълмист и неравен, тъй като страната е разположена на североизточния склон на Апенините. Най-високата точка е връх на планината Монте Титано – 739 m над морското равнище, а най-ниската – 55 m. Това е мястото, където река Ауса, най-дългата река в Сан Марино, напуска държавата.What are the Key Facts of San Marino?, www.mapsofworld.com, Посетен на 13 юни 2025 г. (на английски) В страната няма водоеми със значителен размер. Климатът е влажен субтропичен. Средните годишни валежи варират между 550 и 600 мм. Летните температури варират между 20 и 30 °С, а зимните – между -2 и 10 °С. Растителността е средиземноморска субтропична.
История
Името на държавата произхожда от това на св. Мариний (Marinus – също Марин, Марино; се упоменава като Сан Марино, диаконо, т.е. Свети Мариний Дякон, за да се разграничи от други светци със същото име), каменоделец от римската колония на далматинския остров Раб (в съвременна Хърватия), който пътува оттам до град Римини и се установява в града. През 257 г., според античната легенда, участва в преустройването на градската му стена след разрушаването ѝ от либурнските пирати. Известно време е епископ на селището. При управлението на император Диоклециан става обект на преследване заради християнските си проповеди, поради което избягва в планината Титано и създава там независимо монашеско общество. Построява малка църква, затова градът и държавата се казват в негова чест Сан Марино, а държавата понякога е наричана „Титанската република“.Charles, comte de Bruc, The Republic of San Marino (Cambridge: 1880). Официалната дата на създаването на републиката Сан Марино е 3 септември 301 г.
През 1320 г. хората на село Киезануова решават да се присъединят към страната.SanMarinoSite. Chiesanuova. През 1463 г. общините Фаетано, Фиорентино, Монтеджардино и Серавале се присъединяват към Сан Марино, след което границите на републиката не се изменят повече.San Marino. Countries and their Cultures. В 1631 г. папа Урбан VIII признава независимостта на Сан Марино.
През 1797 г. войската на Наполеон Бонапарт заплашва Сан Марино. Независимостта на страната е спасена от един от регентите ѝ, Антонио Онофри, който успява да установи приятелски отношения с Наполеон, който обещава да защитава независимостта на Сан Марино и дори му предлага да разшири територията ѝ до морския бряг. Предложението е отхвърлено от регентите (двамата управители на страната), тъй като те се боят от възможното отмъщение на други държави.Histoire abrégée des traités de paix entre les puissances de l'Europe depuis la Paix de Westphalie, Christophe-Guillaume Koch, ed., Paris, 1817, vol. V, p. 19. По време на Рисорджименто, през XIX век, Сан Марино е безопасно убежище за много хора, преследвани за поддръжката си на движението за обединение на Италия. Като му признава тази заслуга, Джузепе Гарибалди приема желанието на Сан Марино да не се присъедини към единната италианска държава.
По време на Втората световна война – през септември 1944 г. – Сан Марино е окупирана от германците. В периода от 1945 до 1957 г. управлява коалиция на комунистическата и социалистическата партии, а от 1957 до 1986 г. – коалиция на левите партии. В периода между 1986 и 1992 г. начело е коалиция на комунистическата и християндемократичната партия, от 1992 г. – коалиция на социалистическата и християндемократическата партия. Сан Марино е членка на ООН от 1992 г.
Държавно устройство
Институции Държавата се управлява според Конституцията на Сан Марино (Leges Statutae Republicae Sancti Marini) – 6 книги, написани на латински във втората половина на XVI век, които очертават държавната политическа система. Конституцията на Сан Марино се счита за най-стария в света управителен документ, който още е в сила.
Сан Марино е република, но също и диархия. Държавни глави са двама капитан-регенти, които се избират за 6 месеца измежду членовете на Големия генерален съвет (еднокамарен парламент – върховен държавен и законодателен орган). Изпълнителен орган – капитан-регентите, съвместно с Държавния конгрес (правителството).
Административно деление
Общини Страната се разделя на 9 общини (, букв. „замъци“, ед.ч. ). Всяка община носи името на столицата си.
Енории Второстепенната административна единица в Сан Марино е енорията (). Общият брой на енориите е 43. Община Брой енории Акуавива 2 Борго Маджоре 6 Доманяно 5 Монтеджардино 1 Киезануова 7 Сан Марино 7 Серавале 8 Фаетано 4 Фиорентино 3
Стопанство
Сан Марино има тесни и силни стопански и етническо-културни отношения с Италия. Държавното стопанство се основава главно на финансите, промишленото производство, услугите и туризма. Развито е селското стопанство – зърнопроизводство и лозарство.
Това е една от най-богатите страни в света, що се отнася до БВП на глава от населението, и може да се сравнява в това отношение с най-развитите европейски области. Сан Марино се счита за силно устойчиво стопанство с едно от най-ниските равнища на безработица в Европа, няма държавен дълг, а има бюджетен излишък. Въпреки че страната не е част от Европейския съюз, след съглашения с Италия и Европейския съюз в Сан Марино се използва еврото като валута (преди това – санмаринската лира).Споразумение за асоцииране между ЕС и Монако, Андора и Сан МариноПравилата за валутата и съглашението между Сан Марино и Италия за валутата
Местните се препитават и от обслужване на чуждестранни туристи. Има предприятия за керамика, текстил, сувенири, хранителни продукти. Важно перо в приходите на страната е издаването на пощенски марки и монети за колекционери.
Население и култура Население
Сан Марино има най-малкото население от всички страни-членки на Съвета на Европа. При население 34 160 жители, гъстотата му е 558,2 души/km².
Етнически състав: санмаринци (италианци) – 98,5%, други – 1,5%. Тъй като Сан Марино е изцяло обградена от Италия, няма значителна разлика между населението на Сан Марино и на Италия. Много неместни италианци живеят в Сан Марино. Говори се на италиански, който е и официален език на анклава, а също и романьол.
Култура
Бележки
Източници
Вижте също Въоръжени сили на Сан Марино Радио и телевизия на Сан Марино Международна академия на науките Сан Марино Спорт в Сан Марино
Външни препратки