Джон Мейнард Кейнс, първи барон Кейнс, ОБ (, ), е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. Неговите идеи оказват сериозно влияние и върху икономическата политика на редица правителства.
Защитава интервенционалната икономическа политика, чрез която дадено правителство с фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите идеи са основа за школата, известна като кейнсианска икономика (кейнсианство), както и нейните различни разклонения.
През 30-те години на XX век Кейнс революционизира господстващата дотогава икономическа мисъл, оспорвайки стария постулат на неокласическата икономика, че свободните пазари автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Кейнс заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от съвкупното търсене – когато е налице неадекватно търсене, се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.
След избухването на Втората световна война идеите на Кейнс са приложени от водещи западни икономики. През 50-те и 60-те години успехът на кейнсианската икономика е толкова внушителен, че почти всички капиталистически правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират социалния либерализъм. През 1999 списание Тайм включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на XX век. Мотивацията е: „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма.“ Robert Reich (29 март 1999). "The Time 100: John Maynard Keynes ". Time (magazine). Линк от 18 юни 2009
Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те години на XX век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. To Set the Economy Right , списание Тайм, 27 август 1979, линк от 13 ноември 2008 Все пак настъпването на глобалната икономическа криза през 2008 година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на британския премиер от 2007 до 2010 Гордън Браун, както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на XXI век.Крис Жил в Лондон, Ралф Аткинс във Франкфурт и Криша Гуа във Вашингтон. "Неопровержимото завръщане към Кейнс ". The Financial Times, линк от 23 януари 2009
Кейнс се смята за основоположник на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на XX век (от много коментатори като икономиста Джон Сломан). Cohn, Steven Mark (2006). Reintroducing Macroeconomics: A Critical Approach. M.E. Sharpe. p. 111. ISBN 0-7656-1450-2
Биография Кейнс е роден в Кеймбридж в семейство от средната класа. Баща му Джон Невил Кейнс (1852 – 1949) е икономист и преподавател по хуманитарни науки в Кеймбриджкия университет, а майка му Флорънс Ада Кейнс (по баща Браун) (1861 – 1958) е писателка и се занимава и с обществена дейност. Джон е първото дете в семейството, следват Джефри (Geofferey Keynes) (1887 – 1982), който става хирург, и Маргарет (1890 – 1974), която се омъжва за Арчибалд Хил, лауреат на Нобелова награда за физиология и считан за един от основателите на биофизиката. Дъщерята на Маргарет Поли Хил също става известен икономист.
Според биографа на Кейнс Робърт Скиделски, неговите родители са грижовни, без да прекаляват, и до края на живота си децата им често ги посещават. Кейнс получава значителна подкрепа от баща си, който го подготвя за изпитите и винаги му оказва финансова помощ, дори и през Голямата депресия.
Първоначалното си образование Кейнс получава в училище „Сейнт Фейтс“ в Кеймбридж. Учителите го определят като блестящ, но понякога небрежен и недостатъчно упорит ученик. През тези години той често боледува и на няколко пъти дълго не ходи на училище. След това постъпва със стипендия в престижния Итън Колидж, където проявява заложби в различни области, най-вече в математиката, класическата филология и историята. Въпреки относително скромния си произход, той се сработва лесно със съучениците си, повечето от които произхождат от висшите класи. През 1902 г. постъпва в Кингс Колидж, част от Кеймбриджкия университет, със стипендия по математика.
Кейнс бил доста висок на ръст – около 198 cm. Биографите му съобщават за неговата бисексуалност. Бил е близък приятел с Литън Стрейчи. Кейнс свободно признавал връзките си с мъже. The sex diaries of John Maynard Keynes The Economist, 28 януари 2008, Evan Zimroth (Clare Hall, Cambridge) Имал е сериозна връзка и с художника Дънкан Грант в периода от 1908 до 1915 г., а през целия си живот не спира да го подпомага материално. През октомври 1918 г. по време на гастролите на руския балет на Сергей Дягилев в Лондон Кейнс среща руската балерина Лидия Лопухова (известна на английски и като Лопокова) и през 1925 г. тя става негова съпруга. През същата година за първи път посещава СССР по повод честванията на 200-годишнината на Академията на науките, а освен това става балетен меценат и дори съчинява балетни либрето. Посещава СССР и през 1928, и 1936 г. като частно лице.
Кейнс е успешен инвеститор и съумява да натрупа нелошо лично състояние, макар че след краха на фондовия пазар от 1929 г. се оказва на ръба на банкрута. След това успява да възстанови богатството си.
Увлича се от колекциониране на книги и съумява да придобие много оригинални трудове на Исак Нютон (Кейнс го нарича последният алхимик () и му посвещава лекцията си „Newton, the Man“). Интересува се от литература и драматургия, оказва финансова помощ на Кеймбриджкия театър, което спомага този театър за известно време да стане най-значителният английски театър извън Лондон. По време на Втората световна война пак той е един от хората, допринесли за оцеляването на Кралската опера Ковънт Гардън, като използва влиянието си, за да ѝ бъде осигурено финансиране. Събира значителна лична колекция от произведения на изкуството, съдържаща картини на Пол Сезан, Едгар Дега, Амедео Модиляни, Жорж Брак, Пикасо и Жорж Сьора.
