Община Мездра се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца. Административен център е град Мездра.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 519,112 km2 заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,34% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Враца; на изток – община Роман; на юг – община Ботевград, Софийска област; на запад – община Своге, Софийска област.
Релеф, води, климат, почви, флора и фауна Релеф Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западна Стара планина и Западния Предбалкан.
На север от проломът на река Искър, в западната част на общината се простира югоизточната и източната, ниска част на Врачанска планина. Най-високата точка е 1430 m н.в., намираща се югоизточно от хижа „Пършевица“. Южно от проломът и западно от десния приток на Искър Малката река в югозападните предели на общината попадат северните склонове на Ржана планина, която също е част от Западна Стара планина. Тук, южно от село Оселна, на границата със Софийска област се издига връх Щадимо (1549 m), най-високата точка на общината.
Останалите северни и източни части на общината са заети от полупланински ридове и хълмове, явяващи се части от Западния Предбалкан. Източно от долината на Малката река и южно от долината на река Искър на територията на община Мездра се простират северозападните части на предбалканския рид Гола глава с едноименния си връх от 853 m, издигащ се южно от село Типченица, на границата със Софийска област. В северната част на общината, по границата с община Враца, от запад на изток се издига рида Веслец, като масималната му височина в пределите на общината е 658 m, северно от село Върбешница. Територията между този рид на север, Ржана планина на юг и Врачанска планина на запад се заема от Мездренската хълмиста област, където надморската височина варира от около 300 m на запад, където се свързва чрез нисък праг с Врачанското поле до 167 m на изток в коритото на река Искър (най-ниската точка на община Мездра). През средата на Мездренската хълмиста област от запад на изток протича река Искър с част от средното течение.
Води Основна водна артерия в общината е река Искър, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 30 km. Реката навлиза в общината западно от село Елисейна и до село Ребърково тече през долната част на величествения Искърският пролом. В този участък отляво и отдясно в нея се вливат малки и къси реки и дерета стичащи се от Врачанска планина и Ржана планина. След това реката навлиза в Мездренската хълмиста област където прави множество меандри и северно от село Струпец (община Роман) на пуска пределите на общината. В този си участък реките вливащи се в нея са по дълги и по-малък наклон на течението си и водят началото си от ридовете Веслец на север и Гола глава на юг.
Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: гъстота на речната мрежа – 0,8 – 1 км/кв.км; средно годишен повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали (водосборите на десните притоци на река Искър, водещи началото си от Ржана планина и водосборите на левите притоци, водещи началото си от Врачанска планина). По-ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се пресича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка, Боденска и др., всички притоци на Искър. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5 – 1,5 м дълбочина, а през есенното маловодие – до 6 – 8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.
Климат В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 °C. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3 °C. Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72%, с максимум през декември – 85% и минимум през август – 59%. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време – 58%. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м/с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най-ранните есенни слани падат в началото на октомври (за по-ниските части) и в края на септември (за по-високите части).
Почви На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална. Преобладаващите почвени типове са сивите горски почви, заемащи междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на река Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав, преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.
Флора и фауна Община Мездра по зоогеографското райониране на България попада в Северния регион на Старопланинския район, който включва и територията на Предбалкана. Според „Класификационна схема на типовете горски месторастения в България“, територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се разграничават следните два пояса – Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа, явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор, акация и др.
Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско. Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек, а от птиците – представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови, гълъбови и др. По течението на Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици.
