Езическите славяни били политеисти – почитали са много богове и богини. Боговете на славяните са известни предимно от малък брой хроники, летописи и от неточни християнски проповеди против езичеството. По-многобройни източници, в които са запазени славянски теоними, включват имена на божества, имена на места, имена на народни празници, различни езици и поговорки.
Информацията за славянското езичество, включително за боговете, е оскъдна, тъй като християнските мисионери не са се интересували много от духовния живот на славяните.Szyjewski, Andrzej (2003); p.9 Religia Słowian. Kraków: Wydawnictwo WAM. . Също така не съществуват разкази, записани директно от езическите славяни. По време на мисиите за християнизация, божествата са били демонизирани, за да не бъдат почитани от хората. Характеристиките и функциите на божествата са били приписани на светците, с цел новата религия да бъде по-близка и позната на хората.
Въпреки че не е сигурно дали славянската религия е имала организиран пантеон от богове, сравним с други индоевропейски народи (гърците, римляните, скандинавците), със сигурност е имала свои божества. Много от тях отразяват по-древно и общо индоевропейско минало, но остава спорно дали тези божества са били почитани в цяла славянска Европа (чиято територия е била от Балтийско до Черно море) или по-скоро дали различни божества са били почитани на различни места в многото славянски племена.
За славянските божества е характерна висока степен на персонификация – на почти всички славянски божества се придава човешки облик, и те често се сливат едно в друго. Освен това едно божество може да бъде представено от друго, поради сходства във функциите.
Тази страница изброява славянските божества от езическия пантеон и героите в славянската митология, които нямат божествен статут (те са смъртни, демони или духове, например Баба Яга, Масленица и др.), с кратки характеристики на техните функции.
Общи славянски божества Поради малкия брой източници няма консенсус между учените, изучаващи славянската митология, относно степента на почитане дори на най-важните божества. В този параграф са изброение тези, чийто панславянски диапазон е най-често разпознат. В допълнение към тях, понякога се посочват източнославянските Мокош (предполагаем топоним в Чехия), Стрибог (топоними в Полша) и Мат Земля – майката-земя.
Главни божества Въз основа на реконструираните митове около фигурите на Перун и Велес някои учени смятат, че и двата бога са главни божества.Ivanov & Toporov 1987, p. 227.Gieysztor, Aleksander (2006). p.305 Mitologia Słowian. Warszawa: Wydawnictwa Uniwersytetu Warszawskiego. . Те се срещат предимно в славянския мит за сътворението. Според някои учени тази двойка богове доказва така наречения „славянски дуализъм“, но по този въпрос също няма консенсус. Учените, които предполагат, че такъв дуализъм в митологията може да е съществувал, посочват че славянският дуализъм вероятно не е бил толкова краен, колкото в Християнството или Зороастризма. +ИмеОбразДруги именаОписаниеПерунПерин, Piorun, ParinПерун е бог на светкавиците, гръмотевицитеGieysztor (2006). p. 85, войнатаGieysztor 2006, p.97 и е покровител на дружинатаGieysztor 2006, p.65. Той е етимологичен и функционален продължител на протоиндоевропейския бог на гръмотевиците Perkʷunos (Перкунос) и споделя много характеристики с други богове на гръмотевиците, почитани от индоевропейците.Szyjewski 2003, p.44-45 Той се споменава най-вече в Началната руска летопис, където негова статуя е описана със сива коса и златни мустаци в храма на хълма на Стария Киев. Перун също така се споменава и в Третата Новгородска хроника, където статуята му е казана да бъде в п-в Перин (в близост до Велики Новгород)Gieysztor 2006, p.92-93, както и в много текстове предупреждащи за езичеството. Името му е оцеляло в заклинания и в собствени имена.Gieysztor 2006, p. 89-91 Въоръжен обикновено с брадва, чук или копие,Szyjewski 2003, p.45 той се бори с демоните на хаоса. Фигурата му е запазена във фолклора предимно под формата на свети Илия и свети Георги.Gieysztor 2006, p.89-91 ВелесВолос, Влас, ВласийВелес е бог с много функции, което затруднява сравнението му с което и да е друго божество. Определя се като хтоничен бог: той властва над подземния свят, където душите на мъртвите намират своя път и където бъдат извеждани на поляните. Приписва му се и грижата за добитъка, който символизира богатството. Той също така покровителства художниците, особено поетите, и е бог на магията.Szyjewski 2006, p. 48-52. Името му най-вероятно е етимологично свързано със смъртта. Споменава се предимно в Началната руска летопис; името му също често се появява в собствените имена. Животинските му превъплъщения са бик или вол, дракон или змей.Szyjewski 2006, p. 56-57. Фигурата му е запазена във фолклора предимно под формата на свети Никола и дявола.Szyjewski 2006, p. 50.
