Словакия (), официално име Словашка република () е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад.
От 2004 г. Словакия е страна-членка на Европейския съюз и НАТО.
География и икономика
Голяма част от територията на Словакия е заета от Карпатите с най-висок връх Герлаховски щит – 2655 м. Главните реки са Дунав (плавателна) и два негови притока – Вах и Хрон. В източната част на страната малка територия заема долината на река Тиса. Около 45% от територията е покрита с гори – главно иглолистни и смесени.
Словакия е индустриално-аграрна страна с богати залежи на минерали, руди и твърди горива. Добре застъпени са земеделието и животновъдството. Най-добре развити са химическата промишленост, металургията, машиностроенето, текстилната промишленост. Голяма част от необходимата електроенергия се добива във ВЕЦ, но в страната работят и атомни мощности.
Словакия е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. Реформите на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа. През 2015 г. Словакия е на 14-о място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (+ 6 места спрямо предходната година).
История
Земите на Словакия са заселени от славяни през V век. Те създават „праславянска“ държава, известна като княжество Нитра. През VIII век тази страна се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 829 г. достига златния си век с делото на светите братя Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия (885 г.), по-късно последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия в Средновековна България заради преориентиране на политиката на Великоморавия от Византия към Немското кралство. След разпада на Великоморавия през Х век, през следващите 1000 години земите на бъдещата Словакия стават част от Кралство Унгария. Заради особеното си икономическо и културно значение, през първите два от тези векове Словакия запазва известна автономия в рамките на Унгария – като княжество Нитра. Днешният етнически облик на Словакия се оформя още тогава чрез навлизането по нейните земи на немци, власи и унгарци. През 1241 г. Словакия попада под удара на монголско нашествие, но се възстановява и бележи културен разцвет през Средновековието. След османското нашествие през XVI век центърът на Кралство Унгария се премества към Словакия и днешна Братислава, позната тогава като Пресбург (Pressburg, Pressporek, Posonium, Posony), става за кратко столица на Унгарското кралство през 1536 г. След изтеглянето на турците от Унгария през XVIII век, влиянието на Словакия в унгарската държава отслабва.
По време на Революцията през 1848 – 1849 г. (част от Пролетта на народите) словаците подкрепят Австрийската империя и по-специално Хабсбургите, надявайки се това да им спечели независимост от Унгария, но опитите им пропадат. По времето на Австро-Унгария от 1868 до 1918 г. словашките земи стават жертва на потисничество под формата на маджаризация (т.е. те биват унгаризирани). През 1918, Словакия се обединява с чешките земи Бохемия и Моравия и заедно сформират Чехословакия. По време на хаоса след разпадането на Австро-Унгария Словакия за кратко време (през 1919 г.) става Словашка съветска република. В периода между двете световни войни страната е част от Чехословакия.
През 1938 Мюнхенското споразумение слага временно слага край на Чехословакия и Словакия се обособява като отделна държава – Първа словашка република, начело с Йозеф Тисо. Новата държава има формална независимост, но е стриктно контролирана от Нацистка Германия (като нейна марионетна държава). Това не остава без вътрешна съпротива, довела до Словашкото национално въстание през 1944, силно подкрепено от учещите там български студенти, в чиято признателност е издигнат и паметник.
След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сфера на влияние. Като член на социалистическия лагер, подписва Варшавския пакт през 1955 г. През 1969, след Пражката пролет, държавата Чехословакия става федерация от Чешката и Словашката социалистически републики. След края на управлението на комунистите през 1989 и след Нежната революция Словакия и Чехия поемат по свой отделен път – от 1 януари 1993. През май 2004 Словакия се присъединява към Европейския съюз. През същата година се присъединява и към НАТО.
Държавно устройство и политика
Институции Президентът е държавен глава. Президентите на Словакия (от 1993 г. нататък) са Михал Ковач, Рудолф Шустер, Иван Гашпарович (двукратно), Андрей Киска, Зузана Чапутова, Петер Пелегрини (от 15 юни 2024 г., а мандатът му намален от 5 на 3 години).
Изпълнителната власт се упражнява от правителството, начело с министър-председателя. Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт. Поначало законодателната власт е поверена на парламента, на в някои случаи законодателната инициатива може да се упражнява и от правителството или пряко от гражданите. Словакия има еднокамарен парламент със 150-места. Депутатите се избират за 4 години на основата на пропорционално представителство.
Партии Главни политически партии: ПартияМеста в парламента (2016)Идеология Посока - социална демокрация 49 Социалдемокрация Свобода и солидарност 21 Либерализъм Обикновени хора и независими личности 19 Консерватизъм Словашка национална партия 15 Национализъм Котлеба - Народна партия „Наша Словакия“ 14 Национализъм Семейство сме 11 Мост 11 Либерален консерватизъм Мрежа 10 Консерватизъм
Административно деление
В административно отношение Словакия се дели на 8 края: № Край на словашки Адм. център 1. Братиславски край Bratislavský kraj Братислава 2. Търнавски край Trnavský kraj Търнава 3. Тренчински край Trenčiansky kraj Тренчин 4. Жилински край Žilinský kraj Жилина 5. Прешовски край Prešovský kraj Прешов 6. Нитрански край Nitriansky kraj Нитра 7. Банскобистришки край Banskobystrický kraj Банска Бистрица 8. Кошицки край Košický kraj Кошице +Краища в Словакия
От своя страна краищата се делят на няколко окръзи (). Общо в цялата страна те наброяват 79.
Население и култура
Състав на населението Етнически групи словаци 85,8% унгарци 9,7% цигани 1,7% чехи 0,8% руси 0,4% украинци 0,2% немци 0,1% други 1,3% Религиозна принадлжност римокатолици 68,9% лютеранци 10,8% католици-униати 4,1% калвинисти 2% православни 0,9% други 0,3% атеисти 13%
Католическата църква в Словакия Католическата църква в Словакия е разделена на 3 митрополии (църковни провинции) – две от римски обред (Братислава и Кошице) и една от византийско-славянски обред (Прешов), както и един военен ординариат: Братиславска митрополия: Братиславска архиепархия Търнавска архиепархия Банско-Бистричка епархия Нитранска епархия Жилинска епархия Кошицка митрополия: Кошицка архиепархия Рожнявска епархия Спишка епархия
Прешовска митрополия: Прешовска архиепархия Братиславска епархия Кошицка епархия Военен ординариат
Национални празници
Вижте също Въоръжени сили на Словакия Външна политика на Словакия Древни и първични букови гори в Карпатите и други европейски региони Пресбургски мирен договор Винцент Шикула Аполо (мост) Божена Сланчикова-Тимрава Комуникации в Словакия Спишки замък Ивета Радичова Чехословашка крона Транспорт в Словакия Статуя на св. Ян Непомуцки в Дивина Пеха
Източници
Външни препратки Официален сайт на правителството на Словакия Официален сайт на президента на Словакия Официален сайт на парламента на Словакия