Община Дряново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в североизточната част на област Габрово. С площта си от 274,162 km2 заема 3-то място сред 4-те общините на областта, което съставлява 13,53% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север и изток – община Велико Търново, област Велико Търново; на юг – община Трявна; на югозапад – община Габрово; на запад – община Севлиево.
Релеф, води, климат, почви, флора и фауна Релеф Релефът на община Дряново е преобладаващо ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средния Предбалкан.
Югоизточната третина на общината се заема от северните разклонения на Габровски възвишения. Те се простират югоизточно от долината на Дряновска река, а малка част и югозападно от нея, като тук е и максималната им височина в пределите на общината – връх Трите чукара (665 m), разположен южно от с. Горни Върпища, на границата с община Габрово.
Западно от град Дряново, между долините на реките Янтра и Дряновска се простират най-североизточните части на платото Стражата. В него, южно от село Скалско се издига най-високата точка на общината – връх Минин чукар (704 m).
Северната и северозападната част на общината са заети от южните склонове на други два предбалкански рида. Между Ветринския пролом на река Янтра на запад и Дряновска река на изток се издига рида Меловете (по билото му преминава границата с община Велико Търново) с връх Дива баба (489 m), разположен западно от село Керека. На запад от Ветринския пролом, в най-северозападната част на общината и отново по границата с община Велико Търново е рида Стените с максимална височина връх Чуката (511 m) – северно от село Гостилица.
Води Основна водна артерия на община Дряново е река Янтра, която протича в северозападната ѝ част от юг-югозапад на север-североизток. Реката навлиза в пределите на общината южно от село Янтра след изхода си от Стражанския пролом, преминава в близост до селата Славейково и Гостилица и напуска пределите ѝ след като навлезе във Ветринския пролом между ридовете Стените и Меловете. В този си участък в нея се вливат малки реки и сухи дерета. На реката са изградени две водни електрически централи – ВЕЦ „Янтра“ и ВЕЦ „Каломен“.
Източната половина на общината се отводнява от Дряновска река (ляв приток на Белица, която е десен приток на Янтра). Тя навлиза в общината при село Царева ливада, тече на северозапад, при Дряновския манастир завива на североизток, минава през град Дряново и североизточно от село Соколово напуска пределите на общината. С малки изключения тя протича в дълбока долина със стръмни, на места отвесни склонове. Основен приток е река Андък, вливаща се нея отляво в близост до Дряновския манастир.
На голяма дълбочина край речните тераси има наличие на подпочвени води. Тяхната минерализация варира на места между 200 и 1000 mg/dm3, а твърдостта им е средна. На територията на общината са известни два минерални извора – в близост до селата Чуково и Маноя. Поради малкия и силно променлив през различите сезони дебит (0,5 л/сек) изворите не са регистрирани като значими.
Климат Климатът на общината е умерено-континентален. Лятото е горещо със средна юлска температура около 21 °C, а зимата е студена със средна януарска температура 1,3 °C. Средната годишна температура е 10 °C. Преобладават западните, северозападните и североизточни ветрове, ориентирани по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1 м/сек. Има наличие на прояви на някои местни типове вятър – планинско-долинен и бора. При южните ветрове снегът бързо се топи и заедно със стичащите се води и пролетни валежи понякога причиняват големи наводнения. Реките Дряновска и Янтра често излизат от коритата си. През лятото при издигането на въздушните маси в Предбалкана, обикновено се поражда мощна гръмотевично – дъждовна облачност. Валежите са с летен максимум, зимен минимум и средногодишен обем от 750 мм. Най-много валежи падат през месеците май-юни, а най-малко през месеците януари и февруари. Районът се характеризира с най-висока за страната годишна продължителност на слънчевото греене и липсващи мъгливи дни. Издигането на настъпващите неустойчиви въздушни маси през лятното време са причина за развитието на гръмотевично-дъждовна облачност, която поражда поройни валежи и градушка. Този характер на летните валежи се отразява неблагоприятно върху климата и става причина за интензивните ерозионни процеси по склоновете, както и за прииждането на реките.
