Елинор (Нел) Гуин (, * ок. 1642 или 2 февруари 1650, Лондон, Оксфорд или Херефорд, Англия; † 14 ноември 1687, Лондон, Англия) е английска театрална актриса и известна личност от периода на Реставрацията. Хвалена от Самюъл Пийпс за комедийните си изпълнения като една от първите актриси на английската сцена, тя става най-известна като дългогодишна метреса на краля на Англия Чарлз II, от когото има двама сина.
Наричана „красивата, остроумна Нел“ от Пийпс, тя е смятана за живо въплъщение на духа на Реставрационна Англия и започва да се смята за народна героиня, чиято история напомня за историята на Пепеляшка, превърнала се от бедна девойка в принцеса.
Произход Информацията, която има за Гуин, е събрана от различни източници, включително пиесите, в които е участвала, сатиричната поезия и картини, дневниците и писмата. Много от сведенията се основават на слухове и клюки, което налага предпазливо боравене с тях.
Майка ѝ, известна като Елън или „Старата мадам“, е родена в енорията „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“, която се простирала от Сохо и Ковънт Гардън до отвъд Мейфеър. Смята се, че е прекарала живота си в Уест Енд и е била от нисше потекло. Някои източници предполагат, че моминското ѝ име е било „Смит“, но това твърдение се основава на фрагментарно родословие, което не е потвърдено.Edward J. Davies, "Nell Gwyn and 'Dr Gwyn of Ch. Ch.'", The Bodleian Library Record, 24(2011):121–28, с. 124. Елън Гуин умира на 30 юли 1679 г. на 56-годишна възраст, след като пада във вода близо до Челси. Тя е погребана на 30 юли 1679 г., на 56 г., в „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“.Peter Cunningham, The Story of Nell Gwyn, ed. Gordon Goodwin (London, 1903), с. 125
Бащата на Нел Гуин е по-слабо документиран. В ръкопис от 1688 г. се твърди, че той е бил капитан Томас Гуин от уелско потекло, но достоверността на това твърдение е спорна. Стихотворение от 1681 г. предполага, че е починал в затвора в Оксфорд. Родословие на Антъни Ууд свързва Нел с каноника Едмънд Гуин от Христовата църква в Оксфорд, но административни записи показват, че той е починал неженен. Възможно е объркване с брат му Матю, но няма доказателства за роднинска връзка.Edward J. Davies, "Nell Gwyn and 'Dr Gwyn of Ch. Ch.'", The Bodleian Library Record, 24(2011):121–28, с. 121–123.
На Нел Гуин се приписва герб, подобен на този на семейство Гуин от Лансанър,Fox, Paul (March 2009). "The Ancestors of Nell Gwyn". Genealogists' Magazine. 29 (9): 319-324Dasent, Arthur Irwin (1 January 1924). Nell Gwynne, 1650-1687: Her Life Story from St. Giles's to St. James's with Some Account of Whitehall and Windsor in the Reign of Charles II. Macmillan and Co., limited. с. 31-60 но конкретната ѝ връзка с тях не е установена.
Три града претендират за родното й място: Херефорд, Лондон (по-специално Ковънт Гардън) и Оксфорд, но има оскъдни доказателства за това.Beauclerk, Charles (2005). Nell Gwyn: Mistress to a King. Atlantic Monthly Press, с. 9 Фактът, че „Гуин“ е име от уелски произход, подкрепя Херефорд, тъй като графството му е на границата с Уелс. Речникът на националните биографии отбелязва традиционното вярване, че тя е родена там на Пайп Уел Лейн, преименувана на Гуин Стрийт през 19 век. Съществува и легендата, че Нел Гуин е избрала червени палта за пансионерите на болница „Челси“, за която се твърди, че е повлияла на крал Чарлз да я основе, защото си спомняла, че подобни палта са били носени в болница „Конингсби“ в Херефорд. Лондон е може би най-лесният избор, тъй като майката на Гуин е родена там и там е отгледала децата си. В книгата на Александър Смит от 1715 г. „Животите на придворните красавици“ се казва, че тя е родена на Коул Ярд Алей в Ковънт Гардън, а други биографии, включително тази на Уилсън, са последвали примера ѝ. Нейният благороднически потомък Боклерк събира косвени доказателства в полза на произхода ѝ от Оксфорд.
