„Локомотив“ е футболен отбор от град Пловдив. Цветовете на клуба са черно, бяло и червено. Домакинските си мачове от 6 септември 1982 година играе на стадион „Локомотив“ с капацитет 14 000 места.
„Локомотив“ е шампион на България за сезон 2003/04, двукратен носител на Купата на България (2018/19 и 2019/20), както и двукратен носител на Суперкупата на България (2004 и 2020).
Наименования
Днешният Локомотив Пловдив е създаден на 25 юли 1936 г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден клубовете Караджа и Атлетик сключват равнопоставен съюз.Ангелов, Ангел. Историята на Локомотив Пловдив, www.loko-pd.com/, посетен на 4 май 2025 г.
„ЖСК“ (1936 – 1944) „С.П. 45“ (Спортклуб–Парчевич 1945) (1945 – 1946) „Славия“ (1946 и 1949) „Славия–Ченгелов“ (1946 – 1947) „Енергия“ (1949) „Торпедо“ (1949) „Локомотив“ (от 1951 г.)
Успехи Първа лига Шампион (1 път) – 2003/04 Вицешампион (2 пъти) – 1972/73, 2020/21 Бронзов медалист (5 пъти) – 1945, 1968/69, 1973/74, 1991/92, 2004/05
Купа на България Носител (2 пъти) – 2018/19, 2019/20 Финалист (8 пъти) – 1940, 1942, 1948, 1959/60, 1970/71, 1981/82, 2011/12, 2025/26
Суперкупа на България Носител (2 пъти) – 2004, 2020 Финалист (2 пъти) – 2012, 2019
Купа на Съветската армия Носител (1 път) – 1982/83
Европейски клубни турнири
Най-успешно Локомотив се представя в Купата на панаирните градове през сезон 1964/65: 1/32-финал – елиминира Войводина 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София: 2:0; 1/16-финал – елиминира Петролул 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от Ювентус 1:1, 1:1, допълнителен мач в Торино: 1:2.На тази дата преди 49 години, пловдивското “Юве” надигра “Ювентус”
След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „Туто спорт“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „Ла стампа“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „Гадзета дело Спорт“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.Когато Локо делеше мегдан с Ювентус
През сезон 2020/21 в първия предварителен кръг на Лига Европа смърфовете побеждават черногорския Искра Даниловград с 1:0. По този начин техния следващ съперник е английския гранд Тотнъм във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Заради пандемията от Ковид-19 победителят от двубоя се излъчва в един мач, който се провежда на стадион „Локомотив“. Отборът на Тотнъм, който е финалист в турнира Шампионска лига от предходния сезон, пристига в Пловдив воден от португалския треньор Жозе Моуриньо и водещите си звезди, сред които Хари Кейн, Сон Хюн-мин и Уго Лорис. След нулево първо полувреме домакините от Локомотив откриват резултата в 71-та минута с попадение на Георги Минчев. Авансът на домакините продължава до 78-та минута, когато Хари Кейн изравнява от дузпа. Три минути по-късно англичаните правят пълен обрат, оформяйки крайния резултат – 1:2.Скандален немски рефер посече Локо Пловдив срещу Тотнъм
През сезон 2021/22 пловдивчани участват в третия най-престижен европейски клубен турнир – Лига на конференциите. Във втория квалификационен кръг черно-белите успяват да отстранят чешкия Словачко и се класират за третия квалификационен кръг, където отпадат от датския гранд Копенхаген с общ резултат 3:5.
Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат 1963 – 64Купа на панаирните градове1/16-финалСтягул Рошу3:12:15:2Купа на панаирните градове1/8-финалДожа Уйпещ1:30:01:3 1964 – 65Купа на панаирните градове1/32-финалВойводина (Нови Сад) 1:1 1:1 2:0 /Трети мач в София/Купа на панаирните градове1/16-финалПетролул 2:0 0:1 2:1Купа на панаирните градове1/8-финалЮвентус 1:1 1:1 1:2 /Трети мач в Торино/1965 – 66Купа на панаирните градовеПърви квалификационен кръгСпартак (Бърно)1:00:21:21967 – 68Купа на панаирните градовеВтори квалификационен кръгПартизан (Белград) 1:1 1:5 2:61969 – 70Купа на панаирните градовеВтори квалификационен кръгЮвентус 1:2 1:3 2:51971 – 72Купа на УЕФАВтори квалификационен кръгКарл Цайс Йена 3:1 0:3 3:4 1973 – 74Купа на УЕФАПърви квалификационен кръгСлиема Уондърърс 1:0 2:0 3:0Купа на УЕФАВтори квалификационен кръгХонвед 3:4 2:3 5:71974 – 75Купа на УЕФАПърви квалификационен кръгРаба ЕТО Гьор 3:1 1:3 4:4 /4:5 след дузпи/1976 – 77Купа на УЕФАВтори квалификационен кръгЦървена звезда 2:1 1:4 3:51983 – 84Купа на УЕФА1/32-финалиПАОК 1:2 1:3 2:51992 – 93Купа на УЕФА1/32-финалиОксер 2:2 1:7 3:91993 – 94Купа на УЕФА1/32-финалиЛацио 0:2 0:2 0:42004 – 05Шампионска лигаВтори квалификационен кръгБрюж 0:4 0:2 0:6 2005 – 06Купа на УЕФАВтори квалификационен кръгОФК Београд 1:0 1:2 2:2 /ПГЧТ/Купа на УЕФАПърви квалификационен кръгБолтън 1:2 1:2 2:42006 – 07ИнтертотоВтори квалификационен кръгФарул (Констанца) 1:1 1:2 2:32012 – 13Лига ЕвропаВтори квалификационен кръгВитес (Арнем) 4:4 1:3 5:7 2019 – 20Лига ЕвропаВтори квалификационен кръгСпартак (Търнава) 2:0 1:3 3:3 /ПГЧТ/Лига ЕвропаТрети квалификационен кръгСтрасбург 0:1 0:1 0:2 2020 – 21Лига ЕвропаПърви квалификационен кръгИскра (Даниловград)N/A 1:0 1:0Лига ЕвропаВтори квалификационен кръгТотнъм Хотспър 1:2N/A 1:2 2021 – 22Лига на конференциитеВтори квалификационен кръгСловачко 1:0 0:1 1:1 /3:2 след дузпи/Лига на конференциитеТрети квалификационен кръгКопенхаген 1:1 2:4 3:5
История
Спортклуб
Когато на 25 юли 1926 г. Караджа и Атлетик се слели в Пловдивски Спортклуб, игрище на новооснования клуб станало онова на Атлетик. То се намирало в района на клуба: източно от църквата „Св. Петка“, покрай тогавашната ул. „Цариградска“ (днешния бул. „Мария-Луиза“). Точното му местонахождение не е известно, но най-вероятно игрището се е намирало между днешните булеварди „Мария–Луиза“ и „Христо Ботев“. Игрище „Атлетик“ било съградено през 1924 – 1925 г. от клубните членове. Благоустроявано постепенно (с трибуни за публика), там Спортклуб играл мачовете си.
Вечерта на 18 април 1928 г. обаче преобърнала всичко. Ужасяващата стихия на Чирпанското земетресение връхлетяла града, оставяйки хиляди пловдивчани без дом. Попаднали в такава безизходна беда, те започнали да строят временни помещения на всяко свободно място – площадите, парковете, спортните игрища. Така през пролетта на 1928 г. Спортклуб отдал своето игрище на пловдивските граждани, чиито домове стихията погубила. Първоначално това изглеждало временно решение – постройките щели да останат там, докато всеки се устрои на ново място или възстанови дома си. С течение на годините обаче временното положение ставало все по-установяващо се.. Така клубът тръгнал по дългия, мъчителен път да живее без свой дом, без „бели дробове“ – едно от най-важните условия за съществуване на спортен клуб.
В тези тежки за отбора години обикновено играчите се подготвяли на игрището на френския колеж Св. Августин (намиращо се на територията на Спортклуб – IV район) или пък били използвани игрищата на приятелски настроените арменски клубове. Те се разполагали в пространството между днешния пл. „Шахбазян“ и река Марица.
Колкото до официалните мачове от градското първенство – тях Спортклуб играел на някое от одобрените от Пловдивската спортна област игрища. Такива били „Левски“ (източно от днешната Сточна гара, покрай Асеновградско шосе), „Колежа“, „Ботев“ (днес стадион „Тодор Диев“) и „Марица“ (намирало се на мястото на днешния Панаир).
