„Сън в алени покои“ ( Хун Лоу Мън) е китайски роман от времето на династията Цин, смятан за един от шедьоврите на китайската литература и един от нейните Четири класически романа. Написан е в средата на 18 век и е публикуван анонимно под името „Историята на камъка“ ( Шътоу дзи). Предполага се, че автор на книгата е Цао Сюецин, който е включил в творбата много автобиографични елементи. Цао е автор само на първите 80 глави. Последните 40 глави са добавени впоследствие и тяхното авторство продължава да е обект на дебати.

„Сън в алени покои“ е полубиографична книга, отразяваща благосъстоянието и живота на семейството на самия Цао по времето на династия Цин. Както авторът пояснява още в първа глава, основната цел на романа е да увековечи спомените му за всички жени, които е познавал в младежките си години – приятели, роднини и прислуга. Романът е забележителен не само с огромния набор от персонажи с различна психология, но и с точния и оригинален похват за представяне на ежедневието на китайската аристокрация от 18 век. Анализът на романа се е обособил в самостоятелна подобласт на китаистиката, наричана „аленология“.

„Сън в алени покои“ е написан на разговорен китайски, а не на утвърдения в литературата класически китайски. Последвалата популярност на произведение спомага значителното навлизане на разговорното наречие в писмената култура. Предполага се, че Цао Сюецин е бил добре запознат с класическия китайски и в частност с китайската поезия, и въпреки това той предпочита героите му да разговарят помежду си на пекински диалект, което прибавя допълнителна автентичност в целостта на образите. Години след това пекинската форма на китайския става база за изграждането на съвременния стандартен мандарин (普通話/普通话; путунхуа).

„Сън в алени покои“ е издаден на български в превод на Петко Хинов в четири тома, излезли между 2015 и 2019 година.

Сюжет Романът подробно представя случващото се в двете подразделения на богатата аристократична фамилия Дзя (賈/贾) - дом Жунгуо () и дом Нингуо (), които съжителстват в непосредствена близост в столичния град Пекин. Повествованието започва с описание на фамилията, която е сред най-видните в столицата, защото техните предци са били издигнати до благородници. С особена автентичност романът разказва за богатството и влиятелността на фамилията Дзя и проследявява падението ѝ от върховете на китайската аристокрация. Фамилията изпада в немилост пред императора, което води до набези върху техните имоти и отнемането им в полза на имперския двор.

Основният герой е Дзя Баою (賈寶玉/贾宝玉), все още юноша и пряк наследник на фамилията. Лин Дайю (林黛玉) е болнавата и силно емоционална братовчедка на Баою, в когото тя е влюбена. От Баою се очаква да се ожени за друга своя братовчедка Сюе Баочай (薛寶釵/薛宝钗). Любовният триъгълник, който отношенията на тримата братовчеди образуват се приема за основната сюжетна линия в романа.

Основни теми Червеният павилион в името на романа е фразеологизъм, с който се обозначавали недостъпните покои на неомъжените момичета от заможни фамилии. Червеният павилион е и лайтмотив от съня на Баою в глава петта, чрез който се загатва съдбата на повечето персонажи.

Името на фамилията Дзя (賈/贾, jiǎ) е омоним на китайската дума фалшив (假, jiǎ). Друга фамилия в книгата носи името Джън (甄, zhēn), което от своя страна е омоним на китайската дума истински (真, zhēn). Според някои изследователи на романа това противопоставяне „измислено“ и „истинско“ доказва, че Цао гледа на фамилия Дзя едновременно като на реалистично отразяване на китайската действителност и като на една измислена версия на неговото собствено семейство.

Романът съдържа подробни описания на много аспекти на традиционната китайска култура, включително и традиционна китайска медицина, кухня, чаени традиции, пословици, китайската митология, будизъм, семейни отношения, опера, музика, изобразително изкуство, класическата литература, в частност Четирите книги и петте класики, озеленяване и цветарство, хвърчила, намирането на партньори и ухажване, и така нататък. Романът особено се отличава с широкото използване на поезията в първите 80 глави, написани от Цао.