Биография Ранни години Подробностите за произхода на Нел Гуин остават неясни. Според хороскоп, открит в ръкописите на Ашмол, тя е родена на 2 февруари 1650 г.Peter Cunningham, The Story of Nell Gwyn, ed. Gordon Goodwin (London, 1903), с. 3–4 От друга страна, публикация в The New Monthly Magazine and Humorist от 1838 г. твърди, че е родена около 1642 г. И двете дати се подкрепят от различни изследователи, но липсват категорични документи.Edward J. Davies, "Nell Gwyn and 'Dr Gwyn of Ch. Ch.'", The Bodleian Library Record, 24(2011):121–28, at 124–27 Осемгодишната разлика между тях води до различни интерпретации на житейските ѝ постижения.
По време на детството на Нел Гуин в Ковънт Гардън, баща ѝ изглежда е изчезнал от историята, а семейството ѝ е живеело в затруднено положение.Wilson, John Harold (1952). Nell Gwyn: Royal Mistress. New York: Dell Publishing Company, с. 13 Майка ѝ, известна като „Старата мадам“, е описвана в някои източници като алкохоличка, съдържателка на публичен дом. Сестра ѝ Роуз също е била обществено известна личност, макар и с противоречива репутация.
Съществуват твърдения, че Нел Гуин е прекарала известно време в дома на мадам Рос – фигура, свързвана с проституцията в Лондон. Някои изследователи, включително Питър Томсън в Оксфордската илюстрирана история на театъра, предполагат, че Гуин може да е била детска проститутка, но това твърдение остава спорно и не е категорично потвърдено. Рядкото споменаване на нейното възпитание от самите съвременници може да се тълкува като противоречие на тази хипотеза.
Между 1663 и 1667 г. Гуин експериментира с преобличане, използвайки сценичното име „Уилям Нел“ и носейки изкуствена брада. Тези наблюдения и сценични опити допринасят за успешната ѝ интерпретация на мъжки персонаж през март 1667 г., която е приета с голямо одобрение от публиката.
Сведенията за професиите, които Нел Гуин е упражнявала в детството си, са оскъдни и основно се извличат от анонимни стихотворения и предания. Сред предполагаемите ѝ занимания се посочват: прислужница в домове със съмнителна репутация; улична продавачка на херинга, стриди или ряпа; момиче, събиращо и пресяващо пепел.Beauclerk, Charles (2005). Nell Gwyn: Mistress to a King. Atlantic Monthly Press, с. 37-38
Тези твърдения не са потвърдени от съвременни документи и се основават на литературни и фолклорни източници, което налага предпазливо боравене с тях.
Според предание, Нел Гуин е израснала в Коул Ярд Али – беден квартал в близост до улица „Дрюри Лейн“. Това местоположение се свързва с ранната ѝ социална среда и предполагаемо трудно детство.
Около 1662 г. се предполага, че Нел Гуин е имала връзка с мъж на име Дънкан или Дънган. Според сатирични стихове от по-късен период, отношенията им продължават около две години и са описани с непристойна острота.From The Lady of Pleasure, цит. в Beauclerk, с. 40 Дънкан ѝ осигурява жилище в хан на Мейпол Али и според някои източници е съдействал за нейното включване в театралната среда, като ѝ намира работа в театър, който се строи наблизо.
Кариера
След възстановяването на монархията през 1660 г., крал Чарлз II отменя забраните върху театралните представления, наложени по време на Английската общност. Сред първите му действия като крал е лицензиране на две актьорски трупи и легализиране на женското участие в театъра. През 1663 г. Кралската трупа, ръководена от Томас Килигрю, открива нов театър на улица „Бриджис“, който по-късно е преустроен и преименуван на Кралския театър на Друри Лейн.
Мери Мегс, бивша проститутка, известна с прякора „Оранж Мол“ и приятелка на мадам Гуин, получава лиценз да продава плодове и сладкарски изделия в театъра. Тя наема Нел и сестра ѝ Роуз като момичета с портокали – млади жени, които продават плодове на публиката по време на представления. Работата ги запознава с театралната среда и висшето общество на Лондон, включително с крал Чарлз II, който често посещава театъра.
Момичетата с портокали понякога изпълняват и ролята на посредници между зрителите и актрисите зад кулисите, предавайки съобщения, които понякога водят до интимни срещи. Дали тази дейност може да се квалифицира като форма на сводничество остава предмет на интерпретация.
