Община Нова Загора се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.
География Географско положение, граници, големина Общината е заема южната и югозападна част на област Сливен. С площта си от 876,858 km2 е на 2-ро място сред 4-те общини на областта, което съставлява 24,74% от територията на областта и 18-о място в България. Границите ѝ са следните: на север – община Твърдица; на североизток – община Сливен; на изток и югоизток – община Тунджа, област Ямбол; на юг и югозапад – община Раднево, област Стара Загора; на запад – община Стара Загора, област Стара Загора; на северозапад – община Гурково, област Стара Загора;
Релеф, води, природни забележителности Релеф Релефът на общината е равнинен в по-голямата си част, хълмист на югоизток и ниско планински на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Горнотракийската низина и Средна гора.
Централните и южните райони на общината са заети от крайните североизточни части на Горнотракийската низина, по известна в тази си част като Новозагорско поле. В него, южно от село Любенова махала, в коритото на река Блатница, на границата с община Раднево се намира най-ниската ѝ точка 109 m н.в. В югоизточната част на Новозагорското поле на около 200 – 250 m над околния терен се издигат ниските Светиилийски възвишения с връх Остра вила (Острия чатал, 415,9 m), които изцяло попадат в нейните предели.
В северните райони на община Нова Загора се простират части от Сърнена Средна гора. В нея северозападно от село Крива круша, на границата с област Стара Загора се намира най-високата точка на общината – 694,1 m. Северно от Межденишкия пролом на река Тунджа в пределите на общината попадат южните склонове на средногорския рид Межденик с връх Тилилееца (604,2 m), намиращ се на границата с община Твърдица, северозападно от село Баня.
Води В северната част на община Нова Загора, на протежение от около 13 – 14 km преминава част от средното течение на река Тунджа, която в този си участък протича през втория по дължина пролом в България – Межденишкия. На нея, на около 4 km на запад-югозапад от село Баня е изградена преградната стена на големия язовир Жребчево, като в пределите на общината попада неговата долна третина.
Основна водна артерия на община Нова Загора е река Блатница (54 km, ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица), която тече в плитка долина през Новозагорското поле. С изключение на най-горното и на най-долното ѝ течение реката изцяло протича през територията на общината. Тя навлиза в нея югоизточно от село Коньово и се насочва на запад-югозапад. Южно от град Нова Загора завива на юг-югозапад и запазва тази си посока до напускането на територията ѝ.
В община Нова Загора, освен големия язовир Жребчево има изградени няколко десетки микроязовира, водите на които са включени в напоителни системи, обезпечаващи с вода обширните земеделски земи в региона. По-големи от тях са: „Рибарника“, „Чилията 1“ и „Чилията 2“ (на югоизток и юг от село Загорци), „Любенец“ (северно от село Любенец), „Юрта“ (южно от село Богданово), „Добри дере“ (югоизточно от село Сокол), „Маджаров“, „Кайлъка“ и „Стария“ (около село Пет могили), „Прохорово“ (южно от село Прохорово), „До село“ (северно от село Бял кладенец), „Дядо Петковата чешма“ (южно от село Радецки) и др.
Климат, почви Територията на община Нова Загора попада в район с умерен континентален климат. Средногодишната температура на въздуха е около 12 °C. През зимата средномесечните температури са положителни – 1,2 °C, като зимата е мека и суха, а лятото сравнително горещо – 23.2 °C. Есента е по-продължителна от пролетта. Валежите са ограничени.
Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното разнообразие в общината е голямо. Най-характерни са карбонатните черноземни смолници и типичните черноземни смолници, простиращи се основно северно от Светиилийските възвишения.
Баланс на територията От цялата територия на община Нова Загора земеделски територии са 690 604 дка, горски територии – 109 281 дка, населени места и други урбанизирани територии 19 027 дка, водни течения и водни площи 28 867 дка, територии за добив на полезни изкопаеми 23 882 дка, територии за транспорт и инфраструктура 5 197 дка.
