Държавната политехника (до 1945: Висше техническо училище, от 1949: Държавна политехника „Сталин“Указ № 966 от 19 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.) в София е първото техническо висше училище в България, съществувало между 1942 и 1953 г. Тя е предшественикът на основните съвременни висши технически училища в страната.
История Основаване Висшето училище е основано с решение на парламента на България. XXV обикновено народно събрание приема Закон за Висше техническо училище на 28 май 1941 г. В съответствие с Указ № 22 от 6 юни същата година на цар Борис ІІІ той е публикуван в „Държавен вестник“ – в бр. 126 от 12 юни 1941 г.
ВТУ се управлява от академичен съвет под надзора на Министерството на народното просвещение. Съгласно чл. 2 от закона „Висшето техническо училище се подразделя на 2 факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически“. Законът определя също и названията на катедрите в бъдещото училище.
В началото на 1942 г. са назначени първите професори: д-р инж. Тодор Радославов, катедра Водно строителство д-р инж. Пейчо Поппетров, катедра Статика на строителните конструкции и мостове инж. Васил Пеевски, катедра Геодезия и астрономия изв. проф. Аркади Стоянов, катедра Техническа механика проф. арх. Храбър Попов, катедра Сградостроителство
Учебните занятия за приетите 100 студенти в специалностите Строително инженерство и Земемерно инженерство започват на 5 октомври 1942 г. Първите учебни програми са създадени въз основа на опита на висшите технически училища в Цюрих и Виена.
Висше техническо училище 1942: започва обучението в специалностите Строително инженерство и Земемерно инженерство на Строително-архитектурния факултет. 1943: открита е специалност Архитектура в Строително-архитектурния факултет. 1944: след бомбардировките на София в началото на 1944 г. училището е евакуирано в Ловеч и редовните занятия са преустановени. 1945, април: Машинният факултет с наредба-закон се преименува на Машинно-електро-технологически.
Държавна политехника 1945, октомври: Висшето техническо училище с наредба-закон се преименува на Държавна политехника. Факултетите са преименувани на Строителен и Машинен. В Машинния факултет се откриват специалности Машинно инженерство, Електроинженерство и Индустриална химия. В Строителния факултет е добавена специалност Културинженерство. 1947: издадени са първите 30 дипломи (14 строителни инженери, 11 архитекти, 5 инженер-земемери). 1949: Държавната политехника е преименувана на Държавна политехника „Сталин“. Създаден е новият Хидротехнически факултет със специалности Водни сили, Хидромелиорации и Водоснабдяване и канализация. В Строителния факултет на мястото на Културинженерство е добавена специалност Земеустройство, а Строително инженерство е разделена на 2: Строителство – конструкции и Строителство – съобщения. В Машинния факултет са създадени 2 нови специалности: Минно инженерство и Инженерна геология. 1951: от Строителния факултет са отделени 2 нови факултета: Архитектурен (със специалност Архитектура) и Геодезически (със специалности Земемерно инженерство и Земеустройство). Машинният факултет е разделен на 4 факултета: Машинен (специалност Машинно инженерство), Електротехнически (специалност Електроинженерство), Минен (специалности Минно инженерство и Инженерна геология) факултет и Факултет по индустриална химия (специалности Силикати и Органичен синтез).
Разделяне През 1953 г. Държавната политехника е разделена на 4 части: Инженерно-строителен институт, в който влизат Строителният, Архитектурният, Геодезическият и Хидротехническият факултет; Машинно-електротехнически институт, в който влизат Машинният и Електротехническият факултет; Химико-технологически институт, в който влиза Факултетът по индустриална химия; Минно-геоложки институт, в който влиза Минният факултет.
Ректори Висше техническо училище: 1942 – 1944 – д-р Юрдан Данчов, изпълняващ длъжността 1944 – 1945 – проф. арх. Станчо Белковски
Държавна политехника: 1945 – 1946 – проф. Васил Пеевски 1946 – 1947 – проф. Алекси Квартирников 1947 – 1948 – проф. Георги Брадистилов 1948 – 1951 – проф. Алекси Квартирников 1951 – 1953 – проф. Саздо Иванов
Източници
Външни препратки Половин век висше техническо образование в България – от проф. инж. Георги Стефанов
Категория:Закрити висши училища в София Категория:Технически университети Категория:Основани в България през 1942 година