Нел Гуин се присъединява към актрисите на театъра на улица „Бриджис“ около 1664 г., когато е на приблизително 14 години – ако се приеме, че е родена през 1650 г. Преди това работи като „момиче с портокали“, продавайки плодове на публиката по време на представления.
Ако нейният хубав външен вид, силният ѝ ясен глас и живият ѝ ум са причината да привлечат вниманието на Килигрю, тя все пак трябва да докаже, че е достатъчно умна, за да успее като актриса. Това не е лесна задача в театъра на Реставрацията; ограниченият брой зрители означава, че много кратките периоди са норма за пиесите и през деветмесечния сезон, продължаващ от септември до юни, могат да бъдат поставени 50 различни продукции. Смята се, че е била неграмотна.
Гуин получава актьорско обучение в школа, създадена от Томас Килигрю, и се учи да танцува от Джон Лейси. Сред нейните наставници е и актьорът Чарлз Харт, с когото по-късно има романтична връзка. Въпреки слуховете, предполагаемата ѝ връзка с Лейси остава недоказана.
Първите ѝ сценични изяви вероятно са в по-малки роли през сезон 1664–1665. В ръкопис от пиесата „Обсадата на Урбин“ ролята на Педро е изиграна от „г-жа Нел“, а в „Томазо, или Скитникът“ на Килигрю тя е предвидена за ролята на Паулина, но пиесата е отменена. Използването на „г-жа“ като титла предполага, че Гуин може да е била над 21 години, което подкрепя хипотезата за по-ранна година на раждане – около 1642 г.
Първата ѝ документирана поява на сцена е през март 1665 г. в пиесата „Индианският император“ на Джон Драйдън, където играе Кидария – дъщеря на Монтесума и любовница на Кортес, изигран от Чарлз Харт. На 3 април 1665 г. Самюъл Пийпс я споменава в дневника си с описанието „красива, остроумна Нел“, което свидетелства за нарастващата ѝ популярност.
Две години по-късно Пийпс критикува изпълнението ѝ в същата роля, като я нарича „най-долно“. Гуин изглежда споделя това мнение, съдейки по епилог от пиеса на Робърт Хауърд, в който казва: „Мразите сериозни пиеси, както аз правя сериозни роли.“
Истинският ѝ успех идва с реставрационната комедия. През май 1665 г. тя се появява в „Всички погрешни, или Лудата двойка“ на Джеймс Хауърд, заедно с Харт. Това е първото от многобройни представления, в които двамата играят т.нар. „гей двойка“ — остроумни, враждебно настроени любовници, типични за жанра. Театралната историчка Елизабет Хау отдава успеха на този тип персонажи на „таланта и популярността на една-единствена актриса – Нел Гуин“.
Голямата чума в Лондон (1665–1666) затваря театъра на Бриджис Стрийт. Гуин и майка ѝ прекарват това време в Оксфорд, следвайки кралския двор. По време на изгнанието, актрисите от Кралската трупа, включително Гуин, получават правото да носят кралската ливрея, което ги обявява за официални слуги на краля.
След отварянето на театрите Гуин и Харт се завръщат на сцената, продължавайки да играят роли, които утвърждават техния комедиен стил с изпълнението на т.нар. „весела двойка“ – остроумни, враждебно настроени любовници, типични за жанра. Сред пиесите, в които участват, са „Английският господин“ (1666) на Джеймс Хауърд, „Капризите на Флора“ на Ричард Роудс, адаптация на „Шансовете“ от Джон Флетчър, и най-успешната – „Тайната любов или Кралицата на девицата“ от Джон Драйдън.
Пиесата „Кралицата на девицата“, трагикомедия от Джон Драйдън, е поставена през март 1667 г. и се превръща в голям успех. Крал Чарлз II я удостоява със званието „своята пиеса“, а Самюъл Пийпс я хвали за „редовността, напрежението и остроумието“. Особено впечатление прави ролята на Флоримел, изпълнена от Гуин, която Пийпс нарича „най-комичната, правена някога за жена“. След третото си посещение на пиесата, той отбелязва, че „невъзможно е ролята да бъде изпълнена по-добре“.
След напускането на Гуин от сцената, трупата на Килигрю не поставя „Кралицата на девицата“ и „Индианският император“ в продължение на десет години, което според изследователи показва, че ръководството е смятало тези пиеси за неразривно свързани с нейното участие.