Одомашняването (или опитомяване) е процес, при който чрез селекция определена популация животни или растения (в този случай по-често се използва терминът култивиране) се пригажда към нуждите на човека и се прави удобна за отглеждане в контролирани условия. Хората се грижат за тези популации по различни причини – за производство на храна или други продукти (вълна, коприна, памук и много други), за помощ при различни видове работа, включително транспорт или защита, с декоративна цел и други. По подобен начин човек е култивирал и растителни видове с цел добив на хранителни ресурси от тях или ги е пригодил за развитие в дома и градината с декоративна цел. И при двата типа организми е провеждана продължителна селекция. По този начин е повишавана производителността на организма, устойчивостта му към определени климатични условия, повишавало се качеството и количеството на добиваната от него продукция. Декоративните видове растения и домашни любимци съответно променяли своя външен вид, големина и цвят. Така някои породите животни и сортове растения се променили значително и днес видимо се отличават от изходния вид.

Някои видове, като азиатския слон (Elephas maximus), не се смятат за одомашнени, въпреки че се използват от хората като работни животни, тъй като обикновено не се размножават под човешки контрол.

История

Животни Първото опитомено животно е кучето, преди около 10 – 15 хил. години в Южна Азия. То не е създадено в резултат на естествения отбор, а чрез сложна селекция на вълци и чакали. Тези две животни се навъртат около човешките селища заради останките от храна, а хората ги опитомяват заради груповия инстинкт в глутницата, който е полезен в лова. Затова кучетата се използват първоначално за лов, а впоследствие се селектират породи кучета пазачи, работни кучета, овчарски кучета, водачи за незрящи, декоративни кучета и др. Днес кучето е най-популярното домашно животно и често е наричано „най-добрият приятел на човека“.

Малко след кучето са опитомени овцата и козата. Предшественик на овцата е планинският овен – вид муфлон, който обитава Южна Европа и Близкия изток. В резултат на дългото селектиране днес съществуват над 150 породи овце, повечето от които въобще не приличат на дивия си предшественик. Козите произхождат от брадатият козел, който обитава почти същия ареал на муфлона. Породите кози не са много на брой, но са изключително разнообразни: ангорска коза с красива козина, швейцарска коза, която дава много мляко, неголяма по размер камерунска коза, която отлично се катери по дърветата. Най-голяма полза човекът добива от одомашняването на тура, предшественик на днешните крави. Сравнително неотдавна диви турове са бродели в Европа, Северна Африка, Анадола и Кавказ. Последният тур в света е убит в горите на Мазовия, Полша, през 1627 г. Все още не е изяснен напълно произхода на говедото. Със сигурност обаче се приема, че одомашняването му е протекло в два основни центъра. Първият е района на Индия и Югоизточна Азия, а другия е Близкия изток. Спорен е родоначалника на индийския клон. Възможно е това да е било дивото азиатско говедо (Bos primigenius namadicus, негов наследник е зебуто) или турът да е имал две разновидности като азиатската Bos taurus brachyceros е послужила за основа на съвременното говедо.Карабалиев И., Синивирски Г., Петков П., „Говедовъдство“, Агропрес, София, 1994, ISBN 954-467-007-6

Преди 7,5 хил. години човекът одомашнява бивола – силно и опасно животно. Той не е само източник на месо и кожа за дрехи, но дава и изключителна теглителна сила, която може да се използва за транспорт или в земеделието. Конете са опитомени сравнително скоро – преди около 5 – 6 хил. години. Негов предшественик е по-късно изчезналия тарпан, живял свободно в степите на Евразия. Някои учени предполагат, че домашният кон има връзка с дивия кон, наричан кон на Пржевалски. На доста по-късен етап от човешката история е одомашнена ламата. Това се е случило около 3500 г. пр.н.е. Това е единствения чифтокопитен бозайник одомашнен в Новия Свят.

