Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (), съкратено Обединеното кралство (United Kingdom или UK), Великобритания (Great Britain) или рядко Британия (Britain), е островна държава в Северозападна Европа.

Обединеното кралство се състои от четири историко-географски и етнически области, наричани съставни страни: Англия, Уелс, Шотландия – всички на остров Великобритания, и Северна Ирландия – на остров Ирландия. В българския и други езици името Великобритания може да се използва както за острова, така и като по-кратка форма за Обединеното кралство. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната римска провинция Британия. Страната включва и 5100 по-малки острова, които образуват най-големия архипелаг на континента. Част от тях – Ман, Гърнси, Джърси – са коронни владения на Обединеното кралство и на практика са под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови. Страната се мие от Северно море на изток, западните брегове се мият от Атлантическия океан, а проливът Ла Манш ( – „ръкав“), наричан от британците „Английски канал“ (), отделя Обединеното кралство от континентална Европа. Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в него не е отдалечена на повече от 120 km от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан.

Келтските култури, в частност бритите, са едни от най-ранно засвидетелстваните по днешните британски земи. Келтите мигрират на вълни от континентална Европа в периода 1300 – 800 пр. Хр., измествайки неолитното население. През 55 г. пр. Хр. Римската империя нахлува на острова като част от кампанията на Юлий Цезар. С двете нашествия са положени основите на римското управление на острова, но пълното му завземане започва едва през 43 г. сл. Хр. С изключение на Шотландия, римляните управляват провинция Британия до 410 г. След рухването на империята, островите са подложени на нашествия от англо-саксонци и викинги. През 927 г. различните англо-саксонски владения се обединяват в Кралство Англия. Век по-късно – през 1066 г. – норманското нашествие, предвождано от Уилям Завоевателя, поставя почти цяла южна Британия и части от Ирландия под контрола на завоевателите, които привнасят феодализма и свързват английската аристокрация с тази на континентална Европа, което на свой ред дава началото на вековното съперничество между Англия и Франция. Началото на съвременното Обединено кралство е дадено през 1707 г. чрез Съюзния договор, който обединява Англия (включваща Уелс) и Шотландия след векове борби, а Ирландия е присъединена през 1801 г. През XIX век Обединеното кралство става първата индустриализирана държава в света и изгражда огромна световна империя – Британската империя, която до 20-те години на XX век обхваща 25% от земната суша и включва Индия (Британски Радж), Канада, Австралия и голяма част от Африка в различни колонии и владения. Империята е победител в двете световни войни, но въпреки това те отслабват международните ѝ позиции. Надигащият се национализъм в колониите и икономическите трудности в метрополията подкопават устоите на империята, чийто престиж е окончателно сринат от Суецката криза. Последвалата деколонизация води до независимостта на повечето владения и края на Британската империя, но Обединеното кралство запазва видима международна роля като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Страната е парламентарна демокрация в рамките на конституционна монархия. Парламентът на Обединеното кралство държи законодателната власт, а кралят има предимно церемониални функции, но все пак играе важна културна и дипломатическа роля като символ на британската държавност. Столицата Лондон е един от най-големите градове в Европа и един от двата водещи световни финансови центъра, редом с Ню Йорк в САЩ. Други големи градове са Манчестър, Лийдс, Бирмингам и Глазгоу, както и Единбург, Кардиф и Белфаст – столици съответно на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

Обединеното кралство има шестата най-голяма икономика в света по номинален брутен вътрешен продукт, възлизащ на 3,1 трилиона щатски долара към 2022 година. БВП се формира главно от сектора на услугите (82%), включително един от най-големите финансови сектори в света; Обединеното кралство се отличава и с третия по стойност технологичен сектор в света (1 трилион щатски долара) след САЩ и Китай. Страната има и значително глобално културно, технологично и политическо влияние и членува в НАТО, Г7, Съвета на Европа, Петте очи и ОИСР. Много от бившите владения членуват и във водената от Великобритания Общност на нациите.

География

Разположение и площ Обединеното кралство има площ 244 900 km² и заема основната част от Британските острови, архипелаг, разположен на северозапад от континента Европа. То включва остров Великобритания, североизточната част на остров Ирландия и множество по-малки острови, сред които Хебридските, Оркнейските и Шетландските острови.

Обединеното кралство граничи по суша само с Република Ирландия (дължина на границата 490 km), която заема южната част от остров Ирландия. На север страната има излаз към северната част на Атлантическия океан, а на изток – към свързаното с него Северно море. Южно от нея е протокът Ла Манш, който я отделя от континента с ширина 35 km в най-тясната част. На югозапад граничи с Келтско море, а между островите Великобритания и Ирландия се намира Ирландско море.

Релеф и води Релефът на Югоизточна Англия е равнинен – там се намира обширният Лондонски басейн. Заедно с Централна Англия това са най-плодородните и най-гъсто населените области на страната – от Мидлънд до Фьондлънд край залива Фош. Пейзажът там много прилича на онзи в Северна Франция, Белгия, дори Нидерландия.

Пенинските планини са гръбнакът на Англия. Чевиот Хилс е ниско възвишение, но богато на полезни изкопаеми. Къмъбрландският масив се намира на северозапад от Пенинските планини и понякога е наричан „Английска Швейцария“.

