Вениамин (Венко) Миланов Тошев е български и македонски писател, основоположник на македонската литература, останал известен с псевдонима Венко Марковски, даден му от Теодор Траянов. Войнстващ македонист от 1941 година, по-късно Марковски се връща към българщината и става ярък критик на методите, с които се изгражда македонската нация в Социалистическа република Македония. Той е академик на БАН от 1979 г. и народен деятел на културата.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 456 – 457.
Биография
Марковски е роден на 5 март 1915 година в град Скопие, тогава в Кралство Сърбия, в семейството на Милан Тошев Марков от велешкото село Новачани и Люба Чочкова от град Велес. Сестра му Параскева Тошева е сред основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки. Фолклористът и общественикът Коста Църнушанов пише за „железния български дух“ на фамилията, за по-голямата сестра Параскева, свързана с ВМРО, за влиянието на Иван Вазов, Петко Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, сборника на братя Миладинови върху младия Марковски. Венко Марковски активно се занимава и със събиране на български народни песни.
Венко Марковски израства като българин. Националното му съзнание остава непроменено и от факта, че учи в сръбско училище (тогава във Вардарска Македония други училища няма). По това време българите във Вардарска Македония са подложени на асимилация в Кралство Югославия. Българите са обявени за сърби от официалната пропаганда.
В 1934 година е арестуван и изключен от сръбската гимназия за противодържавна дейност.
Младият Венко събужда подозренията на властите и през 1937 г., след като известно време се крие в Белград, той пристига в България. Учи славянска филология в Софийския университет.
Още с идването си в София, младият поет е забелязан от македонската българска емиграция, а в списанието „Илюстрация Илинден“ са отпечатани негови стихове – те са написани както на родния му диалект, така и на литературен български език. Отзивите за творбите на Венко Марковски са добри. Високо е отличена творбата „Акорди на вечността. Данте Алигиери“ (сонетен венец). Теодор Траянов отбелязва, че „...сонетният венец на младия Венко Марковски е наистина едно голямо поетическо постижение...“ Този успешен дебют е последван от първата книга на поета, „Народни бигори“ (1938 г.), чийто предговор е написан от академик Стефан Младенов, който споменава „...българското открай време Скопие ни дава един поет, който пише еднакво свободно и на своя роден южно-скопско-велешки говор, и на общобългарския литературен език.“ Поезията на Марковски се посреща позитивно и в левите среди. През 1939 година Тодор Павлов пише очерк за него с приложени критики и мнения от други автори.Павлов, Тодор. Поезията на Венко Марковски. Критически очерк. Печатни и писмени отзиви, София 1939, 125 с. – приложени са отзиви на Георги Бакалов, Панталей Матеев, Никола Т. Балабанов, Крум Димитров, Георги Енчев, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Панчо Михайлов, Георги Караславов, Кирил Николов, Ангел Тодоров, Стефан Каракостов, Гана Т. Павлова, Богомил Шаренков, Д. Долински, Чайкин и др.
През 1940 година в София е издадена поемата му „Илинден“, която някои автори определят като копие на поемата „Септември“ от Гео Милев.Митрев, Димитар. Илинден - 1903 во нашата литература, -в: Илинден - 1903. Литературен зборник, Скопje, Издание на друштвото на писателите на Македониjа, 1948, с. 6.
В 1941 година става член на БКП.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юни 2026 г.
Поради увлеченията си по марксизма, Венко Марковски попада под влияние на идеите на македонизма. Както споделя самия Марковски, той сам изпитва върху себе си „... експеримента как от българин се прави македонец. От Скопие дойдох българин, в София станах македонец...“ От 1941 година нататък той сам убеждава стотици, а чрез творчеството си и хиляди македонски българи, че не са българи... Заедно с много тогавашни български комунисти критикува „великобългарския империализъм“ и „българската буржоазия“. На такива позиции е Венко Марковски в лагерите, където е изпратен като опасен за сигурността на българската държава комунистически функционер. От 1941 до 1943 година е в Гонда вода, Кръстополе и в Софийския централен затвор. Бяга от затвора и се присъединява към партизаните във Вардарска Македония.
Марковски се включва в изграждането на новата югославска република Македония. От 1945 до 1949 е народен представител в Скупщината в Белград и пратеник в Народното събрание на Народна република Македония.
Години по-късно Венко Марковски променя позициите си:
От един народ създадохме ний два народа. От език един направихме езика два. В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот. На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова... („Предания заветни“, песен втора)
Независимо че в Скопие е имал високо обществено положение, че е можел да има още по-високо в перспектива, Венко Марковски се отказва да поддържа тезата на македонизма, тъй като не може да приеме бруталния дух, който „... в Повардарието владей“. Преследванията, арестите и изтезанията над невинни хора, обвинявани от новата власт, че са „бугараши“ и „фашисти“; насилието над истината за исторически събития, процеси, личности... Просветлението за поета настъпва именно чрез словото, езика, азбуката... Марковски участва в заседанията на АСНОМ и в комисиите, работещи за създаването на македонския литературен език и в кодифицирането на новия език чрез новата азбука. Буквата „Ъ“ (ер голям), за която Марковски се бори в езиковата комисия, изработваща т.нар. „македонска азбука“, е отхвърлена от Централния комитет на Югославската комунистическа партия.
