Бàня е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен. Известно е и като Кортенски минерални бани, Новозагорски минерални бани.Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 186, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.

География Село Баня се намира на около 29 km запад-югозападно от областния център град Сливен, около 13 km северно от общинския център град Нова Загора и около 36 km североизточно от град Стара Загора. Разположено е в югоизточните разклонения на рида Межденик, в Межденишкия пролом на река Тунджа, на 3 – 4 km североизточно от стената на язовир Жребчево. Надморската височина в селото при сградата на кметството, в близост до реката, е около 217 m, нараства на север и северозапад до около 260 – 270 m, а на юг отвъд реката – до около 250 – 270 m. Климатът е преходно-континентален, а почвите са предимно наносни.

Минералните води при село Баня са каптирани в алувиалните наноси край десния бряг на река Тунджа, които покриват гранити. Температурата им е 42 – 57°C, дебитът е около 8 L/s. Водите са азотни, сулфатно-хидро-карбонатни, натриеви, флуорни, с минерализация 0,94 g/L, високо съдържание на флуор – до 16 mg/L, и на силициев двуокис. Използват се за профилактика и лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и при гинекологични заболявания.Енциклопедия "България", том 1, стр. 214, Издателство на БАН, София, 1978 г.

Природните условия позволяват развиване на оранжерийно зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, овцевъдство. Голяма част от землището на селото е покрита от широколистни и иглолистни гори.

Общински пътища от селото водят: на изток – до кръстовище с третокласния републикански път III-662 (Нова Загора – Твърдица – Елена) с продължение отвъд кръстовището на изток към село Червенаково; на юг – до южна връзка с път III-662; на запад – към язовир Жребчево.

Землището на село Баня граничи със землищата на: село Сборище на север; град Шивачево на север и североизток; село Червенаково на североизток; село Съдийско поле на изток; село Кортен на юг; село Асеновец на югозапад; село Крива круша на югозапад; село Паничерево на запад; град Твърдица на запад; село Оризари на северозапад.

Населението на село Баня, наброявало 830 души при преброяването към 1934 г. и 998 към 1956 г., нараства временно до 1446 души към 1965 г. (вероятно поема част от населението на селата Жребчево, Запалня и Долно Паничерево, залети през 1965 г. от водите на язовир Жребчево и закрити), намалява до 1175 през 1975 г. и към 2021 г. наброява 1539 души (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31).Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Баня, общ. Нова Загора, обл. Сливен

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1479 лица, за 887 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 309 – към „турска“, за 8 – към „ромска“, за 38 – към „други“, за 27 – „не се самоопределят“ и за 210 – „не отговорили“.

История В околностите на село Баня има останки от антично селище (открита е колективна находка от антични монети от Аполония) и от средновековната крепост КалетоБългарски крепости > Обекти в България > Област Сливен > Общ. Нова Загора; С. Баня – крепост Калето (южно от селото). Сведения за селото има от времето на османското владичество – споменато е като турско село с името ЛъджитеРечник на редки, остарели и диалектни думи. Лъджа – топъл минерален извор или баня. След Освобождението в него се заселват българи.

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БАНЯ – ..., Сл (Справка към 24 юли 2023)

Училище Училище в село Баня е открито през 1891 г. с учител Кольо Петров от село Долно Паничерево. През 1907 г. обучаваните от един учител класове стават четири, наема се и втори учител и така продължава до 1921 г., когато е открита непълна прогимназия с първи прогимназиален клас. През учебната 1922/1923 г. се открива втори клас, през 1923/1924 г. – трети и прогимназията става пълна. Тук са учили и ученици от селата Жребчево, Червенаково, Близнец, Сърцево, Оризари и Шивачево. Непосредствено след 9 септември 1944 г. в село Баня функционира основно училище с пълна сборна прогимназия. Началният курс е набирал ученици от село Баня, а средният курс – ученици и от село Жребчево. От 1952 г. училището се нарича Основно училище „Злати Терзиев“ – на името на загиналия като партизанин съселянин Злати Динев Терзиев.

Читалище

Читалище „Пробуда“ в село Баня е основано през 1911 г. В него членуват предимно учители и друга местна интелигенция. Поради войнитеБалканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война., обаче, дейността му е прекратена. През 1932 г. учители и прогресивни младежи от селото свикват общо събрание, на което отново основават читалище. Избрано е читалищно настоятелство от 4 души, контролна комисия от трима и неплатен библиотекар (Злати Динев Терзиев). Читалището е изнасяло сказкиРечник на българския език. СКА̀ЗКА ж. Изложение пред слушатели по някой въпрос; беседа, доклад. Държа сказка. Научна сказка. Популярна сказка., рефератиРечник на българския език. РЕФЕРА̀Т м. 1. Доклад по научен въпрос, предназначен за изнасяне пред слушатели. 2. Кратко представяне на съдържанието на книга, научно съчинение и др. и представления. Необходимите му парични средства читалището набира от: членски внос; 5% от прихода на училищните недвижими имоти; представления и дарения. Книжният фонд на читалищната библиотека в началото се състои от 50 тома, съхранявани в библиотечен шкаф в училищната канцелария, от където са раздавани книги за прочит. През 1953 г. по решение на общо събрание на членовете читалище „Пробуда“ е преименувано на читалище „Петко Енев“. През 1971 г. е открита нова читалищна сграда. В края на 1957 г. библиотеката има книжен фонд около 1300 тома, нараснал през 1982 г. на около 8600, а впоследствие – на повече от 10000 тома.

Обществени институции Село Баня към 2023 г. е център на кметство Баня.Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство БаняИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Баня

В село Баня към 2023 г. има: действащо читалище „Петко Енев – 1932“;Детайлна информация за читалище „Петко Енев – 1932“, село Баня, община Нова Загора, област СливенИнформационна карта за 2022 г., читалище „Петко Енев – 1932“, село Баня, община Нова Загора, област Сливен действащо общинско основно училище „Злати Терзиев“;Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Злати Терзиев“, село Баня, община Нова Загора, област Сливен православна църква „Свети безсребреници Козма и Дамян“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. безсребреници Козма и Дамян“ – с. Баня пощенска станция.

Културни и природни забележителности От 2016 г. в първата седмица (неделя) на месец април се провеждат конни състезания. Те стават като емблема на празника на селото.

Други В южната част на селото отвъд реката се намират (към 2023 г.): минерална баня; дом за стари хора; лагер за бежанци.

Учителят Цанко Стоев е написал история за село Баня.

Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-052 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-052-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г. bulmaps.bg. Административна карта

Бележки

Категория:Села в област Сливен Категория:Населени места в община Нова Загора