Други божества +ИмеОбразДруги именаОписаниеДажбогДаждбог, Дажьбо́г, Даждзьбог, Дайбог, Daćbog, Dabog, Daždźbok, Dazhdbog, Dazibogu, DadzbógДажбог е бог на слънцето. Името му означава „бог на даването“ и подсказва, че той бил и бог на изобилието.Szyjewski 2003, p. 107-108 Той се появява в Началната руска летопис, където е описан като син на Сварог, в Слово за похода на ИгорSzyjewski 2003, p. 105-107, както и в народни песни и собствени имена. Някои изследователи го идентифицират със СварожичSzyjewski 2003, p. 309 или го смятат за негов брат.Téra, Michal (2009); p.68, 320-321; Perun: Bůh hromovládce (in Czech). Červený Kostelec: Pavel Mervart. ISBN 978-80-86818-82-5.Яровит-'Ярило| |Gerovit, Herovit Yarila, Yaruna |Яровит е полабски бог, споменат в Живота на Св.Ото, където е описан празник, посветен на него, по време на който градът е бил украсен. От описанията и етимологията изглежда, че той е бог на земеделието и войната, а храмът му е имал златен, украсен щит. Ярило е името на пролетен празник, както и името на персонаж, който участва в този празник, срещан сред източните и южните славяни. Много учени смятат Ярило за десакрализирано божество и го приравняват на Яровит, посочвайки общи черти и етимология.Szyjewski 2003, p. 117-119Gieysztor 2006, p. 133-135 |- |Сварожич| |Сварожиц, Сварогич, Радегаст, Svarozhich, Svarozhits |Сварожич е бог на огъня, споменат във второстепенни източнославянски текстове.Gieysztor 2006, p. 171 Той също така се споменава от Бруно от Кверфурт в писмо до Хайнрих II и по-късно в Хрониката на Титмар като главно божество на Ретра, главният политически център на Велети.Gieysztor 2006, p. 167-170 Името му обикновено се превежда като „син на Сварог“ и по-рядко като „малък, млад Сварог“. Обикновено се идентифицира с Радегаст, а доста по-рядко и с Дажбог.