При преминаването на човека към уседнал начин на живот (преди около 10 хил. години) и началото на развитието на земеделието се появяват първите селища и хамбарите, в които се съхранява зърното. Хамбарите са опустошавани от плъхове, които са основната храна на дивите котки. Заради това хората в Плодородния полумесец започват да опитомяват диви (либийски и нубийски) котки. Смята се, че всички 600 млн. домашни котки, които живеят по света днес, са наследници на пет диви котки, опитомени в Близкия изток.

Дълга е и историята на одомашняването на домашните птици. Преди около 5 хил. години е опитомена кокошката, която е наследник на джунгловия или червен петел от Южна и Югоизточна Азия. Почти по същото време е одомашнена и гъската. Преди около 3 – 4 хил. години едновременно в Европа и Китай ги последва патицата, а в Африка – токачката. От тях са създадени различни породи. Гълъбът е одомашнен преди около 5000 години в Египет. Голямата привързаност към дома, отличните летателни качества на птиците, качеството на месото и използването на гълъби при жертвоприношения и религиозни обреди са причините, поради които вероятно египтяните ги опитомили. През 1840 г. английският авантюрист и художник-анималист Джон Гулд пренася за пръв път в Европа вълнисти папагалчета. През следващите години много от корабите пренасяли интересните австралийски птици.Николов Й., „Биология и болести на декоративните, екзотичните и пойните птици“, ИПК „Наука и техника“, Стара Загора, 1998, ISBN 954-661-020-8

Освен птици и бозайници човекът използва и някои безгръбначни животни, например копринената пеперуда и пчелата, опитомени преди около 5 хил. години.

Експериментите в областта на одомашняването продължават и до днес. Селекционерите работят с лосове, антилопи, елени, марали и овцебикове, но най-голям потенциал за опитомяване имат социалните животни, а не „единаците“, като например котката. Въпреки това учените създават и нови породи от опитомените животни. За одомашняването се гледа не толкова ползата от животното, колкото потенциалната му привързаност към човека. За да бъде одомашнен даден вид животно обаче е нужно той да може да се размножава в неволя и да даде плодовито потомство. Само тогава човек може да извърши отбор на поколението и така да затвърди ценни за самия него качества в следващите поколения. Известен факт от миналото е, че в царските дворове на близкоизточни страни и дори в Европа са отглеждани гепарди. Те са използвани при ловните излети на аристокрацията и са били грациозен домашен любимец.Aspects of Cheetah (Acinonyx jubatus) Biology, Ecology and Conservation Strategies on Namibian Farmlands, прочетен на 21.06.2009 г. Никога обаче гепардът не бил одомашнен.

Растения Най-ранните човешки опити за одомашняване на растителни видове са настъпили в Азия. Има доказателства за съзнателно отглеждане и примитивна селекция на ръж в неолитна група хора обитавали района на Абу Хурейра в днешна Сирия преди около 13 хил. години.Hillman et al. (2001) New evidence of Lateglacial cereal cultivation at Abu Hureyra on the Euphrates Holocene 11: 383 – 393 Проучванията показват, че отглеждането на ръж в този район е по-скоро локално явление, а не окончателна стъпка към одомашняването.

Кратуната (Lagenaria siceraria) е използвана като съд за съхранение на вода още около 10 000 г. пр.н.е., преди появата на керамичните съдове. Култивирана тя достига в Америка от Азия около 8000 г. пр.н.е. и това най-вероятно се дължи на миграцията на народите от Азия към Америка.Erickson et al. (2005) An Asian origin for a 10 000-year-old domesticated plant in the Americas PNAS 102: 18315 – 18320

За пръв път житните култури са одомашнени около 9000 г. пр.н.е. в района на Плодородния полумесец и Близкия изток. Първите култивирани видове са основно едногодишни с големи семена или плодове. Те включват варива като грах и зърнени култури като пшеница. Близкият изток е особено подходящ за отглеждането на тези видове, сухото лято благоприятства узряването на зърното. Именно зърнените култури спомагат на човечеството от ловци-събирачи да премине към уседнал начин на живот и да развие земеделско общество. Тази промяна е причината за появата на първите градове-държави преди 4000 – 5000 години и в крайна сметка на възхода на самата цивилизация.

