Кушево или Кушово, също така и Моланце (, Кокиния, до 1927 година Κούσοβον, Кусовон), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География Селото е разположено на около 15 km североизточно от град Кукуш (Килкис) и на около 30 km североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни).
История Античност На около 700 m вдясно от пътя Кушево – Междурек (Мелисургио) е разкрито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник. Открити са повърхностна керамика и плочки от римско време.
В Османската империя През XIX век Кушево е село в Авретхисарската каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кушьово (Couchiovo) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза с 82 домакинства с 45 жители мюсюлмани и 340 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кушево (Миландже) има 240 жители българи християни, 200 турци и 60 цигани.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кушово (Kouchovo) има 280 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Кушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. По време на войната селото е разсипано от гръцката армия, като голяма част от населението му бяга в Струмишко и други части на България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кушава (Кушава) има 80 къщи турци. В 1924 година всичките му останали турски жители по силата на Лозанския договор се изселват в Турция, а 33-мата останали български жители – в България. На тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е променено на Кокиния. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 65 семейства и 249 жители бежанци.
Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като каракачаните в селото се занимават и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Кушево на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Курт Κούρτ Ликорема Λυκόρεμα река на Ю от Кушево Мус Дерек Μούς Δερέκ Гурунорема Γουρουνόρεμα река на СИ от Кушево, десен приток на Шейтан Шейтан Σεϊτάν Дяволорема Διαβολόρεμα река на З от Кушево, десен приток на Кушевската река Арарат Αραράτ Псилома Ψήλωμα възвишение на З от Кушево
Личности Родени в Кушево Атанас Г. Кушували, български възрожденски общественик Гоце Наков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина Дельо Танчев (Деля Танчов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина Илия Николов (Ильо Николов, 1881/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина Насо Курт Наков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина
Свързани с Кушево Димитър Кушевалиев (1866 – ?), български военен и революционер, по произход от Кушево Костас Гавриилидис (1897 – 1952), гръцки политик, заселен в Кушево
Бележки
Категория:Села в дем Кукуш