Божества персонификации ИмеОбразДруги именаОписаниеДоляДоля е олицетворение на съдбата и участта.Szyjewski 2003, p. 194. Тя се е приписвала на човек при раждането и оставала с него до края на живота му. Може да бъде наследена от предци. Обикновено е невидима, но може да се проявява в човешка или животинска форма.Gieysztor 2006; p.206-207 Противоположността на Доля, разбирана като късмет, била Недоля, олицетворение на нещастието, уроките и лошия късмет. Етимологично свързана със славянските думи деля, разделям.Szyjewski 2003, p. 194Мат ЗемляŚwięta ZiemiaМат Земля е персонификация на Земята, появяваща се главно в източнославянските текстове, но оставаща в повечето славянски езици.Szyjewski 2003, p. 129 Може би епитет на Мокош.РодДив, Дий, ДиаРод е фигура, дух или божество, често споменавано във второстепенни източно и южнославянски текстове, обикновено заедно с Рожаници. Етимологично свързан със славянските думи за род, рода, раждане и др. Принасяни са му безкръвни жертви,Szyjewski 2003, p. 191-193. но няма консенсус в науката относно статута на Род в митологията.РожанициРоженици, Рожденици, Родзеници, Ройеници, Сойеници, Судйеници, Сидучки, Суденици, Съденици, НаречнициРожаници („Дарители на живота“), Съденици („Дарители на вярата“) и Наречници („Дарители на съдбата“) са женски духове или божества на съдбата. Те се появяват в множествено число или като едно цяло. В източно и южнославянските източници те често се споменават заедно с Род.Szyjewski 2003, p. 191-193. Основната им функция била определянето на съдбата на детето за цял животStrzelczyk, Jerzy (1998); p.174; Mity, podania i wierzenia dawnych Słowian. Poznań: Dom Wydawniczy Rebis. ISBN 83-7120-688-7., след което оставяли невидима следа на челото му. Съдбата на човека се символизирала от нишката на живота, от дължината на която, измерена от Рожаниците, зависила продължителността на живота на човека. Принасяли са им се безкръвни жертви.Szyjewski 2003, p. 191-193.ЗоряЗори, Зара, Зарии, Зорка, Зараница, ZoriuškaЗоря е олицетворение на зората. Тя е славянското продължение на протоиндоевропейската богиня на зората H₂éwsōsVáňa, Zdeněk (1990); p.61; Svět slovanských bohů a démonů (in Czech). Praga: Panorama. ISBN 80-7038-187-6. и има много от нейните характеристики: тя живее отвъд океана на о-в БуянZarubin, L. A. (1971); p.70-76; "Сходные изображения солнца и зорь у индоарийцев и славян" [Similar images of the sun and dawns among the Indo-Aryans and Slavs]. Советское славяноведение [Soviet Slavic Studies] (in Russian). Moscow: Наука. Archived from the original on 2012-04-11., отваря вратата на Слънцето да продължи своя ден пътуване през небетоZarubin, L. A. (1971); p.70-76 също има златна лодка. Зора може да бъде една фигура, две фигури или три. Тя се появява в християнизирани молитви и заповеди.ЗвездаУтреница, Денница, Деница, Даница, Вечерница, Jitřenka, Зорница, VečerniceЗвездата в славянската митология е олицетворение на утринната и вечерната звезда или на Венера в небето преди изгрев.
Западнославянски божества {| class="wikitable" |Име|Образ|Други имена|Почитан/а от|Описание|- |Световит | |Сватовит (неправино) Свантовит (неправилно) |Рюни/Руяни |Световит е главният бог на славянските рюни. Неговият култ е описан от Хелмолд Босауски и Саксо Граматик.Szyjewski 2003, p. 114 Теонимът идва от думата svęt „свят, свещен“ с наставката vit „господар“.Szyjewski 2003, p. 116. Основният му храм се намирал на Аркона. Вътре в храма била неговата статуя, описана от Саксо като четириглава статуя, държаща богато украсен рог в дясната си ръка; имало също голям меч и други артефакти.Szyjewski 2003, p. 114-115. Рогът и белият кон, посветени на него, били използвани за гадаене.Szyjewski 2003, p. 116. Теократичното управление на неговите свещеници ограничава управлението на княза. |- |Триглав | |Троглав |полабски славянипомерански славяни |Триглав е бог, споменат в Живота на Св. Ото и в хрониката, описваща пленяването на славянската Брена. Неговата статуя била златна, чиито очи и уста били покрити. Посветени са му черен кон, използван от проповедниците за предсказване на бъдещето, и свещен дъб. Трите глави вероятно символизират тристранното разделение между небето, земята и подземния свят.Gieysztor 2006; p.147-153 |- |Сварожич'/РадегастСварожиц, Сварогич, Радогост, Редигаст, Редегаст,
Редгостполабски славяни редарийци