Ба̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини – Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от Банско и Разлог, на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив. Оттук минава жп линията Септември – Добринище, която е построена през 30-те години на XX век.

История През ХVІІІ век Баня е село в нахията Разлог. Към 1748 година то е тимар на Юсуф.Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 404.

През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

През периода 1893 – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско – ВМРО.

В 1897 година е основано читалище „Просвета“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 2857Българи 2459Турци 14Цигани 284Други 9Не се самоопределят 12 Неотговорили 79

Религии Основната част от населението е християнско. Източно-православните българи имат изградени две църкви: „Свети Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с камбанария и построен по-късно притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода Венедикови от Баня. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Асянчин и християните в село Баня“.Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979, стр. 23 Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви. В селото живеят и помаци.

В XIX век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баня (Bania) е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители българи-християни и 270 жители помаци.

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баня е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 българи-мохамедани. Обръщение на българското население от Баня и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Културни и природни забележителности В селото има турска баня, така нареченета Муртина баня, от XVII век и втора турска баня – така наречената Римска баня, известна още като Старата българска баня.

Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като вилната зона на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпечатък върху това кътче от гората. Има минерални извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е „Ловджийската вила“, която е емблематична за хората, практикуващи лов в селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.

Друга забележителност е светилището Камено (още Каменот или Големио камен), намиращ се в южния край на селото и почитан в древността като култово място. По-късните предания за него се обвързват и с образа на Крали Марко, който според легендата хвърлил камъка точно тук.

В селото има Етнографско-исторически музей.

Редовни събития Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор „Празник на моето село“. На него се събират жители на селото, живеещи и работещи из различни краища на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.

Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане. Други традиционни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността Крушата извън селото се провежда събор. Населението се придвижва до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.

Личности

Родени в Баня Васил Пачаджиев (1883 – 1942), български революционер Георги Гръчев (1854/1855 – ?), български революционер, опълченец Георги Ив. Дойчинов (1867 – ?), български юрист, деец на ВМОК Грую Георгиев, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година Димитър Венедиков (1866 – 1939), български военен и революционер Димитър Иванов Дойчинов, български военен деец, майор, загинал през Балканската войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 44 Иван Асянчин (1834 – 1910), български революционер, духовник и просветен деец Иван Венедиков (1871 – 1943), български военен и революционер Иван Груев, български революционер Иван Гръчев (1852 – ?), български революционер, опълченец Иван Еков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година Иван Костадинов Бояджиев (? – 1896), български свещеник в селото през 70-те години на XIX век Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал Иван Терзиев (1832 – 1907), български зограф Йордан Венедиков (1871 – 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк Константин Венедиков (1866 – 1933), български военен и революционер Константин Дойчинов (1875 – 1963), завършил медицина във Виенския университет в 1904 година. Старши полкови лекар на 50-ти пехотен нишавски полк през Първата световна война,ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 46 началник на Военна болница в Дупница 1929-1934 г. Костадин Бояджиев (1880 – 1938), български революционер Мария Бояджиева (29 юни 1891 – ?), българска учителка, учителка по български в Първа софийска гимназия (1920/1921) и в Трета софийска гимназия Нанчо Стойков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година Неофит Рилски (1793 – 1881), български просветен деец (според някои източници е роден в Банско) Никола Бояджиев (1874 – 1945), български революционер от ВМОК и ВМРО Никола Венедиков (1859 – 1917), български революционер Никола Дръдалов (около 1870 – след 1943), български революционер Никола Похлупков (ок. 1868 – 1964), български революционер Никола Рачев (1903 – ?), български комунист Парашкева Димова, майка на Георги Димитров Райна Рачева (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), българска художничка Саве Говедаров (1871 – след 1943), български революционер Сединя Бояджиева (1896 – ?), българска учителка, в 1918 година завършила история в Софийския университетГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.. Симеон Драговчев (1884 – след 1943), български революционер Стефан Попстаматов (около 1830 – 1886), български духовник, зограф Теофил Николаев, учител в Куру чешме през 1852 година, спомоществовател за издаването на Райна, княгиня българска от Й. Груев (1852) Тодор Иванов Асянчин (1869 – ?) завършил педагогика и философия в Йена в 1892 г. Тодор Стефанов (1887 – 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944 година Христо Венедиков (1834 – 1916), български революционер Христо Дойчинов (около 1865 – около 1923), писател, документалист

Починали в Баня Димитър Йосифов, български резбар

Други Александър Асянчин (1907 – 1980), български журналист, по произход от Баня Антон Страшимиров (1872 – 1937), български писател, по произход от Баня Димитър Страшимиров (1868 – 1939), български историк, по произход от Баня Венедикови, голям бански български род

Външни препратки Уеб сайт на село Баня „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.

Бележки

Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Разлог