Враца

ВрацаСтара паралелна форма Вратца е град в България, административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. С население от това е най-големият град в Северозападна България.

Намира се на около 112 km северно от София, 125 km югоизточно от Видин и 40 km югоизточно от Монтана. Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са пещерата Леденика, водопадът Скакля и проходът Вратцата.

Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище.Подробности за Рогозенското съкровище

Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът заря на 1 юни, провеждан на площад „Христо Ботев“, както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.

Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.

География Местоположение Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 m над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 m н.в., докато най-южните, по течението на Лева, са на 400 m н.в.

Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетовите скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.

Градът се намира на 154 km от столицата София (през Ботевград), на 246 km от Пловдив, на 403 km от Варна и на 478 km от Бургас.

Климат Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. Стръмните склонове на Стара планина отслабват влиянието на средиземноморските циклони и понякога създават условия за умерени и силни фьонови ветрове (топли ветрове, спускащи се от северните планински склонове). Заедно с възвишенията на Веслец и Милин камък се създават предпоставки за температурни инверсии, чести мъгли и преобладаващи северозападни ветрове. Зимата в града е студена, а лятото горещо. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли (22,2 °C), а с най-ниска – януари (-1,9 °C).Маркетингов профил на община Враца, стр. 44 Добре изразен е май/юнският максимум и февруарският минимум на валежите и влиянието на Стара планина. Броят на дните със снежна покривка е 55. Във Врачанската планина този брой е значително по-голям и снежната покривка обикновено достига 80 – 100 cm.

Административно-териториално деление

Град Враца е разделен на следните квартали: Дъбника Сениче Младост Медковец Река Лева Металург Околчица Кемера Вежен Подбалканска Химик Бистрец Кулата 72 Студентски град Промишлена зона 1 Промишлена зона 2 Ведомствен район 103

История Древност

Археолозите откриват присъствие на хора по тези места още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че още от далечни времена местните рудари и леяри са превръщали в сечива подземните богатства на мина „Плакалница“. С тези сечива тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. С оръжията, изковани тук, трибалите се защитавали успешно от нашествията на илирийски и скитски племена. Може да се предполага, че в тракийските гробници, разкрити край Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище. Дори нещо повече – предполага се, че именно Враца е била столицата на трибалите.bnt.bg

Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината – към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопий Кесарийски крепост „Валве“ (Βαλβαί), което на латински означава „двукрила врата“, е същата крепост при Вратцата.

Античност

Още около 6000 г. пр.н.е. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европаpaper.standartnews.com Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.

В периода около VI – VII век пр.н.е. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица. Трибалите били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип II. През 335 г. пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и впоследствие стават негови съюзници.

Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи, и най-голямото тракийско съкровище, а именно – Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.

През VI – IV век пр. Хр. в околностите на Враца е съществувало голямото културно, икономическо и политическо средище Салдоцела, но през III век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни поражения от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр. са разорени от германското племе бастарни. През 29 г. пр. Хр. някои от местните тракийски владетели стават съюзници на римляните, за да укрепят личната си власт, но това като цяло отслабва съпротивителните сили на трибалите и съседните им мизи срещу римските нашественици. Не след дълго Марк Лициний Крас успява да ги победи, но настъпилата зима го кара да се върне в базата си в провинция Македония, като по пътя сердите му нанасят значителни загуби.

Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. За период от близо 400 г. Враца е част от Римската империя.

Средновековие През периода на Средновековието градът носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Селището има важно значение през Втората българска държава. Разширява територията си и се превръща в занаятчийски център, с развити стоково-парични отношения.Маркетингов профил на Община Враца, стр. 17

Според легендите, при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантоглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.

В османски данъчен регистър от 1553 г., съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св. Кирил и Методий“ – София, градът се споменава под името Увраджа.Стойков, Руси. Нови сведения за миналото на българските селища през XV-XVI в., Исторически преглед, бр. 6, 1959

Възраждане

Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на XIX столетие градът наброявал вече 2500 къщи.

Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 г. – един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.

Враца е и център на Трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.

Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Враца е първият свободен град в Северозападна България.

След Освобождението

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. С указ № 317 от 26.VI.1880 г. градът получава статут на околийски център.

През 1890 г. във Враца е открит първият паметник на Христо Ботев, и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България, въобще. Паметникът е дело на известния скулптур Густав Еберлайн. Скулптурната фигура на Хр. Ботев е поставена върху висок постамент. Войводата е изваян в естествен ръст, облечен в четническа униформа. В дясната си ръка държи сабя, вдигната нагоре, а в лявата свитък хартия. Върху постамента на паметника са били изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на неговите близки съратници – революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски. Официалното откриване на паметника е на 27.05.1890 г. Пристига княз Фердинанд I. и министър-председателят Стефан Стамболов. Присъстват майката на Хр. Ботев, неговата съпруга – Венета и дъщеря му Иванка. Паметникът е демонтиран през 1955 година след като подразнил окото на възпитаника на Специална наказателна група към ЦК на БКП (т.с.) Вълко Червенков.Първият паметник на Ботев е във Враца - на същия площад, където са излагани главите на четниците муВъв Враца обсъждат идеи за съдбата на първия паметник на Христо Ботев в града

През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство – най-старото научноизследователско учреждение в България в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание. През 1903 г. към Демонстративната бубарница е създадено първото в България училище по копринарство и тъкачница за копринени платове.ses-vratza.bacsa-silk.org

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства – двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и Хенри Форд, който го определя като „личност с европейски мащаб, ум и знания“.Хенри Форд се впечатлил от файтоните на Мито Орозов. в-к „Сега“. 3 април 2004

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.