Персонажи „Сън в алени покои“ има забележително голям брой персонажи: тридесет са само главните, а второстепенните и епизодичните са над 400. Главният герой е младият Дзя Баою, но мнозинството от персонажи са женски. Жените в повечето случаи са представени като далеч по-способни и интелигентни спрямо мъжете. Тук са представени всички главни герои и малка част от по-важните второстепенни. Имената са подредени по степен на важност в романа.

Баою и дванайсетте красавици на Дзинлин Дзя Баою () – главният герой, който в началото на романа е на около 12 – 13 години. Единствено дете на Дзя Джънг и госпожа Уан и пряк наследник на дома Жунгуо. Баща му е стриктен конфуцианец, който гледа с лошо око на мисленето и държането на подрастващия Баою, който предпочита да чете Джуандзъ, отколкото Четирите книги (основни за китайското образование). Баою е начетен, но изпитва ненавист към китайската бюрокрация и счита работещите в нея за подмазвачи, поради което искрено не желае да стане част от нея. Той гледа на повечето мъже като на морално и духовно по-низши спрямо жените, защото според него „жените по същество са чисти като водата, а мъжете по същност са оплескани като кал“.

Лин Дайю (林黛玉; Lín​ Dài​yù) – по-малката първа братовчедка на Баою и основен обект на любовта му. Дъщеря е на Лин Жухай, който произхожда от Янджоу, и Дзя Мин, леля на Баою. Дайю е представена като болнава и кльощава, но красива по свой собствен начин. Тя страда от белодробно заболяване, поради което постоянно кашля. Дайю пристига в дома Жунгуо в началото на трета глава, скоро след смъртта на майка си. Емоционално нестабилна, склонна към пристъпи на ревност и омраза, на Дайю отлично се отдават поезията и музиката. Романът ѝ отрежда ролята на самотен, горделив и трагичен персонаж.

Сюе Баочай () – първа братовчедка на Баою и единствена дъщеря на леля Сюе, сестра на майката на Баою. Със своята свръхчувствителност и тактичност Баочай е представена като противоположност на Дайю. В романа Баочай е описана като красива и интелигентна, но и прекалено резервирана и боязлива, стриктно следваща правилата за благоприличие. Въпреки че се стреми да не го демонстрира, Баочай е изключително начетена и разбира еднакво добре както от будистки писания, така и от домакинска работа. Тя не обича да се гласи или да краси стаята си. Баочай е с обло лице, светла кожа, големи очи и леко пищно тяло. Тя винаги носи със себе си златен медальон, който съдържа думи, подарени ѝ като дете от будистки монах. В романа на брака ѝ с Баою се гледа като на нещо предопределено.

Дзя Юанчун () – сестра на Баою, по-голяма от него с десет години. В началото на романа тя е представена като придворна дама, но успявайки да впечатли Императора със знанията и добродетелите си тя става една от официалните му наложници. Позицията ѝ на фаворит на самия император е апогеят на фамилия Дзя. Въпреки престижната позиция Юанчун се чувства като в затвор между дворцовите стени.

Дзя Танчун () – дъщеря на наложницата Джао и полусестра на Баою. Открита и решителна, нейният характер силно напомня този на Уан Сифън. Самата Сифън изпитва възхищение към нея, изразявайки съжаление, че раждането ѝ „от грешната утроба“ я лишава от по-добри възможности, защото децата на наложници не се ползват с авторитета на тези от първи съпруги. Прякорът на Танчун е Мейгуей (Роза), заради красотата и чепатия ѝ характер.

Ши Сян'юн () – по-малка втора братовчедка на Баою и праплеменница на старата госпожа Дзя. Осиротяла като малко дете, тя израства при вуйчо си и вуйна си, които се отнасят с нея хладно. Въпреки това Сян'юн е весело и добродушно момиче, което обича да носи мъжки дрехи, да пие алкохол и да яде като мъж. Тя е пряма и често нетактична, но и прощава лесно. Тя е добре образована, а поетичният ѝ талант е сходен с тези на Дайю и Баочай.

