Мехмед II (, ) е 7-ият султан на Османската империя, управлявал през периодите август 1444 – септември 1446 година и 3 февруари 1451 – 3 май 1481 година. Той е наричан Мехмед Завоевателя (), заради успешната обсада на Константинопол, осъществена през 1453 година и окончателното ликвидиране на Византия.
Биография Произход и ранен живот Роден е на 30 март 1432 г. в Одрин. Той е третият син на Мурад II и Хюма Хатун. През 1437 г. най-големият му брат умира и едва петгодишен Мехмед II е назначен на неговото място като управител на Амасия. Две години по-късно заема и поста на другия си голям брат Алаедин Али в Маниса, който е убит през 1443 г.
Мурад II приема тежко загубата на двамата си синове и през лятото на 1444 г. решава да се оттегли от властта. Султанът абдикира в полза на 12-годишния си син Мехмед II и се оттегля на религиозно усамотение близо до град Маниса. Мурад II е сключил примирие с противниците си в Европа и с Караманския бейлик още преди отстъпването на престола си. Това му дава основание да мисли, че положението в империята е достатъчно стабилно, за да повери властта в ръцете на сина си, който е под силното ръководство на начетения и опитен велик везир Чандарлъ Халил Паша.
Първо управление (1444 – 1446) Абдикацията на Мурад и формалното поемане на властта от Мехмед, по това време едва дванадесетгодишен, е прието от противниците на османците като вътрешно отслабване на държавата. Почти незабавно император Йоан VIII изпраща в Добруджа претендент за трона, обявяващ се за член на династията, но бунтът е потушен от бейлербея на Румелия Шехабеддин паша.
В началото на октомври в Одрин става известно за началото на нов унгарски поход на юг от Дунав. Той е оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и папския легат Джулиано Чезарини. Те пресичат реката в района на Оршова и започват да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области, и не срещат особена съпротива, с изключение на Никопол и Търново, които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Оттам унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.
Новините за унгарския поход предизвикват паника в Одрин и Мехмед взема мерки за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията. Тъй като съюзническият флот на Венеция, Папската държава и Бургундия е блокирал Проливите, Мурад и анадолската армия се прехвърлят на европейския бряг на 15 октомври през Босфора с помощта на генуезки кораби и засилен артилерийски обстрел от двата бряга. След като достига Одрин, Мурад оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия. В решителното сражение при Варна на 10 ноември османците успяват да надделеят, като в боя загива крал Владислав III, а унгарците са принудени да се оттеглят на запад. След победата Мурад отново предава властта на сина си и се връща в Маниса.
Османската победа при Варна не слага край на нападенията на съюзниците. В края на лятото на 1445 година бургундски флот навлиза в Дунав и с влашка помощ завзема Тутракан, Гюргево и Русе и с подкрепа от Янош Хуняди се опитва да обсади Никопол. Успехи срещу османците имат и Константин XI Палеолог във Византия и Скендербег в Албания, а столицата Одрин е опустошена от пожар. В началото на 1446 година Венеция сключва мир, но през април 1446 година в Одрин започва голям бунт на еничарите, вероятно предизвикан от финансовите затруднения на правителството. В тази обстановка великият везир Халил Чандарлъ убеждава Мехмед да се откаже от престола, а Мурад II да се върне начело на управлението.
И след връщането си на власт Мурад II се отнася към Мехмед като към свой наследник и желае да осигури добро управление на сина си след възкачването му на престола. Той го води със себе си по време на военните кампании на Балканите срещу Янош Хуняди в Косово (1448 година) и Скендербег в Албания (през лятото на 1450 година). В края на 1450 година той жени в Одрин Мехмед за дъщерята на емира на Дулкадир, традиционен съюзник на османците в източната част на Анадола. Малко по-късно, в началото на следващата година, Мурад II умира и Мехмед е извикан от Маниса да поеме властта в империята за втори път.
Първи завоевания Падане на Константинопол
На 18 февруари 1451 година Мехмед II влиза в Одрин и официално поема държавното управление. С цел да предотврати династичните спорове, съпътствали управлението на неговите предшественици, той нарежда да убият неговия полубрат от дъщерята на синопския емир Исфендяроглу.
Изглежда още с идването си на власт Мехмед си поставя за цел да завземе Константинопол, който държи под постоянна заплаха връзките между европейските и азиатските владения на османците. По тази причина той бързо сключва тригодишен мирен договор с Унгария и урежда васалните отношения на смедеревския деспот Георги Бранкович, като разрешава на женената за Мурад негова дъщеря Мара Бранкович да се върне в родината. И по-късно Мехмед продължава да поддържа добри отношения с нея, дарявайки и земи на османска територия и използвайки я като дипломатически посредник.
През пролетта на 1451 година Мехмед неутрализира и опит за нападение от Караман, като пристига с войските си и принуждава емира да се признае за негов васал. Ликвидирани са и опитите на потомци на някогашните емири да върнат властта си в Гермиян, Айдън и Ментеше.
Следващата стъпка на Мехмед е установяването на контрол над Проливите. За тази цел през лятото на 1452 година той изгражда на европейския бряг на Босфора новата крепост Румели Хисар, която, заедно със съществуващите османски укрепления на азиатския бряг, може да блокира движението през пролива. Така през есента той успешно е блокирал доставките на храни за Константинопол. По време на строежа петдесетхилядна османска армия опустошава непосредствените околности на града, но след завършването на крепостта се оттегля. През есента е извършен и поход в Пелопонес, който трябва да неутрализира византийските владения там.