Кейнс е бил неизменен привърженик и член на Либералната партия (една от двете съществуващи до 1920-те във Великобритания политически партии). Когато през 1926 г. Лойд Джордж става неин лидер, Кейнс играе основна роля в определяне на икономическата политика на партията. Скоро след това обаче тя е изместена от Лейбъристите и от втора по значение партия става трета.
Кеймбридж
По време на следването му в Кеймбридж известният икономист Алфред Маршал се опитва да го убеди да стане икономист, но Кейнс по това време се увлича по-скоро от философията, особено от етичната система на Джордж Едуард Мур. Той става член на полутайното дружество Кеймбриджки апостоли – дискусионен клуб, в който се приемат предимно по-добрите студенти от университета. Подобно на други клубни членове, Кейнс запазва връзките си с него и периодично посещава сбирките му до края на живота си. Заедно с други забележителни интелектуалци членува и в кръга Блумсбъри
През 1904 се дипломира като бакалавър по математика, но продължава да посещава университета и през 1906 г. полага изпити за правоспособност като държавен служител. Постъпва като чиновник в Индия офис, но през 1908 се връща в Кеймбридж, където се отдава на научна работа. Работи върху теорията на вероятностите. През 1909 публикува първата си икономическа статия в Economics Journal за ефекта на тогавашния икономически спад върху Индия. През същата година получава университетско преподавателско място по икономика, финансирано от Алфред Маршал. По-късно е избран и за fellow (академична титла, свързана с определен колеж). През 1911 става редактор на Economics Journal, а през 1913 публикува първата си книга Indian Currency and Finance („Индийски пари и финанси“)
През Първата световна война
По време на Първата световна война британското правителство ползва Кейнс като експерт. Макар че не е ангажиран официално със служба, Кейнс заминава за Лондон само няколко дни преди да започнат военните действия през 1914 г. Тогава банкерите настояват за спиране на плащанията в твърда валута, но с помощта на Кейнс Канцлерът на хазната (тогава Лойд Джордж) бива убеден, че ако плащанията бъдат суспендирани преди да стане абсолютно необходимо, това силно ще влоши репутацията на страната.
През януари 1915 г. Кейнс постъпва на официална правителствена служба в британската хазна (Министерство на финансите). Сред задълженията му е и формулирането на условия за отпускане на кредити по време на войната между Великобритания и нейните континентални съюзници, както и придобиването на редки валути. Според икономиста Робърт Лекачмен здравите нерви и майсторството на Кейнс стават легендарни заради отличното изпълнение на тези негови задължения – като например в случая, когато той трябвало да изнамери отнякъде известна сума испански песети, тогава дефицитни. Секретарят на Хазната научил с облекчение, че Кейнс е успял да събере достатъчно от необходимите за правителството песети. Но вместо да му ги предаде, Кейнс решава да извърши с тях валутна операция – продава ги на пазара и смелостта му се оправдава, тъй като след този му ход песетите станали по-малко редки и поевтинели.
За работата си по време на войната Кейнс е удостоен с Орден на банята през 1917 г. LondonGazette, бр. 30111, ст. 5456, 1 юни 1917 , посетен на от 4 август 2009 и признанието води до поста, който ще окаже силно влияние върху Кейнс и неговата кариера – той е назначен за финансов представител на хазната по време на Версайската мирна конференция през 1919 г. Той получава и белгийския Орден на Леополд. LondonGazette, бр. 31928, стр. 6175, 1 юни 1920, посетен на 4 август 2009
Версайска мирна конференция Това назначение оказва влияние върху оформянето на бъдещите му възгледи, но не е успешно за кариерата му. Кейнс е против налагането на твърде високи репарации на Германия с мотива, че това би наказало невинните германски граждани, би навредило на платежоспособността на Германия и сериозно би ограничило нейната възможност да купува стоки от други страни – и така би засегнало не само германската икономика, но и световната. За голямо съжаление на самия Кейнс консервативните сили в коалицията, която победила на общите избори във Великобритания през 1918, изтласкали представителите на министерството на финансите от официалните разговори. Тяхното място заели т.нар. „Небесни близнаци“ – съдията Лорд Съмнър и банкерът Лорд Кънлиф (прозвището им произлиза от „астрономически“ високите военни репарации, които те наложили на Германия). Така че на Кейнс му се наложило да действа предимно зад кулисите.
Тримата основни играчи във Версай са: от Великобритания – Лойд Джордж, от Франция – Клемансо и от Америка – президентът Уилсън. McDonough, Frank (1997). The Origins of the First and Second World Wars. Cambridge University Press. стр. 43 – 46. ISBN 1-4051-0664-6 Всъщност Кейнс имал директен достъп само до Лойд Джордж. Преди изборите от 1918 г. Лойд Джордж изпитвал известна симпатия към възгледите на Кейнс, но по време на предизборната кампания се оказало, че речите му се възприемат добре само ако обещава сериозни наказания на Германия и той постепенно възприема изискването за налагане на високи репарации. На Парижката конференция Лойд Джордж все пак успява (въпреки съпротивата на французите) да осигури така необходимите за германските граждани продоволствени доставки.