Постепенно творецът изпада в изолация, смелите му сатирични стихове срещу новоизлюпените македонски партийни величия му навличат гнева и отмъщението на режима. Верен на комунистическите си разбирания и идеализъм, Марковски не приема разрива на Тито със Сталин, на Югославия със СССР и другите комунистически държави, включително и България.
Заради поемата „Сувремени парадокси“ в 1955 година е осъден и от 1956 до 1961 година лежи в концлагера Голи Оток.
Самият Марковски пише:
В мемоарна серия на Колумбийския университет в Ню Йорк са публикувани спомените на Венко Марковски за Голи Оток, с което той изненадва управляващите не само в Скопие, но и в самата България. Книгата е преведена на македонски литературен език и издадена в Скопие през 2009 г.vest.com.mk Младен Сърбиновски в пиесата „Македонският Фауст“ е пресъздал този момент от биографията на поета в една оригинална сцена – срещата на Марковски с Лазар Колишевски. Със свойственото на своята каста „бащинско“ високомерие партийният ръководител заявява:
Венко Марковски обаче устоява на изкушението, макар то със сигурност е можело да го превърне в „патриарх“ на македонската литература, още повече, че преди лагера (а дори и когато го заклеймяват като „предател“, „враг“ и т.н.) стиховете му владеят сърцата и умовете на младежта. Както докладва на Колишевски една от героините в същата пиеса („Активистката“) „... не можем да отвикнем младите от неговите песни (...), за тях той се е превърнал в мит...“ Но убедеността на властниците, че поетът сам ще разруши мита за себе си и ще поеме отново в „правилната посока“ удрят на камък. Венко Марковски успява да намери убежище отново в България.
През 1965 година Венко Марковски се преселва в България.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 110 През 1968 година от СФРЮ в България със семействата си се преселват и неговите син и дъщеря.
Към висините пътят с тръне е покрит.
Голготата се храни с мъки и ридания.
Ликът на истината е с лъжи обвит.
Така започва едно стихотворение на Венко Марковски в книгата „Истината е жестока“ (1968).
„Кръвта вода не става“ показва Венко Марковски именно в стихията му на борец за истината. Повод за написването на книгата е излизането на тритомната т.нар. „История на македонския народ“ (Скопие, 1969), пълен с противоречия основополагащ документ на македонизма въобще.
Заради произведенията си, написани на български език, Марковски е обявен за предател на македонската нация и от 1975 г. живее под закрилата на българските тайни служби, тъй като се смята, че се готви убийство от югославската тайна полиция УДБА.Goli otok page XVII of introduction Само седем дни преди смъртта си Марковски заявява в интервю за Българската национална телевизия, че етническите македонци и македонският език са плод на заговор на Коминтерна. Венко Марковски умира на 7 януари 1988 г. в София на 72-годишна възраст.
Венко Марковски е баща на писателя Миле Марковски и пианистката Султана Марковска, и е дядо на Игор Марковски и Вени Марковски. Носител на Димитровска награда.Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 109
Виждания за идентичността на Марковски в Северна Македония Според твърдението на северномакедонския композитор Властимир Николовски, мигове преди смъртта си Венко се обърнал недвусмислено към сестра си Дока относно националното си самосъзнание с думите: Аз съм македонец, Македония е моята родина и тя ще живее! Никъде, в нито един документ не съм писал, че съм българин. Тя изложила позицията на Марковски в разговор с друг северномакедонец Георги Марианович, като твърдяла: Никога не се е самоопределял като българин! Никога! Па той и се подсмиваше на Филимена, когато в София се опитваше да говори на български! Що се мъчиш, мори жено, говори си както знаеш и умееш. Марианович е сърбин, известен с яростния си антибългаризъм.
Награди Народен деятел на културата (1967) Димитровска награда (1969) орден „Георги Димитров“ (1975) орден „Народна свобода 1941-1944“ орден „Кирил и Методий" – I ст. „Герой на социалистическия труд“ (1975)Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 24Указ № 457 от 5 март 1975 „Герой на Народна република България“ (1985)
Родословие
Външни препратки В статията са използвани материали от „Кръвта вода не става“, София 2003, (с) Венко Марковски, 1981, 2003. Второ издание. Откъсът се публикува с любезното съгласие на Пламен Павлов, преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. „Кръвта вода не става“ – публикувана изцяло в Интернет под условията на „Криейтив комънс“ (формат: PDF). Книгите на Венко Марковски в цифровата библиотека на Hathi Trust Как се измислят „македонската азбука и македонскиот литературен jазик“ статия във Фрогнюз „Македонската култура“, Македонска мисъл, октомври-ноември 1945 г. Официална страница във Фейсбук "Goli Otok. The Island of Death. A Diary in Letters", New York, САЩ, 1984 година
Бележки
Категория:Академици на БАН Категория:Български писатели от Македония Категория:Северномакедонски писатели Категория:Български общественици от Македония Категория:Членове на Македонския литературен кръжок Категория:Делегати на Първото заседание на АСНОМ Категория:Депутати в Събранието на СРМ Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Лагеристи в „Гонда вода“ Категория:Лагеристи на Голи Оток Категория:Българи в Югославия Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Герои на Народна република България Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ Категория:Родени в Скопие Категория:Починали в София Категория:Народни деятели на културата Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:По произход от Велес