Община Каолиново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в северната част на област Шумен. С площта си от 293,535 km2 е 5-а по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,66% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на изток – община Никола Козлево; на юг – община Нови пазар и община Шумен; на югозапад – община Венец; на запад – община Самуил община Исперих, област Разград; на север – община Дулово, област Силистра; на североизток – община Тервел, област Добрич.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.

Община Каолиново заема източните части на Лудогорското плато с надморска височина между 200 и 400 m. В най-южната част на общината, в землището на село Лиси връх попада северния стръмен склон на Войводското плато. В него, на границата с община Нови пазар се намира най-високата точка на общината 447,4 m.

Минималната височина на община Каолиново се намира в северната ѝ част, на границата с община Дулово, в коритото на река Канагьол – 181 m н.в.

Води В най-южната част на общината, северно от село Лиси връх преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. Основна водна артерия е река Канагьол, която протича през нея с горното си течение и, която се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Тя протича през средата на общината в североизточна посока в каньоновидна долина, дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. След град Каолиново Канагьол окончателно пресъхва и от там нататък до устието си продължава като суходолие, в което само при поройни дъждове се появява водоток.

През село Лиси връх протича малка част от горното течение на Крива река, ляв приток на Провадийска река.

Населени места

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Браничево 1095 21,404 Шарвъ, Шарвилер Лятно 441 15,878 ЯзлаГусла 533 8,097 Давулджълар Наум 379 12,586 Ембие Сакаллъ, Свети НаумДойранци 383 16,671 Дойранлар Омарчево 23 - в з-щето на с. Сини вирДолина 364 15,665 Колаково Пристое 853 17,079 Юсуф ханларЗагориче 655 13,267 Чобан Насуф Сини вир 432 36,434 СенебирКаолиново 1272 131,314 Шумну Бохчалар, Божидар Средковец 523 10,446 СалтъкларКлимент 990 25,722 Ембийе Скендер, Кьосе Мусалар Тодор Икономово 1875 39,833 Махмузлу, Тодор ИкономовЛиси връх 52 13,815 Сакар тепе Тъкач 649 15,324 Чуфалар ОБЩО 10519 293,535 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – признава н.м. Карабаш махле (от с. Сенебир) за отделно населено място – с. Омарчево; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Ахлар на м. Лападец; – преименува с. Сакар тепе на с. Лиси връх; МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шарвъ (Шарвии) на с. Браничево; – преименува с. Махмузлии на с. Тодор Икономов; МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Сенебир (Сенибир) на с. Сини вир; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Джерджии на м. Билярци; – преименува с. Шумну Бохчалар на с. Божидар; – преименува с. Силистра Бохчалар на с. Боймир; – преименува с. Даулджилар на с. Гусла; – преименува с. Дойранлар на с. Дойранци; – преименува с. Чобан Насуф на с. Загориче; – преименува с. Долина на с. Колаково (Кулаково); – преименува с. Язла на с. Лятно; – преименува с. Юсуф ханлар на с. Пристое; – преименува с. Ембие Солак (Солак) на с. Свети Горазд; – преименува с. Ембие Скендер на с. Свети Климент; – преименува с. Ембие сакаллъ на с. Свети Наум; – преименува с. Салтъклар на с. Средковец; – преименува с. Чуфалар на с. Тъкач; МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – възстановява старото име на с. Колаково (Кулаково) на с. Долина; Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Свети Наум на с. Наум; Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Божидар на с. Каолиново; Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – обединява селата Свети Горазд и Свети Климент в едно ново населено място – с. Климент; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава махалите Билярци, Есе и Лападец и ги присъединява като квартали на с. Сини вир; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Тодор Икономов на с. Тодор Икономово; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Боймир и го присъединява като квартал на с. Каолиново; Указ № 1942/обн. 17.09.1971 г. – заличава селата Кус, Пристое и Тодор Икономово и ги присъединява като квартали на с. Каолиново; – признава с. Каолиново за гр. Каолиново; Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Пристое и Тодор Икономово от гр. Каолиново и ги възстановява като отделни населени места – с. Пристое и с. Тодор Икономово.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 19 648 1946 20 652 1956 20 917 1965 22 364 1975 20 916 1985 19 424 1992 13 556 2001 12 544 2011 12 093 2021 10 519

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 12093 722 8964 1675 12 175 545 100,00 5,97 74,12 13,85 0,09 1,44 4,50Каолиново 1462 180 1234 11 32 Каолиново 12,31 84,40 0,75 2,18Браничево 1318 50 995 241 0 5 27 Браничево 3,79 72,45 18,28 0,00 0,37 2,04Гусла 614 608 0 0 6 0 Гусла 99,02 0,00 0,00 0,97 0,00Дойранци 489 63 290 0 135 Дойранци 12,88 59,30 0,00 27,60Долина 484 11 311 157 0 0 5 Долина 2,27 64,25 32,43 0,00 0,00 1,03Загориче 678 12 641 8 16 Загориче 1,76 94,54 1,17 2,35Климент 1028 29 872 42 76 Климент 2,82 84,82 4,08 7,39Лиси връх 49 35 8 1 Лиси връх 71,42 16,32 2,04Лятно 564 9 299 234 0 4 18 Лятно 1,59 53,01 41,48 0,00 0,70 3,19Наум 423 5 405 0 0 0 13 Наум 1,18 95,74 0,00 0,00 0,00 3,07Омарчево 29 26 0 0 3 0 0 Омарчево 89,65 0,00 0,00 10,34 0,00 0,00Пристое 977 15 917 28 0 10 7 Пристое 1,53 93,85 2,86 0,00 1,02 0,71Сини вир 548 43 346 22 0 114 23 Сини вир 7,84 63,13 4,01 0,00 20,80 4,19Средковец 603 601 0 0 1 Средковец 99,66 0,00 0,00 0,16Тодор Икономово 2135 235 600 808 3 20 169 Тодор Икономово 11,00 42,15 37,84 0,14 0,93 7,91Тъкач 692 544 116 0 22 Тъкач 78,61 16,76 0,00 3,17

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 12 093 100,00Православие 555 4,58Католицизъм Протестантство 8 0,06Ислям 9824 81,23Друго Нямат 69 0,57Не се самоопределят 436 3,60Непоказано 1188 9,82

Транспорт През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 64 km: участък от 16,6 km от Републикански път I-7 (от km 59,1 до km 75,7); участък от 12 km от Републикански път III-701 (от km 12,2 до km 24,2); началният участък от 3,7 km от Републикански път III-702 (от km 0 до km 3,7); началният участък от 19,3 km от Републикански път III-7003 (от km 0 до km 19,3); последният участък от 12,4 km от Републикански път III-7005 (от km 3,6 до km 16,0).

Топографска карта

Източници

Външни препратки