Охрид () е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро в близост до албанската граница. Населението му е 42 033 (2002 година). Охрид е столица на Първото българско царство между 992 – 1018 година. Поради значението си за културната и духовната история е известен като Българския Йерусалим.Biljana Vankovska, Håkan Wiberg – „Between past and future: civil-military relations in post-communist Balkan states“, I.B.Tauris, 2003, ISBN 1-86064-624-7, ISBN13: 9781860646249, 272 pages, page 71 His capital (Ohrid, in today's Macedonia) is still considered a „Bulgarian Jerusalem“
Охрид е икономическият, културен и религиозен център на Югозападния регион на страната с население от 218 114 души и най-голямото селище на Охридското езеро. В близост до града (на 9 km) се намира Летище Охрид, едно от двете международни летища в Северна Македония.
От средата на ΧΧ век Охрид става туристически център. Добре запазената стара част на града, средновековната крепост, множеството църкви, манастири и джамии, както и голямото езеро привличат туристи не само от балканските страни и Европа. Значението на града и природата около него са признати от ЮНЕСКО, като през 1979 година Охридското езеро се обявява за световно природно, а на следващата година и Охрид за обект на световното културно наследство.
География
Местоположение Охрид се намира на 700 m надморска височина на източния бряг на Охридското езеро. Разположен е в югозападна част на Северна Македония в близост до границата с Албания. Градската част обхваща два хълма и близката равнина. От двата хълма Горни Сарай и Нов сарай, които се намират на 785 m надморска височина и 745 m надморска височина съответно, се открива панорамна гледка над града и езерото. През годините градът се разраства основно в североизточна посока, така създадените жилищни квартали достигат до селата Лескоец и Велгощи. На изток от града се издига като хребет 2225-метровата планина Галичица.
Релеф и води Между Охрид и на около 15 km северно отстоящото село Вапила се разпростира Охридското поле. При Вапила се издига и Плакенската планина с нейните над 1900 m високи върхове. Северозападно от Охрид, до църквата „Свети Еразъм“ се издига рид, който разделя Охридското от Стружкото поле. Югозападно Охрид граничи с Охридското езеро. С изключение на езерото, Охрид и Охридското поле са бедни на води. Малките потоци Грашница и Орман в западната част на града, се вливат южно от градския плаж в езерото. По време да проливни дъждове, малките потоци са прииждали и наводнявали околните пространства. През 2000-те години градската управа инвестира в изграждането на допълнителна канализация, почистване на коритата и тяхното допълнително разширение, за да се намалят пораженията от наводнения. От Билянините извори води тесен канал до Охридското езеро.
Климат Климатът в Охрид и региона се характеризира като преходен, между континентален и средиземноморски, със сравнително повече валежи през зимата и дълго и сухо лято.
История Име Според легендата името на града произлиза от възклицанието „Ох, рид“ на цар Самуил при въздействието на градската панорама. От възклицанието произлизат названията Охром, Мехром, Охрид. За пръв път името Охрид се среща в хрониките на Четвъртия Константинополски събор от 869/870 година. Иван Снегаров приема, че името Охрид е видоизменена славянска форма на старогръцкото Лихнина от Хрид (рид) – град на рида. Ст. Симич го свързва с простонародния израз „во рид“ – „на рида“.Дойков, Васил. Република Македония, Парнас, 1999, стр. 83.
История на града Основаване и античност
Най-старото население на областта са бригийците (другото име на фригийците) и илирийските енхелейци, които през V и IV век пр. Хр. често нападат съседна Македония. За пръв път като селище на това място се споменава Лихнида, което в миналото се намира на пътя Виа Егнация.Lychnidos, History of Ohrid , градска управа на Охрид, посетен на 21 март 2012
През 355 г. пр. Хр. Филип II превзема от илирийците Линкестида, територията, източно от Преспанското езеро и разширява владението си до брега на Охридското езеро. През епохата на елинизма Лихнида става град, в който се заселват и гръцки колонисти. През III–II век пр. Хр. Лихнида е център на планинския регион Десаретия, който се простира от река Девол на запад до границата на Лихнида на изток и на север до територията на дарданите.
По време на Третата македонска война срещу цар Персей градът става главна база в Северна Македония. След 148 г. пр. Хр., когато Древна Македония става римска провинция, Лихнида е разширен и е административен и търговски център на свободната комуна (libera gens Dassaretiae) Десаретия. По това време са изградени агора, гимназион, булевтерион, храм на богинята Изида и античният театър. В античния театър се провеждат и гладиаторски борби, и борби с животни.LYCHNIDOS, Ohrid (Macedonia), Theatrum.de, посетен на 21 март 2012Lihnidos , Foundation Open Society Institute Macedonia, посетен на 21 март 2012 През късната древност Лихнида е епископално седалище, като епископът Дионисий от Лихнида участва в Църковния събор в Сердика през 343 година.
Средновековие
За последен път Лихнида се споменава през VI век, когато на 29 и 30 май 526 година е разрушен от земетресение. Не се знае дали градът продължава да съществува или на негово място се заселват по-късно славяни. Славяните заселват областта през VI век. През VIII век Охрид влиза в пределите на България. След приемането на християнство в България, Охрид е епископски център, като охридският епископ взима участие в Четвъртия константинополски събор през 869 – 870 година. Във връзка с този събор се споменава и за първи път името Охрид. По времето на цар Борис I градът е част от Охридско-Деволския комитат.Lexikon des Mittelalters, стр. 1378
През 887 година Климент Охридски е изпратен като учител в областта Кутмичевица, с главни градове Охрид и Девол. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност през втората половина на IX век, Златния век на българската култура (IX–X век), Охрид се превръща в българска книжовна столица. Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове.
