Александър Кипров (революционер)

Александър Димитров с псевдоними Кипров, Антим Чолаков, Делибаш, Мемиш ага, Новов е български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Революционер Кипров е роден на 1 март 1880 година в Мустафа паша, Османска империя. Учи в родния си град, но поради материални затруднения не успява да завърши средно образование.

Става агитатор и организатор в Беломорска Тракия. В 1899 година основава първите революционни комитети в Ахъчелебийско и Ксантийско. Заедно с Димитър Кощанов участва в копаенето на тунел под Отоман банк в Цариград през 1900 година, но планът е разкрит и Кипров бяга в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК, и с нея извършва агитационно-организаторска работа в Мустафапашанско.Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 51. По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в Хебибчево, като според Христо Караманджуков:

В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от Янаки Гочев. В 1902 година Кипров взема участие в Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг и в същата година води чета в Свиленградско, в която е четник с името Кара Ташо. Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – Одрин в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.

Публицист

В 1904 година Кипров заедно с Александър Божинов е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан“ (1904 – 1909). В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев – Дядката, който е избран за председател.Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г. Участва в редактирането на вестник „Реч“ (1908 – 1913) и пише в „Дневник“, „Нов Дневник“, „Ден“. Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.

В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година сборниците с разкази „Разкази“ (разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в Народния театър в 1912 година. В 1907 година, след протестна акция срещу княз Фердинанд, е съден за „обида на особата“. Присъединява се към Прогресивно-либералната партия и работи в органа ѝ – вестник „България“.Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: През 1911 – 1913 г. е народен представител.

През август 1913 година заедно с Димитър Мирчев, където участва в успешни преговори с младотурците за създаване на Българо-турски революционен комитет.Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133. През Първата световна война е в Швейцария, където пише и издава на френски език брошурата „Истината за България“ (1917) и в други публицистични трудове разяснява българската национална кауза.

След войните поддържа Александър Стамболийски и при управлението на неговото правителство е началник на Фонда на сираците от войните (1920 – 1923). След Деветоюнския преврат в 1923 година е уволнен. От 1930 до 1931 година е инспектор в дирекция „Хранизнос“.Енциклопедия България, т. 3 И-Л, София, 1982, стр. 410. Активист е на Илинденската организация и пише в „Илюстрация Илинден“.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.

Умира на 23 декември 1931 година в Свиленград.

Творчество

„Из мрака“. Пиеса в стихове. 1906 „Разкази“. 1909 (разширено и преработено издание 1927) „Разкази и приказки“. 1909 „La vérité sur la Bulgarie“. Berne, 1917

Бележки

Категория:Български революционери от Тракия Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Български журналисти Категория:Солунски атентатори Категория:Терористи на ВМОРО Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Свиленград Категория:Починали в Свиленград Категория:Български автори на разкази Категория:Български детски писатели Категория:Български фейлетонисти Категория:Български драматурзи Категория:Български журналисти Категория:Български поети