Мяою (妙玉; Miàoyù) – красива млада будистка монахиня. Представена е като надменна, необщителна и резервирана жена, страдаща от мания за чистота. Принудена от манията си Мяою, става монахиня и постъпва в манастира около именията на дома Жунгуо.

Дзя Инчун () – дъщеря на Дзя Шъ и първа братовчедка на Баою. Слабохарактерна, но добросърдечна, Инчун е описана като жена, неизпитваща почти никакви чувства към случващото се около нея. Въпреки че е красива и начетена, не може да се сравнява по интелигентност с братовчедките си. Най-характерното за образа на Инчун е нежеланието ѝ да се меси в семейните дела и да взема каквато и да е страна. Баща ѝ я омъжва за висш придворен, на когото дължи значителна сума пари. Инчун се оказва омъжена за зъл мъж, който я подлага на системен домашен тормоз и постоянни побоища.

Дзя Сичун () – по-малката втора братовчедка на Баою, която е родена в дома Нингуо, но е отгледана в Жунгуо. Тя е талантлива художничка и набожна будистка. Сестра е на Дзя Джън, глава на дом Нингуо. В края на романа, скоро след залеза на фамилията Дзя, тя се отказва от светския живот и става будистка монахиня. През по-голямата част от романа тя е представена като подрастваща.

Уан Сифън () – съпруга на Дзя Лиен, който е братовчед на Баою по бащина линия и племенница на госпожа Уан, като по този начин тя е свързана с Баою по силата на кръвната и семейната връзка. Сифън е изключително красива, способна, умна, забавна, но и също така понякога отмъстителна и злобна. Безспорно най-устата сред всички женски образи в романа, Сифън отговаря за всички домакински дейности в дома Жунгуо и бързо се издига във фамилната йерархия. Сифън е любимка на старата госпожа Дзя, което ѝ позволява да налага волята си, както намери за добре. Образът на Сифън е един от най-многостранно развитите в романа, като качествата ѝ постепенно се разкриват в различни ситуации. Със силната си натура тя се явява противовес на повечето слабохарактерни и изнежени женски персонажи в китайската литература от XVIII век.

Дзя Цяодзие () – дъщеря на Уан Сифън и Дзя Лиен. В по-голямата част от романа Цяодзие е представена като дете. Във версията на Гао Ъ и Чън Уейюен, след краха на фамилията Дзя тя се омъжва за сина на заможно семейство от провинцията, с когото се е запознала чрез баба Лиу. Води щастлив, но безинтересен живот далеч от столицата.

Ли Уан () – вдовица на по-големия брат на Баою Дзя Джу. Тя се грижи за сина си Лан и наглежда братовчедките си. В романа Ли Уан е описана като вдовица на около тридесет години, с благ характер и без някакви мечти или желания; образът ѝ може да се разглежда като този на перфектната според конфуцианството тъгуваща вдовица. Тя се издига в обществото благодарение на успехите на сина ѝ и въпреки това се счита за трагичен персонаж, който е пропилял хубавите си години.

Цин Къцин (秦可卿; Qín Kěqīng) – снаха на Дзя Джън. От всички герои в романа нейният живот и ранната ѝ смърт остават най-загадъчни. Описана като красива и предизвикателна млада жена, тя има връзка със свекъра си. Умира към края на първата четвърт на романа. В нейното легло Баою за първи път сънува, че е в Страната на илюзиите, където осъществява сексуален контакт с Две-в-една, която е събирателен образ на Сюе Баочай и Лин Дайю. Името на Две-в-една е Къцин, което подсказва, че Цин Къцин е изиграла важна роля в сексуалния живот на Баою. В Оригиналните дванадесет песни се намеква, че Къцин се е самоубила чрез обесване.

Други първостепенни персонажи Старата госпожа Дзя () – баба е на Баою и на Дайю. Тя е най-възрастният член на дома Жунгуо и се ползва с най-голяма власт от целия клан. Има двама сина Дзя Шъ и Дзя Джънг и една дъщеря Мин, майката на Дайю.

Дзя Шъ () – по-големият син на Вдовицата и баща на Дзя Лиен и Дзя Инчун. Той е алчен и коварен човек и също така голям женкар.