Годините минавали и Спортклуб неотлъчно вървял напред – представителният отбор жънел успехи, привържениците се множали. Клубът завоювал две титли на Пловдив (1936 и 1938 г.), а през 1938 г. се преборил за място в Националната футболна дивизия, включвала 10–те най-силни български тима. През втория си сезон в дивизията 1939/40 Спортклуб продължавал да бъде единствен представител на Пловдив сред елитния български футбол – но и нещо повече: спортклубци били и единствени представители на цяла Южна България. Популярността на тима била огромна, привържениците изпълвали единственото игрище, подходящо за мачове на държавно ниво – „Ботев“. Така, по естествен път, в края на 30–те години Спортклуб постепенно надхвърлил границите на своето рождено място – IV пловдивски район (историческото и административно сърце на Пловдив), разпростирайки се из целия град.
Междувременно, през 1941 г. БДЖ започнали мащабна строителна инициатива, свързана с ведомствените спортни клубове. В нейните рамки железниците инвестирали 2 милиона лева за модернизиране на пловдивското игрище „Левски“. Условието било то да се ползва от двата клуба – ЖСК Пловдив и Левски, като името му било променено на „ЖСК–Левски“. На практика, „ЖСК–Левски“ се оказал първият пловдивски стадион в модерния смисъл на думата. Той бил открит на 11 юли 1943 г.Стадионите: Старият "Локомотив" е красавецът на Пловдив, с капацитет от около 10 – 11 000 души, достигайки в средата на 50–те години до 15 000. Именно това бил стадионът, на който Спортклуб започнал да играе от 1943 г. нататък. Останалите пловдивски клубове (наред със собствените си игрища) все повече започвали да ползват и „ЖСК–Левски“. Така той на практика се превърнал в Градски стадион. Както дотогава, така и през 40–те години спортклубци продължавали да ползват игрище „Колежа“ за тренировки на футболния тим или за различни клубни прояви.
Железничарски спортен клуб
Във възстановената елитна дивизия през 1948 г. Спортклуб (вече „Славия–Ченгелов“) встъпил като единствен представител на Пловдив – бидейки първенец на Пловдивска област за изтеклото първенство. Мачовете си тимът в червено–черно–бяло играел на „ЖСК–Левски“ (вече „Локомотив–Спартак“), чиито трибуни пловдивчани неизменно изпълвали.
Вследствие обединението с железничарския клуб, Спортклуб (от 1951 г. – Локомотив Пловдив) най-сетне сбъднал дълголетната мечта – снабдявайки се със собствено игрище. Сякаш съдбата била решила да се реваншира за над 20 годишните тегоби на клуба, отреждайки му най-модерното за времето игрище в Пловдив. Този статут на „Локомотив–Спартак“ не продължил обаче дълго. През 1954 г. бил открит стадион „9 септември“ (днес „Пловдив“), който станал представителен за града. През 50–те години локомотивци продължавали да използват и игрище „Колежа“. С него били изградени десетилетни връзки, особено заздравени след приобщаването на католическия спортен клуб Парчевич през 1945 г. За официални мачове локомотивци ползвали стадион „Локомотив–Спартак“. Така било до началото на 60–те години. Междувременно името на стадиона станало „Локомотив“, а с годините той все повече се оказвал тесен за клуба. Било така, защото дори сред шестгодишния мрак на втората дивизия пловдивчани не изоставяли своя отбор – препълвайки трибуните при мачовете на отбора в червено–черно–бяло. Такова било положението до самото начало на 60–те години. Със завръщането на Локомотив в А група през 1961 г. отборът започнал да играе срещите си на „9–ти септември“ (който и дотогава нерядко ползвал). Колкото до стадион „Локомотив“ на Асеновградско шосе, той останал да се ползва за тренировки на различните формации – мъже, юноши, деца. През 1966 г. обаче било решено разширяване на Сточна гара и транспортния възел около нея. Това предопределило съдбата на стадион „Локомотив“. Оказало се, че той трябва да бъде разрушен, за да се освободи необходимото пространство. Онзи момент белязал началото на ново ходене по мъките за клуба. Станало така, че построяването на новия стадион в парк „Лаута“ отнело много повече от планираното време. И докато представителният отбор играел официални мачове на Градския стадион, то зейнала огромна липса на игрища за подготовка не само на мъжете, но също на юношеските и детски формации.