Почви По територията на община Дряново не се наблюдава голямо почвено разнообразие. Основната преобладаващата почвена покривка е от сиви горски почви. Сивите горски почви се образуват в условията на умереноконтинентален климат и имат ясно изразен хумусен хоризонт. Притежават неблагоприятни физикомеханични свойства. Почвеният пласт е тънък с пепеляв цвят. По долините на реките има наличие на алувиални и делувиални почви, предимно по поречието на река Янтра и река Дряновска. Намират се на заливните тераси на реките и са богати на скални материали и хумусни вещества. На места се наблюдава присъствие на хумусно-карбонатни почви (рендзини).
Флора и фауна Флората по територията на община Дряново е представена от дървесна храстовидна растителност, пасища и ливади. Тя обхваща пояса на ксеротермните гори. Преобладават широколистни гори и смесени гори. От горите изобилстват дъб, цер, бук, бряст, габър, явор, осен. От иглолистните представители са бор и ела От храстовите съобщества преобладават тези на смрадликата, дрян, глог, шипка, трън. Различните природо-географски елементи като релеф, почвен състав, подпочвени и речни води създават чудесна предпоставка за отглеждане на орехи, сливи, череши, вишни, праскови. Добри са условия за развъждане на лоза. По теченията на реките са разпространени върба и топола. Тревната растителност е представена от садина, полевица, ливадина и др. Поради карстовия релеф на определени места в общината се създава предпоставка за наличие на средиземноморски тип растителност като бадем, космат дъб и т.н. Фауната в община Дряново е от евросибирски и европейски тип, докато средиземноморски видове има малко поради бариерната роля на Стара планина. Спрямо зоогеографската подялба на България територията на общината вклюва в себе си части от Дунавския и Старопланинския район. По тази причина фауната е смесена и бива едновременно представена от равнинни и планински биологични видове. Сред бозайниците най-популярни са благороден елен, сърна, див заек, дива свиня, сънливецът, язовецът и горската мишка, а сред птиците – фазан, яребица, орел, сокол, скорци, дроздове и др.; прелетни птици – пъдпъдък, гълъб, гургулица. Това създава добри предпоставки за развитие на ловен туризъм. От местните фаунистични видове най-разпространени са златка, лисица, таралеж и др. Представители на влечугите тук са обикновената усойница, смокът-мишкар и слепокът. От земноводните най-често срещани са пъстрия дъждовник и алпийския тритон, а от безгръбначните – карпатски и северни пеперуди, паяци, бръмбари.
Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %) Общо 9685 100,00 Българи 8078 83,41 Турци 495 5,11 Цигани 261 2,69 Други 115 1,19 Не се самоопределят 25 0,26 Неотговорили 711 7,34
Населени места Общината има 63 населени места с общо население 7650 души към 7 септември 2021 г.
+ Списък на населените места в община Дряново, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Балалея - - в з-щето на с. Геша Косарка 49 14,951 Балванците 4 - в з-щето на с. Каломен Косилка - - в з-щето на с. Царева ливада Банари - - Банарите, в з-щето на с. Царева ливада Крънча - - в з-щето на гр. Дряново Билкини - - в з-щето на с. Игнатовци Кукля 2 - в з-щето на с. Игнатовци Бучуковци 1 - в з-щето на с. Царева ливада Куманите 10 - в з-щето на с. Царева ливада Ганчовец 159 19,691 Къртипъня - - в з-щето на с. Царева ливада Геня 3 - в з-щето на с. Зая Малки Българени 1 - в з-щето на с. Царева ливада Геша 11 10,986 Маноя 63 - в з-щето на с. Косарка Глушка 17 - в з-щето на с. Игнатовци Муця - - в з-щето на гр. Дряново Гоздейка 21 - в з-щето на с. Длъгня Нейчовци - - в з-щето на с. Царева ливада Големи Българени 12 - в з-щето на с. Игнатовци Пейна 6 - в з-щето на с. Денчевци Горни Върпища 4 - в з-щето на с. Царева ливада Петковци 1 - в з-щето на с. Игнатовци Горни Драгойча 1 - в з-щето на с. Радовци Плачка - - в з-щето на с. Чуково Гостилица 292 32,404 Пърша - - в з-щето на с. Царева ливада Гърня - - в-з-щето на гр. Дряново Раданчето 2 - в з-щето на с. Царева ливада Денчевци 16 6,291 Шумата Радовци 95 8,561 Джуровци - - в з-щето на с. Царева ливада Ритя 1 - в з-щето на с. Геша Длъгня 48 13,901 Руня 28 - в з-щето на с. Ганчовец Добрените 2 - в з-щето на с. Царева ливада Русиновци 7 - Русеновци, в з-щето на с. Радовци Долни Върпища 1 - в з-щето на с. Царева ливада Саласука 18 - в з-щето на с. Зая Долни Драгойча 1 - в з-щето на с. Царева ливада Скалско 59 8,546 Каяджик Доча - - в з-щето на с. Царева ливада Славейково 44 11,648 Малко Яларе Дряново 5800 28,096 Соколово 21 - в з-щето на с. Длъгня Дурча - - в з-щето на с. Радовци Станча - - Дели Станча, в з-щето на с. Царева ливада Еленците 2 - в з-щето на с. Каломен Сухолоевци - - в з-щето на с. Радовци Зая 55 9,146 Сяровци 3 - в з-щето на с. Царева ливада Игнатовци 5 15,218 Туркинча 44 5,654 Искра 6 - в з-щето на с. Царева ливада Царева ливада 506 35,468 Върбаново Каломен 12 10,877 Чуково 8 6,407 Тъпанари Караиванца 24 6,823 Шушня 1 - в з-щето на с. Радовци Катранджии 44 - в з-щето на с. Длъгня Янтра 59 17,558 Адъмово, Фердинандово Керека 81 11,936 ОБЩО 7650 274,162 44 населени места са без землища
Административно-териториални промени през 1881 г. – заличени са колибите Барборци и Кънча поради изселване, без административен акт; през 1883 г. – с. Дряново е признато за гр. Дряново без административен акт; през 1884 г. – заличени са к. Влайковци поради изселване, без административен акт; Указ № 160/обн. 31.03.1891 г. – преименува с. Адъмово на с. Фердинандово; през 1896 г. – заличени са к. Пипиляна (Пепеляна) поради изселване, без административен акт; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Каяджик на с. Скалско; – преименува с. Малко Яларе на с. Славейково; – преименува к. Дели Станча на к. Станча; МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Янтра; Указ № 795/обн. 28.09.1949 г. – преименува с. Царева ливада на с. Върбаново; Указ № 448/обн. 06.09.1950 г. – преименува с. Малкочево на с. Буря; Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува м. Крачунка на м. Владково; – преименува к. Чакалите на к. Искра; – преименува с. Тъпанари на с. Чуково; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава к. Златевци и ги присъединява като квартал на к. Кукля; – заличава м. Узуните и я присъединява като квартал на м. Шумата; Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува м. Шумата на м. Денчевци; Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава н.м. Гара Соколово за с. Соколово; Указ № 960/обн. 04.05.1966 г. – уточнява името на к. Банарите (Бонарите, Бънарите) на к. Банари; – осъвременява името на к. Русеновци на к. Русиновци; Указ № 504/обн. 11.07.1967 г. – заличава к. Върбановци и ги присъединява като квартал на к. Кукля; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава махалите Владково, Никоевци и Цинга и к. Марча ги присъединява като квартали на гр. Дряново; Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава колибите Кумановци и Радовци за села; Указ № 93/обн. 26.01.1979 г. – заличава с. Кумановци поради изселване; Указ № 245/обн. 16.08.1991 г. – възстановява старото име на с. Върбаново на с. Царева ливада;