Община Бяла Слатина се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в източната част на област Враца. С площта си от 545,51 km2 заема 2-ро място сред 10-те общини на областта, което съставлява 15,08% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на юг – община Роман; на югозапад – община Враца; на запад – община Борован; на север – община Мизия и община Оряхово; на изток – община Кнежа и община Червен бряг от област Плевен.

Релеф, води Релефът на общината е предимно равнинен, а в южната част хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и много малка част в Западния Предбалкан.

Южната част на община Бяла Слатина, на юг от долината на река Скът попада в най-северната част на Западния Предбалкан. Тук в нейните предели се простират части от два ниски полупланински рида. По границата с община Враца се издигат североизточните склонове на рида Врачански венец и тук западно от село Драшан се намира най-високата точка на общината – 463 m н.в. На около 6 – 7 km североизточно и успоредно на него в посока от северозапад на югоизток се простира друг предбалкански рид – Дреновица с максимална височина 364 m, разположена източно от село Драшан, на границата с община Червен бряг. По неговото северно подножие условно се прокарва границата между Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.

Останалата близо 2/3 част от община Бяла Слатина се заема от обширната равнинна част на Западната Дунавска равнина, като малкото на брой малки реки и суходолия текат в плитки и широки долини. Северозападно от село Галиче, в долината на река Скът (десен приток на Огоста) се намира най-ниската ѝ точка – 63 m н.в.

Основна водна артерия на общината е река Скът, която протича през нея с цялото си средно и част от долното си течение. Тя навлиза в общината западно от село Комарево, при село Бъркачево завива на север, а в град Бяла Слатина – на северозапад. В района на селата Алтимир и Галиче прави два големи меандра и напуска общината северозападно от последното. Южната част на общината се отводнява от Габерска река и нейните малки притоци, която е ляв приток на река Искър. На множество малки реки и дерета, основно притоци на Скът, са изградени десетки микроязовири („Под селото“, „Лековит кладенец“, „Руменя“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 24 606 100,00 Българи 17 743 72,11 Турци 323 1,31 Цигани 2 544 10,34 Други 36 0,15 Не се самоопределят 191 0,78 Неотговорили 3769 15,32

Населени места Общината има 15 населени места с общо население 21 832 жители към 15 март 2024 г.

+ Списък на населените места в община Бяла Слатина, население и площ на землищата им Населено място Население (2024 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население (2024 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Алтимир 1037 32,058 Драшан 143 19,136 Буковец 189 20,465 Комарево 278 20,239 Бърдарски геран 622 28,033 Попица 1750 37,765 Бъркачево 756 23,038 Соколаре 557 25,396 Бяла Слатина 10 992 82,383 Бела Слатина Тлачене 370 29,998 Враняк 435 32,088 Търнава 2238 46,338 Габаре 1011 44,110 Търнак 1454 34,249 Галиче 1538 70,217 ОБЩО 21 832 545,510 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 293/обн. 24 юли 1914 г. – признава с. Бела Слатина за гр. Бела Слатина; през 1956 г. – уточнено е името на гр. Бела Слатина на гр. Бяла Слатина без административен акт; Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Габаре и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Бяла Слатина; Указ № 19/обн. 22 февруари 2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина и го присъединява към община Враца, област Враца.

Политика 2011 – Иво Цветков (ГЕРБ) печели на втори тур срещу Венцислав Василев (БСП) 2007 – Венцислав Василев (БСП) печели на втори тур с 64,18% срещу Мехти Касъмов (Солидарност). 2003 – Милко Симеонов (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ОБТ, ПДСД) печели на втори тур с 67% срещу Данаил Йолов (независим). 1999 – Милко Симеонов (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ПК Екогласност) печели на втори тур с 58% срещу Параскева Ненчева (ОДС). 1995 – Иван Георгиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Тодорин Диковски (независим).

Транспорт През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 79,6 km: участък от 17,9 km от Републикански път II-13 (от km 48,9 до km 66,8); началният участък от 16,8 km от Републикански път III-133 (от km 0 до km 16,8); началният участък от 28,6 km от Републикански път III-134 (от km 0 до km 28,6); началният участък от 8,8 km от Републикански път III-1304 (от km 0 до km 8,8); участък от 7,5 km от Републикански път III-1306 (от km 30,1 до km 37,6).

Топографска карта

Външни препратки Бяла Слатина Онлайн - Регионални новини Официален сайт на община Бяла Слатина

Източници