Ориза̀рци, известно и с турската форма на името Челтик (, Ризия, до 1926 година Ορύζαρτση, Оризарци), е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 40 m надморска височина, на около 7 km южно от град Боймица (Аксиуполи), в областта Боймия, близо до десния бряг на река Вардар (Аксиос) след излизането ѝ от последия ѝ пролом Циганска клисура в Солунското поле.
История В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманско население от Ениджевардаската каза от 1632-1633 година селото е отбелязано под името Челтюкчиян с 45 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 353.
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Челтик (Čeltik), на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Оризарци (Ορυζάρτσι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Оризарци (Οριζάρτσι) е село с 20 християнски семейства.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Оризарци (Челтикъ) е село в Енидже-Вардарска каза с 380 жители българи. В църквата „Успение Богородично“ в Оризарци има икони на Димитър Вангелов.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари (Orizari) има 488 българи екзархисти и работи българско училище.
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
По данни на Екзархията в 1910 година Оризарци е почти напълно чифлигарско село с 81 семейства, 452 жители българи (308 чифлигари) и две черкви.
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Οριζάρτσι) има 120 екзархисти и 240 патриаршисти.
Според Боривое Милоевич селото (Orizarci) има 80 къщи християни славяни.
По време на Балканската война един човек от Оризарци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Оризарци или Цертик (Ορυζάρτσι ή Τσερτίκ) като село с 230 мъже и 230 жени.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Оризарци има 80 къщи славяни християни. От 81 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 54 семейства и в селото остават 27 български семейства.
На мястото на българското население са настанени гърци бежанци от Турция, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.
В 1926 година селото е прекръстено на Ризия. В 1928 година Оризарци е смесено местно-бежанско със 106 семейства и 434 жители бежанци.
В 1947 година според статистиката на НОФ в селото има 259 славяноговорещи, а останалите са бежанци.
Селото традиционно произвежда предимно пшеница, тютюн и памук и други земеделски продукти.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Оризарци на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Караагачи Καραγάτσια Фтелиес Φτελιέςместност на И от Оризарци, по десния бряг на Вардар
Личности
Родени в Оризарци Велин Гонев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина Мичко Оризарски, български революционер от ВМОРО, за него е песента „Айде провикна се Мичко Оризарски / мъченик вардарски / станал комитин на стари години“, подпомогнал настъплението на Първа отделна партизанска рота от МОО в Ениджевардарско Трайко Кръстев (1872 – след 1943), български революционер Христо Карамарков, гъркомански андартски деец
Бележки
Категория:Села в дем Пеония