Населени места
Общината се състои от 28 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Население 31.12.24 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Население 31.12.2024 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Боденец 465 9,130 Лик 240 26,521 Брусен 390 6,807 Лютиброд 248 25,458 Върбешница 304 126,005 Лютидол 184 21,870 Горна Бешовица 119 18,793 Мездра 8891 5,343 Горна Кремена 405 28,371 Моравица 575 14,051 МуравицаДолна Кремена 510 20,921 Оселна 336 22,903 Дърманци 335 9,460 Ослен Криводол 103 15,686 Елисейна 249 8,987 Очиндол 116 28,099 Зверино 1345 35,065 Ребърково 346 8,553 Злидол 80 7,417 Руска Бела 373 11,765 Бела РускаИгнатица 403 29,506 Старо село 92 25,293 Кален 73 22,248 Типченица 291 29,830 Крапец 334 8,602 Цаконица 65 17,664 Крета 243 5,754 Царевец 285 29,010 Влашко село
Административно-териториални промени МЗ № 1747/обн. 21 октомври 1936 г. – преименува с. Влашко село на с. Царевец; МЗ № 3287/обн. 11 декември 1938 г. – преименува с. Бела Руска на с. Руска Бела; МЗ № 3051/обн. 31 декември 1943 г. – заличава селата Горна Кремена и Долна Кремена и ги обединява в едно населено място – с. Голяма Кремена; МЗ № 2972/обн. 1 ноември 1944 г. – заличава с. Голяма Кремена и възстановява селата Горна Кремена и Долна Кремена; Указ № 435/обн. 31 август 1950 г. – признава с. Мездра за гр. Мездра; Указ № 148/обн. 29 май 1956 г. – заличава селата Горна Кремена и Долна Кремена и ги обединява в едно населено място – с. Кремена; Указ № 28/обн. 24 януари 1961 г. – заличава с. Кремена и възстановява селата Горна Кремена и Долна Кремена.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Неотговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Неотговорили Общо 21 748 19 189 20 622 44 66 1807 100.00 88.23 0.09 2.86 0.20 0.30 8.30Мездра 10 918 9407 3 185 25 38 1260 Мездра 86.16 0.02 1.69 0.22 0.34 11.54Зверино 1728 1674 0 51 Зверино 96.87 0.00 2.95Моравица 725 578 23 121 Моравица 79.72 3.17 16.68Игнатица 624 583 0 0 0 3 38 Игнатица 93.42 0.00 0.00 0.00 0.48 6.08Боденец 570 554 3 9 Боденец 97.19 0.52 1.57Долна Кремена 562 458 9 67 5 6 17 Долна Кремена 81.49 1.60 11.92 0.88 1.06 3.02Горна Кремена 487 435 0 49 Горна Кремена 89.32 0.00 10.06Оселна 473 393 0 0 0 0 80 Оселна 83.08 0.00 0.00 0.00 0.00 16.91Брусен 436 390 31 3 11 Брусен 89.44 7.11 0.68 2.52Типченица 413 409 0 0 3 Типченица 99.03 0.00 0.00 0.72Елисейна 407 284 3 118 0 0 2 Елисейна 69.77 0.73 28.99 0.00 0.00 0.49Руска Бела 401 347 4 3 46 Руска Бела 86.53 0.99 0.74 11.47Върбешница 395 336 0 0 0 3 56 Върбешница 85.06 0.00 0.00 0.00 0.75 14.17Лик 391 379 6 2 Лик 96.93 1.53 0.51Царевец 382 374 0 5 Царевец 97.90 0.00 1.30Дърманци 356 337 0 0 0 0 19 Дърманци 94.66 0.00 0.00 0.00 0.00 5.33Крапец 356 259 0 97 0 0 0 Крапец 72.75 0.00 27.24 0.00 0.00 0.00Лютиброд 355 334 0 3 17 Лютиброд 94.08 0.00 0.84 4.78Ребърково 346 303 37 5 Ребърково 87.57 10.69 1.44Лютидол 255 251 0 0 0 0 4 Лютидол 98.44 0.00 0.00 0.00 0.00 1.56Крета 218 185 24 0 8 Крета 84.86 11.00 0.00 3.66Горна Бешовица 185 176 0 7 0 0 2 Горна Бешовица 95.13 0.00 3.78 0.00 0.00 1.08Очиндол 165 165 0 0 0 0 0 Очиндол 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00Старо село 137 137 0 0 0 0 0 Старо село 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00Ослен Криводол 135 120 0 13 0 0 2 Ослен Криводол 88.88 0.00 9.62 0.00 0.00 1.48Злидол 121 119 0 0 0 Злидол 98.34 0.00 0.00 0.00 Кален 107 105 0 0 Кален 98.13 0.00 0.00Цаконица 100 97 0 3 0 0 0 Цаконица 97.00 0.00 3.00 0.00 0.00 0.00
Политика Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините: