Христофор Колумб (; ; ; ) е генуезки мореплавател и търговец, прекосил Атлантическия океан и достигнал Америка на 12 октомври 1492 г. под флага на Кастилия. Той вярвал, че Земята е по-малка сфера и твърдял, че може да достигне Далечния изток, като пътува от Европа само на запад.
Ранни години (1451 – 1484) Роден е вероятно между 26 август и 31 октомвриChristopher Columbus (Encyclopædia Britannica) 1451 г. в Сан Стефано – предградие на Генуа в днешна Италия, в семейството на тъкача Доминико Коломбо. Малкият Колумб вероятно е учил в училище, издържано от цеха на тъкачните текстилци, където освен тъкачество изучава четене, писане и елементарна космография. В периода 1470 – 1473 г. бащата на Колумб се заема с търговия и той взема участие в нея. Според някои изследователи той търгувал с вино по Лигурийското крайбрежие и всъщност тогава получава първите си уроци по мореплаване. На това се дължи и опитът му в каботажното плаване, демонстриран при обиколките на големите Антилски острови.
През 1474 г. постъпва на служба в търговската къща „Чентурионе и Негро“ и участва в плаване до остров Хиос в състава на търговска флотилия. През 1475 г. участва във второ плаване до Хиос и прекарва зимата на острова. Оттам е натоварена мастика, която трябва да се продава във Фландрия. През август 1476 тръгва на път за Фландрия с конвой, включващ четири генуезки и един фламандски кораб. На 13 август те са нападнати от френски пирати при нос Сан Винсенти. Корабът, с който пътува Колумб, е потопен и той се добира до брега при град Лагуш, където жителите му помагат да достигне до Лисабон.
В края на 1476 г. (не е точно установено) се жени за Фелипа Монис ди Перестрелу, чийто дядо бил сподвижник на Енрике Мореплавателя и получава от него титлата капитан-донатарий на о-в Порту Санту. През периода 1476 – 1484 живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. През 1477 г. пътува с генуезки кораб до Англия (вероятно като част от задълженията му към фирмата на Чентурионе и Негри). Във връзка с това пътуване съществуват мнения, че е пътувал и до островите Исландия и Ян Майен в северния Атлантик, но това е доста съмнително. През 1478 – 1479 пребивава основно на остров Порту Санту, като в същото време продължава да изпълнява задълженията си към генуезката фирма на Чентурионе и Негри. Запазени са сведения за участието му в сделка за доставка на захар, при която той е обвинен в злоупотреба и се налага да пътува до Генуа през 1479, за да докаже своята невинност. При връщането си от Генуа вероятно взема със себе си и брат си Бартоломей, с когото в Лисабон отварят работилница за изработка на карти и картографски материали. Вероятно по това време се заражда и идеята му за Западния път.
Проект за далечно плаване (1484 – 1492) По време на престоя си в Лисабон (най-голямото Европейско пристанище по това време) и на островите Мадейра, той има възможност да събере ценни сведения за мореплаването в Атлантическия океан, за ветровете и теченията. През 1484 участва в плаване до форт Ла Мин в Гвинея (дн. Такоради в Гана). По това време Колумб вече може да се счита за опитен мореплавател, тъй като е пропътувал почти всички по-важни маршрути, познати на европейските моряци по това време – Средиземноморието, Атлантическото крайбрежие на Европа и Африка.
Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от XV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение, най-кратък морски път от Европа до Индия. По това време той поддържа кореспонденция с известния за времето си флорентински учен Паоло Тосканели, който подкрепя неговата идея. В началото на 1484 г. предлага проекта си на португалския крал Жуау II. След дълго забавяне кралят предава проекта му на съвет от учени, които трябва да преценят неговата целесъобразност. Този съвет се състои от 4 известни за времето си астрономи и картографи, сред които е и германецът Мартин Бехайм. Съществуват предположения, че тези учени са се усъмнили (и с право) в изчисленията на Колумб и това е било основният им мотив да отхвърлят проекта. В началото на 1485 г. съветът дава отрицателното си мнение на краля и той отхвърля проекта на Колумб. Малко по-късно умира жена му Фелипа и през лятото на същата година той решава да се премести в Кастилия. Там с поддръжката на „католическите крале“ Фердинанд II Арагонски и Изабела I, както и на андалуски търговци и банкери, организира правителствена океанска експедиция.
Експедиции до Америка (1492 – 1504)
В периода между 1492 и 1504 Христофор Колумб предприема четири изследователски експедиции по указ на испанския крал. Събитията по време на тези експедиции той описва в бордовите си дневници. Оригиналите на тези дневници не са запазени, но испанският свещеник-доминиканец Бартоломе де Лас Касас прави частично копие, което достига до наши дни и благодарение на което стават известни много детайли за описаните експедиции.
Първа експедиция (1492 – 1493)
Първата експедиция е с екипаж от 90 души на корабите „Санта Мария“ (100 t), на който Колумб издига своя адмиралски флаг, „Пинта“ (около 60 t) с капитан Мартин Алонсо Пинсон и „Ниня“ (около 50 t) с капитан Висенте Янес Пинсон.
Преход през Атлантика и откриване на Бахамите Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Палос, спират на Канарските острови за ремонт на „Пинта“ и потеглят от там на запад на 6 септември. Първите три дни цари затишие, но през следващите излиза попътен вятър и корабите бързо напредват на запад. Колумб разбира, че тревогата на екипажа ще се увеличава с непрекъснатото отдалечаване от родината и решава да отбелязва в корабния дневник занижени данни за плаването, а истинските ги записва в свой таен дневник. На 10 септември в неговия дневник са записани 60 левги (360 km) за денонощие, а в официалния – 48 левги. Подобни записки продължават и през следващите дни. На 16 септември забелязват множество туфи зелени водорасли в морето и през следващите три седмици флотилията се придвижва на запад през това странно морско пространство. Така Колумб открива Саргасово море.
В началото на октомври моряците и офицерите настойчиво искат да се промени курсът на югозапад, но едва на 7 октомври Колумб се съгласява, вероятно опасявайки се от метеж на корабите. Минават още три дни и се появяват първите птици около корабите, явен признак за наличие на суша. В 2 часа през нощта на 12 октомври 1492 г., 33 дни след потеглянето им от Канарските острови, морякът Родриго де Триана забелязва на запад земя, която сутринта всички разглеждат с възхищение. Колумб нарича острова Сан Салвадор („Светият Спасител“), като отбелязва, че според местните жители името му е Гуанахани (). Кой точно остров от Бахамските острови е бил първата открила се пред очите на моряците земя, остава загадка. Най-вероятно това е настоящият остров Сан Салвадор, официално именуван така през 1925 г. От корабите спускат лодка и Колумб, заедно с другите двама капитани, нотариус и кралски контрольор слизат на брега, забиват кастилското знаме, встъпват във владение и съставят съответния нотариален акт. На острова испанците виждат голи хора и Колумб описва първата си среща с араваките – народ, който след 20 – 30 години ще бъде напълно изтребен от колонизаторите:
Тук за първи път испанците виждат „сухи листа, които се свиват на тръбичка, запалват се и димят в устите им“ – първо указание за тютюна.
От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, като открива островите Рам (14 октомври, Санта Мария де Консепсион, ), Лонг Айлънд (17 октомври, Фернандина, ) и Крукед Айлънд (20 октомври, Изабела, ).
Откриване на Куба и Хаити
От индианците на Бахамските о-ви моряците чуват за голям и богат остров на юг, който те наричат Куба, и на 24 октомври флотилията се устремява натам. На 28 октомври виждат брега на Куба и акостират в залива Бариай (). Колумб решава, че се намира на един от полуостровите на Източна Азия. На следващия ден испанците се придвижват на 60 km на северозапад покрай брега на Куба, като очакват срещи с китайски джонки. Много рядко попадат на малки села. Адмиралът изпраща двама души, знаещи арабски език, да завържат търговски отношения с местното население, но никой не разбира езика им. Посланиците се отдалечават малко по-навътре от брега и намират разработени ниви и селища със стотици жители и домове, построени от тръстика. От отглежданите растения европейците познават само памука, а останалите – тютюн, царевица и картофи – виждат за първи път. Предполага се, че тогава Европа за първи път се е запознала с каучука, а първият европеец, усетил вкуса на ванилията, е Христофор Колумб.
Корабите се нуждаят от ремонт и флотилията прекарва 12 дни в залива Хибара (). По време на ремонта Колумб научава от местните индианци, че на изток има остров, на който хората „събират злато по брега“ и на 13 ноември поема обратно на изток. На 20 ноември „Пинта“ се изгубва от погледите на другите два кораба и Колумб заподозрява измяна, че Мартин Алонсо Пинсон иска лично да открие „златния бряг“. Още две седмици двата кораба плават на изток и на 5 декември достигат най-източната точка на Куба – нос Майси (), който Колумб назовава Алфа и Омега. Същия ден той решава да продължи на изток, пресича Наветрения проток и на следващия ден открива остров Хаити, като го нарича Испаньола, поради приликата му с бреговете на Кастилия. Двата кораба бавно напредват на изток покрай северния бряг на острова. Откриват остров Тортуга (), а на 25 декември поради небрежност на вахтения моряк флагманския кораб „Санта Мария“ засяда на риф, но с помощта на местните индианци успяват да свалят от кораба ценните вещи, оръдията и припасите, а част от екипажа се премества на „Ниня“. По заповед на Колумб от останките на разбития кораб построяват форт, който наричат Навидад (Рождество), и го въоръжават със свалените оръдия и припаси за една година. Очаровани от прекрасния климат и надявайки се на бързо забогатяване, 39 испанци доброволно остават на брега, като по този начин основават първото европейско селище в Америка.
На 4 януари 1493 „Ниня“ вдига платна и излиза в морето, а след два дни се срещат с „Пинта“. Мартин Пинсон уверява Колумб, че е „напуснал флотилията противно на своята воля“ и адмиралът му повярва. Двата кораба се нуждаят от сериозен ремонт, всички вече се стремят по-бързо да се завърнат в Испания, и на 16 януари „Ниня“ и „Пинта“ излизат в открито море. Първите четири седмици плаването върви благополучно, но на 12 февруари се вдига буря, а в нощта на 14 февруари от „Ниня“ изгубват от поглед „Пинта“. С изгрева на слънцето бурята става още по-жестока и вече никой не се надява, че ще избегнат неминуемата гибел. На разсъмване на 15 февруари, когато вятърът за малко стихва, моряците виждат земя и Колумб правилно определя, че се намират до Азорските о-ви, а след четири дни спират на остров Санта Мария. На 24 февруари отново попадат в буря недалеч от Лисабон, а на 15 март се завръщат в Палос. Същия ден, малко по-късно, пристига и „Пинта“.
Втора експедиция (1493 – 1496)
След завръщането си от първото плаване Колумб е произведен в пълен адмирал, вицекрал и управител на всички открити острови. Незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба, в т.ч. три големи, като на най-големия, „Мари Галант“ (200 t) Колумб вдига адмиралския си флаг. На корабите са натоварени коне и магарета, едър рогат добитък и свине, лози от различни сортове и семена от множество селскостопански култури. В експедицията се включват, за да търсят щастието си, малка група придворни и около 200 рицари останали без работа след приключване на войната с арабите, десетки чиновници, шест монаси и множество бедняци, надяващи се на бързо забогатяване в новите земи. По различни източници на корабите се намират между 1500 и 2500 души.
Откриване на Малките Антили и Пуерто Рико