Шотландия е най-високата част на страната: в Грампианските планини се намира най-високата точка на Обединеното кралство – връх Бен Невис (1343 m). Грампиенските планини се смятат за продължение на Норвежките планини. Бреговата линия на Шотландия е нарязана от фиорди, като най-внушителни са Фърт ъф Клайд и Фърт ъф Форт.

Реките в страната, макар и къси, са пълноводни, по-големите от тях са плавателни. Най-известната река е Темза. По нея може да се плава с кораб от море до море, защото е свързана с канали. Големите приливи правят реките достъпни и за океански кораби. Приливната вълна на р. Темза е 6 m, на р. Мърси е 8,5 m, при пристанище Кардиф е 10 m, а при Бристол – 12 m. На естуарите на Темза, Северн, Мърси, Клайд, Хъмбър и Тайн са възникнали големи речно-морски пристанища като Лондон, Ливърпул, Хъл, Нюкасъл, Глазгоу. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали.

Югоизточна Англия е била подлагана на големи морски наводнения през 1926, 1938 и особено през 1953 г.

Най-големите езера са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, като последното е свързано с легендарното чудовище Неси – предполагаем реликт от по-стари геоложки времена.

Климат

Климатът на Обединеното кралство е океански (Cfb по Кьопен) – влажен и мек, с малки температурни изменения. На тази географска ширина той би трябвало да е студен и суров, но морското обкръжение и особено влиянието на топлото течение Гълфстрийм правят зимата мека, влажна, мъглива и почти безснежна. Снегът се задържа главно в Шотландия. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове. Характерното за времето през цялата година е, че е много непостоянно.

Зимата е мека, а лятото е прохладно, като в Лондон средната минимална температура през най-студения месец февруари е 2,2 °C, а средната максимална температура през най-топлия месец юли – 22,8 °C. Западната част на страната, под въздействието на западните океански въздушни маси, е по-влажна с годишно количество на валежите до 3000 mm, а източната и особено равнинната югоизточна част на Англия се отличават с по-сух климат и годишно количество на валежите около 600 mm.

Флора и фауна

Преди хиляди години Британските острови са били покрити с гъсти гори, днес те заемат само 8% от площта. В днешно време Великобритания е една от най-бедните на гори страна в Европа. Иглолистни борови гори са запазени в Шотландия, а в останалите части на страната се срещат широколистни гори (бук, ясен, кестен, дъб и др.).

Северният елен се среща в Шотландия и в националния парк „Ексмур“ в Югозападна Англия. По-дребните бозайници са лисици, полевки, земеровки, мишки, катерици и др. Тресавищата, шубраците и крайбрежията са местообитания на много птици. Китайският мунтжак, още наричан мунтжак на Рийвс, е аклиматизиран вид в държавата.

Административно деление

Обединеното кралство включва 4 съставни страни (историко-географски области): Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

История

Преди обединението

Преди обединението всяко от съставните кралства има своя собствена история.

Първите заселници на хора в съвременния им вид на територията на Британските острови пристигат на вълни преди около 30 000 години.„Ancient skeleton was 'even older'“. BBC News. 30 October 2007. Посетен на 27 април 2011. Към момента на идването на римляните през 43 г. (откогато датират писмените сведения) населението е съставено от келти, като съответните народности са брити на територията на Англия и гали на територията на Ирландия. След завоюването на островите от римляните следват около 400 години в рамките на Римската империя, последвани от англосаксонското нашествие през V – VI век. При нахлуването на германските племена, голяма част от бритите са били избити, а други са били изтласкани в Уелс и Шотландия. Англосаксонският период обхваща периода от края на Римска Британия и създаването на англосаксонските царства до Норманското нашествие през 1066 г. 5 и 6 век са известни като „тъмните векове“, а към края на 8 век по териториите на Британия пристигат викингите, което довежда до извършването на редица промени по тези територии. Галите от северозападната част на остров Британия, които се предполага че са мигрирали от Ирландия през V век се обединяват с пиктите и създават кралство Шотландия през IX век.

През 1066 г. норманските войски на херцог Уилям I Завоевателя нападат Англия и в Битката при Хейстингс побеждават англосаксонския крал Харолд II и установяват контрол над Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, като въвеждат феодализма по модела на Северна Франция и норманската култура. Започва периодът на Кралство Англия. Норманският елит оказва голямо влияние върху завареното население, но в крайна сметка е асимилиран.

През XII – XV век английските крале от Анжуйската династия владеят също така големи части от Франция, но управлението им също е съпроводено с конфликти, от които най-известна е Стогодишната война.Keen, Maurice. „The Hundred Years War“. BBC History (на английски) Свързаните с тях английски крале от династията Плантагенет завършват покоряването на Уелс и правят неуспешен опит да анексират и Шотландия. Тя обаче остава самостоятелно кралство, макар и в постоянен конфликт с Англия. Поредицата от граждански войни за престола на Англия между представители на родовете Йорк и Ланкастър са известни като Война на розите (1455 – 1485), завършила с възцаряването на династията Тюдор. Кралете от тази династия са сред най-ярките представители на английския абсолютизъм.