Одомашняването е бавен и постепенен процес на проби и грешки. С течение на времето са одомашнени и многогодишни растения и малки дървета като ябълки и маслини. Сравнително на по-късен етап в човешката история например са одомашнени дървесните видове макадамия и пекан. В различните части на света са одомашнени различни растителни видове, които днес се отглеждат в много точки на света и са ценен хранителен източник. Такива са тиква, царевица, боб, домат и патладжан в Северна и Южна Америка. В Източна Азия просо, ориз и соя.

През хилядолетията много култивирани видове се променят значително от своите предшественици. Примери за това са тиквичката, царевицата и фасула. Подобна е и настъпилата промяна в големината, формата и вкуса между дивата ягоди и питомната ягода.

Основните различия при домашните видове растения, които ги отличават от дивите им предшественици са: По-високата степен на кълняемост. Постигане на синхронност при кълняемоста. Увеличаване на размера на репродуктивните органи Тенденция за узряване на семената докато са още на растението, а не след като се откъснат от него и паднат на земята. Намаляване на физичната и химична защита на култивираното растение. Промяна в разпределението на биомасата в зависимост от това коя част от растението е ядлива. (повече плодове, корени или стъбла)

Причини за одомашняване Основната причина за одомашняване е осъзнатата от човека полза при отглеждането на домашни животни. Те били източник на сигурност, на храна, на кожи за облекло, обувки и постеля, работна сила, служели в помощ при военни набези. Вероятно първоначалният процес е започнал с улавянето на малки, бременни и ранени животни като ги отглеждали в неволя. Те били в постоянен контакт с хората, живеели покрай и в жилищата им и така се опитомявали. Обикновено опитомените, но отглеждани в неволя диви животни не се размножавали. Някои от тях били с по-спокоен и кротък нрав и хората им обръщали повече внимание. Тази фаза от процеса се нарича „укротяване на див вид“. Животните постепенно привиквали към новата среда, освобождавали се от нервното напрежение и давали потомство. Така бавно в продължение на десетки и стотици години те постепенно се превръщали в домашни. Целта на опитомяването е използването на животното в селското стопанство като земеделско животно или като домашен любимец. Ако тази цел е постигната, то животното е одомашнено. Естественият отбор се заменя с изкуствена селекция при отглеждането. Така одомашненото животно изменя генетичните си признаци.

При одомашняването били предпочитани тревопасни животни, както и видове склонни да образуват и да се отглеждат в стада или ята. Те трябвало да притежават висока размножителна способност и да дават на хората важни хранителни и други полезни за тяхната дейност продукти.

Одомашнени животни Списък Първи период

Вид Период Място Куче (Canis lupus familiaris)15000 пр. Хр. Виж Произход на кучетатаИзточна Азия и Африка Овца (Ovis orientalis aries)между 9000 – 11000 пр. Хр.Югозападна Азия Свиня (Sus scrofa domestica)9000 пр. Хр.Giuffra E, Kijas JM, Amarger V, Carlborg O, Jeon JT, Andersson L. The origin of the domestic pig: independent domestication and subsequent introgression, April 2000, .Близък изток, Китай Коза (Capra aegagrus hircus)8000 пр. Хр Melinda A. Zeder, Goat busters track domestication (Physiologic changes and evolution of goats into a domesticated animal), April 2000, (summarizing research done in Ganj Dareh).Иран Крава (Bos primigenius taurus)8000 пр. Хр.Late Neolithic megalithic structures at Nabta Playa (Sahara), southwestern Egypt .Source: Laboratoire de Préhistoire et