Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

География Положение Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 706,236 km2, което съставлява 19,52% от територията на областта, заема 1-во място сред нейните 10 общини. Граничи със следните общини: на северозапад – община Криводол; на североизток – община Борован и община Бяла Слатина; на югоизток – община Роман; на юг – община Мездра; на югозапад – община Своге от Софийска област; на запад – община Вършец от област Монтана.

Релеф

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината попада в 3 физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западен Предбалкан, Западна Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните и североизточни части на Врачанска планина, заемаща най-южната част общината, където се намира и най-високата точка на общината – 1430 m, разположена югозападно от хижа „Пършевица“.

Средната част от територията на община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени 4 броя ниски възвишения и ридове, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. На северозапад е възвишението Милин камък (463 m), разположено между долините на реките Въртешница и Скът. Североизточно от него, в големия завой на река Скът, източно от село Оходен се издига уединената височина Борованска могила (423 m), която частично попада в пределите на общината. Югоизточно от нея, по границата с община Бяла Слатина се простират северозападните части на рида Врачански Венец с максимална височина Орлов връх (506 m), разположен южно от село Върбица. Южно от възвишенията Милин камък и Врачански Венец в посока изток-запад, основно по границата с община Мездра се издига рида Веслец с Маняшки връх (781 m), разположен северно от село Костелево. Между Врачанска планина на югозапад, рида Веслец на изток и възвишението Милин камък на север в посока от югоизток на северозапад се простира обширното и равно Врачанско поле, което е широко отворено на северозапад към долината на река Ботуня (десен приток на Огоста). Неговата надморска височина варира от около 400 m на югоизток до 250 m на северозапад.

Най-северната част на общината, северно от възвишението Милин камък е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Три кладенци, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 135 m н.в.

Води Територията на общината попада в пределите на три водосборни басейна – на реките Огоста, Скът и Искър. Югозападната, западната и северозападна част принадлежи към водосборния басейн на река Огоста. Тук основна водна артерия е рака Въртешница, която извира от Врачанска планина, протича на северозапад през Врачанското поле, северозападно от село Лиляче напуска общината и след около 3 km в град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (десен приток на Огоста). Най-северната част се отводнява от река Рибине (десен приток на Огоста), която води началото си от възвишението Милин камък, тече на северозапад и след село Три кладенци напуска общината. Източната част на общината се отводнява от най-горното течение на река Скът. Тя извира от рида Веслец южно от село Тишевица, тече на север-северозапад и след село Оходен, след като заобиколи почти изцяло уединената височина Борованска могила напуска общината. Най-югоизточната част на община Враца се отводнява от малки и къси реки и дерета, които се вливат отляво в река Искър.

На територията на община Враца има изградени множество микроязовири („Дъбник“, „Влашки дол“, „Агов дол“, „Лиляче“, „Чирен 3“, „Мраморчица“, „Върбица 2“, „Кираджията“, „Девене“, „Три кладенци“ и др.), водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи

Забележителности Природните забележителности на територията на община Враца са пещерата „Леденика“, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път“, Божият мост край село Лиляче, водопадите „Скакля“ и „Боров Камък“ и природен парк „Врачански Балкан“. Те превръщат общината в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм. На разположение на туристите са ски пистите около хижа „Пършевица“, многобройните екопътеки и пешеходни маршрути.

Населени места Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2)Баница 836 37,395 Горно Пещене 289 25,923 Нефела 560 5,364Бели извор 595 28,038 Девене 817 44,064 Оходен 169 19,151Веслец 181 14,929 Згориград 1527 27,602 Паволче 593 16,695Вировско 232 23,476 Костелево 695 22,631 Тишевица 400 22,725Власатица 279 13,141 Лиляче 717 32,505 Три кладенци 637 28,199Враца 50 666 154,288 Лютаджик 117 34,899 Челопек 425 20,811Върбица 370 26,833 Мало Пещене 47 7,436 Чирен 629 48,512Голямо Пещене 447 32,334 Мраморен 514 24,649 ОБЩО 61742 706,236

Административно-териториални промени МЗ № 2709/обн. 31.07.1942 г. – заличава селата Българска Бяла и Мало Бабино и ги обединява в едно ново населено място – с. Бели извор; МЗ № 2918/обн. 11.01.1943 г. – заличава с. Медковец и го присъединява като квартал на гр. Враца; МЗ № 593/обн. 03.04.1945 г. – обединява населените местности Веслеца (от гр. Враца), Мраморен (от с. Мраморен) и Върбешки Веслец (от с. Върбешница) и ги признава за едно ново населено място – с. Веслец; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Кула на с. Кулата; – преименува с. Малко Пещене на с. Мало Пещене; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и ги присъединява като квартали на гр. Враца; Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Бистрец и Кулата от гр. Враца и ги възстановява като отделни населени места – с. Бистрец и с. Кулата; Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и отново ги присъединява като квартали на гр. Враца; Указ № 19/обн. 22.02.2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина, област Враца и го присъединява към община Враца.

Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 73 894 64 334 61 2215 207 258 6819 100.00 87.06 0.08 2.99 0.28 0.34 9.22Враца 60 692 53 275 54 1045 185 216 5917 Враца 87.77 0.08 1.72 0.30 0.35 9.74Згориград 1681 1624 0 0 3 3 51 Згориград 96.60 0.00 0.00 0.17 0.17 3.03Баница 1149 642 184 3 316 Баница 55.87 16.01 0.26 27.50Девене 1032 902 75 8 45 Девене 87.40 7.26 0.77 4.36Лиляче 857 831 8 6 10 Лиляче 96.96 0.93 0.70 1.16Три кладенци 812 590 3 198 19 Три кладенци 72.66 0.36 24.38 2.33Костелево 782 730 0 0 0 3 49 Костелево 93.35 0.00 0.00 0.00 0.38 6.26Чирен 742 711 0 6 24 Чирен 95.82 0.00 0.80 2.42Бели извор 698 358 70 3 266 Бели извор 51.28 10.02 0.42 38.10Паволче 696 676 0 0 18 Паволче 97.12 0.00 0.00 2.58Мраморен 650 629 0 0 3 3 15 Мраморен 96.76 0.00 0.00 0.46 0.46 2.30Нефела 522 286 227 4 3 Нефела 54.78 43.48 0.76 0.57Тишевица 512 396 107 6 Тишевица 77.34 20.89 1.17Челопек 502 496 0 0 0 0 6 Челопек 98.80 0.00 0.00 0.00 0.00 1.19Голямо Пещене 476 397 75 0 1 Голямо Пещене 83.40 15.75 0.00 0.21Върбица 474 273 148 50 Върбица 57.59 31.22 10.54Горно Пещене 368 363 0 0 4 Горно Пещене 98.64 0.00 0.00 1.08Власатица 354 329 0 22 1 Власатица 92.93 0.00 6.21 0.28Вировско 304 255 0 44 4 Вировско 83.88 0.00 14.47 1.31Оходен 234 226 0 6 0 0 2 Оходен 96.58 0.00 2.56 0.00 0.00 0.85Веслец 166 161 0 0 0 0 5 Веслец 96.98 0.00 0.00 0.00 0.00 3.01Лютаджик 137 130 0 0 0 0 7 Лютаджик 94.89 0.00 0.00 0.00 0.00 5.10Мало Пещене 54 54 0 0 0 0 0 Мало Пещене 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 73 894 100.00Православие 45 565 61.66Католицизъм 296 0.40Протестантство 196 0.26Ислям 51 0.06Друго 63 0.08Нямат 3794 5.13Не се самоопределят 4136 5.59Непоказано 19 793 26.78

Политика Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия или сдружение 2003 2007 2011 20152019 49,93 %Общ брой места 37 37 37 3737ГЕРБ 16 15 1416Българска социалистическа партия 8 7 65Местна коалиция Български демократичен център - БДЦ (АБВ, ЗС Александър Стамболийски, РДП)4Местна коалиция "Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията (БАСТА)" (ПП БАСТА, ПП ДПС, ПП НДСВ, ПП Политическо движение Социалдемократи, ПП Новото време)3Демократична България - обединение (Да България, ДСБ, Зелено движение)2Земеделски народен съюз2ПП Съюз на демократичните сили2Либерален алианс – Има бъдеще за Враца 4Коалиция „Народен съюз за Враца“ 4Реформаторски блок 3ВМРО – Българско национално движение 2 33Български демократичен център 2 3Земеделски народен съюз 3 2Коалиция „ВМРО – БНД, Движение за европейска интеграция“ 3 Национално движение „Симеон Втори“ 3 5 2 Движение „Свободен избор“ 2 Иван Николов Узунов – независим 1 1 Коалиция „Синята коалиция, ВМРО – НИЕ“ 1 Атака 4 1 Коалиция „Граждани за единство, равенство и просперитет – ГЕРП“ (Движение за права и свободи, Българска социалдемократическа партия, Либерален алианс) 2 Коалиция „БСП и ...“ 13 Коалиция „ВМРО – БНД, Съюз на свободните демократи“ 5 Съюз на демократичните сили 3 Движение „Гергьовден“ 3 Обединена коалиция Враца 2007 2 Българска социалдемокрация 1 Коалиция „Български демократичен съюз – Радикали, Християнсоциален съюз, ВМРО – БДД“ 1 Евророма 1 Движение за национално възраждане „Оборище“ 1 Движение „Напред България“ 1 Рома 1 Партия на българските жени 1

Общински кмет 2003 – 2007 г. – Воислав Бубев.

Печели Местни избори 2003 като (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП). 1995 – 2003 г. – Румен Стоманярски.

Печели Местни избори 1999 издигнат от (Обединение за Враца) на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).

Печели Местни избори 1995 издигнат от (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).

Награди Победител в категория „Паркове и градска среда“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Калин Каменов за опазване и разширяване на зелените системи и превръщането им в любимо място за отдих.

Транспорт През общината от югоизток на северозапад преминава участък от 25,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134 km: участък от 21,5 km от Републикански път I-1 (от km 129,3 до km 150,8); участък от 8,9 km от Републикански път II-13 (от km 28,7 до km 36,7); началният участък от 25,6 km от Републикански път II-15 (от km 0 до km 25,6); началният участък от 16,6 km от Републикански път III-101 (от km 0 до km 16,6); целият участък от 16,4 km от Републикански път III-1002; целият участък от 17,6 km от Републикански път III-1004; последния участък от 27,4 km от Републикански път III-1306 (от km 37,6 до km 65,0).

Топографски карти

Източници

Литература

Външни препратки