Населени места
Общината се състои от 33 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Асеновец 571 20,624 Авлиене Научене 126 16,946 Юренлии, НаученБаня 985 43,517 Нова Загора 16836 24,449 Богданово 316 21,474 Богдан махле Новоселец 324 34,617 Кьосе махлеБрястово 258 10,127 Боз агач, Брестово Омарчево 236 35,504 Бял кладенец 120 35,762 Ак бунар Пет могили 473 44,633 Беш тепеДядово 408 16,836 Деде кьой Питово 222 30,775 ГердемеЕзеро 423 16,230 Юрлемиш, Крумово Полско Пъдарево 312 26,782 Куруджии, ПъдаревоЕленово 391 42,749 Караджа Муратлии Прохорово 112 21,932 Кара кюртЗагорци 320 31,237 Торлак махле Радево 160 19,560 ЧифликКаменово 376 15,006 Ени пазлии, Попово Радецки 295 24,383 Химитлии, БлагодетелноКараново 807 25,486 Киспитлии Сокол 142 16,350 ЕрдуванлииКоньово 807 31,698 Атлоолу Стоил войвода 619 34,534 Индже кьойКортен 1422 52,006 Събрано 335 22,852 МайнаслииКрива круша 38 10,965 Съдиево 865 23,827 Кад кьой, Източно СъдиевоЛюбенец 305 25,377 Гюнелии, Старо Гюнелии Съдийско поле 364 28,944 Кадъ аланЛюбенова махала 751 29,251 Гюнели махле Ценино 323 5,475 Каймаклии, ЦеневоМлекарево 527 36,950 Юртчии ОБЩО 30569 876,858 няма населени места без землища
Административно-териториални промени Приказ № 189/обн. 23.07.1882 г. – признава н.м. Теке махле за отделно населено място – с. Теке махле (Теке махла); през 1892 г. – заличена е м. Дере кьой и е присъединена като квартал на с. Пет могили без административен акт; Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Авлиене на с. Асеновец; – преименува с. Химитлии на с. Благодетелно; – преименува с. Богдан махле на с. Богданово; – преименува с. Боз агач на с. Брестово; – преименува с. Ак бунар на с. Бял кладенец; – преименува с. Деде кьой на с. Дядово; – преименува с. Атлари на с. Жребчево; – преименува с. Торлак махле (Тарлак махла) на с. Загорци; – преименува с. Кадъ кьой на с. Източно Съдиево; – преименува с. Теке махле (Теке махла) на с. Калугерово; – преименува с. Киспитлии на с. Караново; – преименува с. Атлоолу на с. Коньово; – преименува с. Юрлемиш на с. Крумово; – преименува с. Гюнелии (Старо Гюнелии) на с. Любенец; – преименува с. Гюнели махле на с. Любенова махала; – преименува с. Юртчии на с. Млекарево; – преименува с. Юренлии (Юрени) на с. Научен; – преименува с. Кьосе махле на с. Новоселец; – преименува с. Беш тепе на с. Пет могили; – преименува с. Гердеме на с. Питово; – преименува с. Ени пазлии на с. Попово; – преименува с. Куруджии на с. Пъдарево; – преименува с. Чифлик на с. Радево; – преименува с. Ердуванлии на с. Сокол; – преименува с. Индже кьой (Ендже кьой) на с. Стоил войвода; – преименува с. Майнаслии на с. Събрано; – преименува с. Кадъ алан на с. Съдийско поле; – преименува с. Каймаклии (Коймаклии) на с. Ценево; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Караджа Муратлии на с. Еленово; – преименува с. Научен на с. Научене; – преименува с. Кара кюрт на с. Прохорово; – преименува с. Благодетелно на с. Радецки; – преименува с. Източно Съдиево на с. Съдиево; Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Калугерово на с. Графитово; – преименува с. Крумово на с. Езеро; – преименува с. Попово на с. Каменово; през 1956 г. – уточнено е името на с. Брестово на с. Брястово без административен акт;