По времето на цар Самуил Охрид е столица на Българското царство и престолен град на Българската патриаршия (X–XI век). Крепостта, която е строена по това време, носи и днес неговото име и все още се извисява над града. През есента на 1015 година император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав – наследник на Гаврил Радомир, който е син на цар Самуил. От времето на византийското владичество от 1018 до 1767 година, градът е център на Охридската българска архиепископия. Теофилакт Охридски пише, че темата Охрида, която се намира в „сърцето на България“ е малка, бедна, слабонаселена, най-слабата от всички теми.Коматина, Предраг. Појам Бугарске у XI и XII веку и територија Охридске архиепископије, Византијски свет на Балкану, Књига I, Београд, 2012, с. 43.
Смята се, че от 1205 – 1207 до 1215 година Охрид е в границите на българската държава, а през 1215 г. е завладян от епирския деспот Теодор Комнин Дука. След битката при Клокотница през 1230 година Охрид отново е включен в границите на България.Цийман, Даниел. Архиепископията в Охрид по времето на Епирското деспотство (1204 – 1230), Македонски преглед, година XLІII, 2020, кн. 3, с. 11 – 14, 20.
През 1334 година сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид заедно с Прилеп и Струмица.Dobson, Richard Barrie: Encyclopedia of the Middle Ages, Editions du Cerf, 2000, стр. 1044, ISBN 978-1-57958-282-1. Посетен на 19 април 2011.
Османски период
Не се знае точно през коя година Охрид пада под османска власт.The Encyclopaedia of Islam. New Edition. Brill. Leiden Bd. 8, стр. 164 – 168 (Статия: Okhrī) Известно е, че в края на XIV век Баязид I включва региона в Османската империя. След падането на Константинопол през 1453 година еврейското население на Охрид е депортирано в новата османска столица. През 1466 година султан Мехмед II заповядва депортирането на една част от християнското население на Охрид в новосъздадения от него град Елбасан. Сред тях са заможни охридчани, охридският архиепископ Доротей и част от духовенството. През същата година църквата „Св. Наум“, седалище на Охридската архиепископия, е превърната по заповед на Мехмед II в джамия. Около 1568 година Охрид и околността му пострадват от сериозно земетресение.Грозданова, Елена и Андреев, Стефан: Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви, София 1986, стр 112
Между 1566 и 1622 година в Охри функционира неголяма османска монетарница, в която се секат сребърни акчета.Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 139.
В първия османски кадастрален регистър (mufaṣṣal defter) на Охридския санджак от 1583 година е записано, че в града има 25 християнски и една мюсюлманска махала. Мюсюлманската е съставена предимно от приели исляма християни и турски заселници. От този регистър се вижда и че цялото население на Охрид, независимо от религията, е освободено от данъци, понеже дълго време бива заето с поддръжката на градските крепостни стени. Мюсюлманските домакинства са 270, а християнските - 263.Соколоски, Методиjа. Охрид и Охридско во XVI век, Прилози - МАНУ, II, 2, Скопje 1971, с. 8.
В обобщен списък за данъка джизие във вилаета Охри за 1633-1644 година е отбелязано, че в град Охри, заедно с махалите има 210 джизие ханета. В допълнителен списък от същото време, след разследване на починалите и избягалите, се уточнява, че немюсюлманските ханета, обложени с данъка джизие, са 170.Турски извори за българската история, том VII, под редакцията на Страшимир Димитров, Елена Грозданова, Стефан Андреев, с. 358, 363 (превод на документа от П. Груевски).
Едно от първите описания на Охрид от късноосманския период (XVI–XVII век) се намира в Сеяхатнаме („Пътепис“) на османския пътешественик Евлия Челеби. Той посещава града през 1670 – 71 година и отбелязва, че той е религиозен център. От 17-те джамии отбелязва джамиите Хаджи Касъмъ, Кулоглу, Хайдар паша, Хаджи Хамза и бившата църква, джамията „Света София“. От медресетата Челеби споменава две, строени по поръчение на султан Сюлейман I и на Сиявуш паша, три хана (Кервансарай) и две бани (хамам).
През 1767 година Цариградската патриаршия успява да издейства издаването на султански ферман за закриването на Охридската българска архиепископия (патриаршия), като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
От края на XVIII век до 1830 година Охрид е под контрола на местния албански феодал дерибей Чемаледин бей, син на везир Ахмед паша. Чемаледин бей заставя християнското население чрез принудителен труд да изгради отново крепостната стена. По негово нареждане е изградена и водоснабдителна система, захранвана от изворите Св. Петка и Поник. През 1830 година реформираната османска армия, на път за Шкодра, налага отново централната власт, а под новия османски наместник каймакам Шериф бей през 1846 година в града отваря своите врати ново голямо медресе.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през града и в 1848 година описва Охрид в книгата си „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
Хенри Тозер в книгата си Researches in the Highlands of Turkey (1869) пише: В стопанско отношение градът дълго време е център на търговията със скъпи кожуси. През втората половина на XIX век се забелязва видим упадък на традиционните занаяти. Риболовът обаче и днес представлява основен поминък за мнозина местни жители.Рачев, К.: Западна Македония, София, 1925, стр. 23.