Същинската обсада на Константинопол започва на 5 април 1453 година, когато султан Мехмед II разполага войските си пред градските стени, а малко по-късно там пристига и османският флот. Мехмед е подготвил за обсадата впечатляваща за времето си артилерия и подлага укрепленията на продължителен обстрел, изградени са специални обсадни съоръжения и се правят опит за прокопаване на тунели под стените. По специален път от дървени трупи той прехвърля по суша 72 леки галери в преградения с верига залив Златен рог.
На 7 и 12 май османски части от по няколко десетки хиляди души правят първите сериозни опити за щурмуване на градските стени на Константинопол, но са отблъснати. В лагера на османците възниква недоволство, като самият велик везир Чандарлъ Халил се противопоставя на обсадата и дори тайно саботира военните действия. Това и слуховете за пристигащи венециански подкрепления и възможно унгарско нападение карат султана да бърза и той се решава на последен опит за завземане на града, обещавайки на войските разрешение да го разграбят.
На 28 май започва подготовката за решителния щурм, като към стените на града са придвижени две хиляди стълби. Нападението започва три часа преди изгрев на 29 май, като няколко последователни вълни атакуват градските стени. Около изгрев е осъществен пробив през силно повредените от артилерията стени около Романовата порта. Раняването и оттеглянето на генуезкия военачалник Джовани Джустиниани окончателно разколебава защитниците.
Самият султан Мехмед II влиза в Константинопол на 30 май 1453 година. Малко по-късно на османците се предава и генуезката колония Галата, която успява да си издейства известна автономия. Последният византийски император Константин XI Палеолог пада в битката и Византия престава да съществува.
Обсадата на Белград
През юни 1453 година султан Мехмед се завръща в Одрин и незабавно нарежда екзекуцията на великия везир Халил Чандарлъ, като силно ограничава властта на рода Чандарлъ, който в продължение на десетилетия излъчва повечето османски велики везири. През есента османски части помагат на пелопонеските деспоти срещу голямо въстание на местните албанци, в резултат на което те стават османски васали. През април 1454 година е сключен мирен договор с Венеция, като венецианците получават право на своя търговска колония в Константинопол.
Веднага след падането на Константинопол Мехмед II отправя искане към смедеревския деспот Георги Бранкович да му върне някои земи, отстъпени му от Мурад, но деспотът отказва. През април 1454 година той повежда поход към Поморавието и завзема две крепости, остава до края на август в София, след което се връща в Одрин. Малко след това унгарски войски, водени от Янош Хуняди, отблъскват османците от заетите позиции. С кратка кампания през лятото на 1455 година Мехмед завзема сребродобивните мини на Ново бърдо.
През 1454 – 1455 година османският флот разграбва някои егейски острови, след което Мехмед влиза в конфликт с генуезците. В края на 1455 година завзема владените от тях острови Стара и Нова Фокея с техните залежи от стипца, а през януари 1456 година лично ръководи завземането на богатия със солниците си Енос. През юни същата година османците завладяват и Атина, която дотогава е владение на флорентинската фамилия Ачаиуоли.
Междувременно и османците, и унгарците започват да се готвят за война. Мехмед успява да вземе инициативата, изпреварвайки готвения за август пореден кръстоносен поход, и в началото на юли обсажда ключовата гранична крепост Белград. Към града е придвижено голямо количество артилерия, а в река Дунав са построени кораби, които на 14 юли са унищожени от унгарския флот. На следващия ден османците щурмуват крепостта, но са отблъснати, а в същото време в града влизат значителни подкрепления, водени от Янош Хуняди. На 21 юли османците успяват да преминат външната градска стена, но претърпяват тежки загуби във вътрешността на града, а унгарците провеждат успешна контраатака в техния лагер. На следващия ден султан Мехмед вдига обсадата и се оттегля.
Завладяване на Сърбия, Пелопонес и Трапезунд Окуражен от успеха на християнските сили при Белград, в края на 1456 година папа Каликст III въоръжава свой флот, който с подкрепления от Арагон и под командването на кардинал Лодовико Тревизан навлиза в Егейско море и в началото на следващата година завзема някои от загубените от генуезците острови – Лемнос, Тасос, Самотраки. В отговор на това през март 1458 година османците разграбват Лесбос, след което католическите владения в региона се помиряват с Мехмед и отново започват да му плащат данък. През есента на 1457 година османска армия е изпратена срещу Скендербег, но е отблъсната при Берат.
През пролетта на 1458 година самият султан Мехмед повежда армията към Пелопонеското деспотство. На 15 май обсажда Коринт, който е превзет в началото на август, а междувременно османските войски опустошават вътрешността на Пелопонес. През есента основните османски сили се изтеглят, но през следващите месеци двамата деспоти Тома и Димитрий воюват помежду си.
През пролетта на 1457 година смедеревският деспот Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар Бранкович, но той също умира няколко месеца по-късно. В следващите месеци сред сръбската аристокрация възниква конфликт между проосманската и проунгарската фракция, който подтиква Мехмед към интервенция. Тъй като той е ангажиран с военните действия в Пелопонес, с това е натоварен великият везир Махмуд паша, роден в Ново бърдо потомък на византийската династия Ангел. През пролетта той настъпва в Поморавието, завзема Смедерево, с изключение на градската цитадела, и разграбва Мачва. През лятото превзема Голубац, прехвърля Сава и завзема Митровица. След това се оттегля на юг и в Скопие се среща със султан Мехмед и завръщащата се от Пелопонес армия.