– уточнено е името на с. Ценево на с. Ценино без административен акт; Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Пъдарево на с. Полско Пъдарево; Указ 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Жребчево поради изселване; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Млекарево и присъединява включените в състава ѝ населени места (с изключение на селата Маца и Полски Градец) към община Нова Загора; Реш. МС № 105/обн. 07.03.2014 г. – заличава с. Графитово и го присъединява като квартал на с. Омарчево.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Година на преброяване Численост 1934 47 720 1946 50 891 1956 52 706 1965 55 793 1975 53 007 1985 51 684 1992 49 566 2001 45 754 2011 39 010 2021 30 569
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 39010 27564 5495 1435 152 365 3999 100,00 70,65 14,08 3,67 0,38 0,93 10,25Нова Загора 22507 14874 4714 53 64 269 2533 Нова Загора 66,08 20,94 0,23 0,28 1,19 11,25Асеновец 625 511 0 109 Асеновец 81,76 0,00 17,44Баня 1479 887 309 8 38 27 210 Баня 59,97 20,89 0,54 2,56 1,82 14,19Богданово 392 336 19 21 0 13 3 Богданово 85,17 4,84 5,35 0,00 3,31 0,76Брястово 255 239 8 5 Брястово 93,72 3,13 1,96Бял кладенец 207 203 0 0 Бял кладенец 98,06 0,00 0,00Графитово 0 0 0 0 0 0 0 Графитово 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Дядово 460 223 96 136 2 Дядово 48,47 20,86 29,56 0,43Езеро 424 317 4 3 4 0 96 Езеро 74,76 0,94 0,70 0,94 0,00 22,64Еленово 455 392 0 47 9 Еленово 86,15 0,00 10,32 1,97Загорци 392 313 6 62 0 7 4 Загорци 79,84 1,53 15,81 0,00 1,78 1,02Каменово 386 373 5 0 Каменово 96,63 1,29 0,00Караново 875 586 13 137 133 Караново 66,97 1,48 15,65 15,20Коньово 925 705 200 17 Коньово 76,21 21,62 1,83Кортен 1695 1370 126 36 4 5 154 Кортен 80,82 7,43 2,12 0,23 0,29 9,08Крива круша 35 22 9 2 Крива круша 62,85 25,71 5,71Любенец 465 431 23 8 2 Любенец 92,68 4,94 1,72 0,43Любенова махала 975 707 88 5 173 Любенова махала 72,51 9,02 0,51 17,74Млекарево 670 630 8 26 Млекарево 94,02 1,19 3,88Научене 149 146 0 0 Научене 97,98 0,00 0,00Новоселец 436 390 12 24 8 Новоселец 89,44 2,75 5,50 1,83Омарчево 371 291 25 4 50 Омарчево 78,43 6,73 1,07 13,47Пет могили 603 539 58 4 Пет могили 89,38 9,61 0,66Питово 374 335 28 8 1 Питово 89,57 7,48 2,13 0,26Полско Пъдарево 382 239 29 12 0 0 102 Полско Пъдарево 62,56 7,59 3,14 0,00 0,00 26,70Прохорово 161 136 0 23 0 0 2 Прохорово 84,47 0,00 14,28 0,00 0,00 1,12Радево 218 189 0 7 20 Радево 86,69 0,00 3,21 9,17Радецки 399 329 52 16 Радецки 82,45 13,03 4,01Сокол 183 163 0 4 0 3 13 Сокол 89,07 0,00 2,18 0,00 1,63 7,10Стоил войвода 661 283 137 4 236 Стоил войвода 42,81 20,72 0,60 35,70Събрано 407 326 8 71 1 Събрано 80,09 1,97 17,44 0,24Съдиево 829 664 9 101 0 3 52 Съдиево 80,09 1,08 12,18 0,00 0,36 6,27Съдийско поле 384 238 0 130 15 Съдийско поле 61,97 0,00 33,85 3,90Ценино 231 177 0 48 5 0 1 Ценино 76,62 0,00 20,77 2,16 0,00 0,43
Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 39 010 100,00Православие 20 844 53,43Католицизъм 120 0,30Протестантство 416 1,06Ислям 3 674 9,41Друго 31 0,07Нямат 1 764 4,57Не се самоопределят 2 026 5,19Непоказано 10 135 25,98
Демография на населението (2004 – 2011) Демография на населението Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст 2011 12,1‰ 16,6‰ -4,5‰ 2010 11,3‰ 17,7‰ -6,4‰ 2009 13,1‰ 15,2‰ -2,1‰ 2008 11,5‰ 15,5‰ -4,0‰ 2007 11,8‰ 15,8‰ -4,0‰ 2006 11,2‰ 15,4‰ -4,2‰ 2005 10,2‰ 15,7‰ -5,5‰ 2004 12,0‰ 15,0‰ -3,0‰
Транспорт През територията на община нова Загора преминават два участъка с дължина 46,9 km от Железопътната мрежа на България: от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през общинския център град Нова Загора – участък от 27 km от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница;