Силистра

Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Силистра и област Силистра. По данни от НСИ населението на града е . Силистра е град с богата история, като забележителности тук се открояват късноантична римска гробница и турската крепост Меджиди табия.

География Местоположение Градът е разположен в Североизточна България, т.е. в Южна Добруджа. Намира се на 427 km от българската столица София, на 404 km от Пловдив, на 141 km от Варна, на 228 km от Бургас, на 124 km от Русе, на 116 km от Разград, на 112 km от Шумен, на 90 km от Добрич, на 15 km от Кълъраш, на 148 km от Кюстенджа и на 127 km от румънската столица Букурещ. През него минава Паневропейски транспортен коридор 7.

Административно деление Квартали на Силистра

Бивши квартали

кв. Юрий Гагарин – сега част от ж.к. Изток ж.к. Никола Вапцаров – сега част от кв. Кючук Мустафа ж.к. Димитър Дончев – сега част от кв. 31-ви полк кв. Цар Фердинанд (Карол II), до 1965 г. е село Градска агломерация

Близките до Силистра села Айдемир, Калипетрово и Полковник Ламбриново, заедно с прилежащите територии и техните квартали Деленки и Татарица (Айдемир) и Ново Петрово, Каро, Дръстър и Младост (Калипетрово), функционирайки като едно цяло, образуват градската агломерация. Тя достига площ от над 65 km² и население между 30 и 40 хил. жители.

Климат Климатът на община Силистра се характеризира с умереноконтинентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига −32 °C, а максималната до 40,4 °C (през 1927 година). Средногодишната температура на въздуха е 11,6 °C. Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 °C започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври – около 200 дни.

Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко – през зимата. Средногодишното количество е 547 mm/m², което е под средното за страната. Снежната покривка се задържа 50 – 60 дни с дебелина 16 – 30 cm.

Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината. Води Част от селищата на община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ категория. Водоснабдяването на населението от общината се изпълнява от фирма „Водоснабдяване и канализация“ ООД, като водоизточниците са помпажни води от кладенци тип „Раней“. Флора и фауна На 16 km западно от Силистра и на 2 km южно от Дунав се намира биосферен резерват Сребърна.

История Древност и Античност Счита се, че градът е основан от траките. След това Римската империя превзема града и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните римски военни единици – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между II и VI век Дуросторум е главен фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден „спасителят на Рим“, наричан още „последният римлянин“ Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.

През 1987 година в центъра на античния град е разкрита църква, която веднага след това е почти изцяло унищожена, без да бъде изследвана. Представлява трикорабна сграда, строена в края на IV век. Предполага се, че в нея първоначално се съхраняват мощите на местния мъченик Дазий Доростолски.

През VI в. император Юстиниан I обновява стените на града и той продължава да бъде един от големите градове – крепости в Източната Римска империя – Византия. През VII век, при император Ираклий и император Фока градът допълнително е укрепен. Дуросторум преживява славянските нашествия, макар че част от населението емигрира на юг от Стара планина, друга част от населението на града обаче оцелява и след втората половина на VII в. е включен в пределите на Българската държава, създадена от Аспарух. Местното население на Дуросторум, състоящо се от романизирани траки, с елинизирано название Доростолон, се смесва с прабългарите и славяните, като градът започва да се нарича със славянизирания вариант на старото име – Дръстър. В следващите години и векове Доростол/Дръстър не един път е превземан от Византия и възвръщан на България отново.

Българско средновековие През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 – 897 година се установява самият цар Симеон Велики. През 870 г. епископ Николай издига в града катедрална базилика, построена на лобното място на Емилиян Доростолски.Георги Атанасов, 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I – IV в. / Изд.: Unicart ISBN 9789542953012 / стр. 11 През 927 година градът става резиденция на първия български патриарх Дамян и остава такава до 971 г. В края на Х век Източните Балкани са опустошени от войните между България, Византия и Киевска Рус, като Доростол е завладян, разрушен и повторно съграден от Йоан Цимисхий. Названието му е променено на Теодорополис в чест на Теодор Стратилат и между ХІ и ХІІ век градът е административен център на Византийското Подунавие. Пръв стратег на района с център Дръстър е Леон Саракинопул. През 1032 или 1036 печенегите опустошават и разрушават Дръстър и селищата в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци. Проучванията показват, че до края на XI в. присъствието на византийски гарнизон, администрация и майстори занаятчии не е променило съществено етническата картина, а още по-малко културното равнище на това смесено население. През Второто българско царство градът си връща старото име и е митрополитска резиденция и столица на Теодор Светослав и Иванко Тертер.

Под османска власт След турското завоюване (1388 г.) градът е силно укрепен и се превръща в столица на Силистренски вилает. Вилает Силистра включвал североизточната част на днешна България, както и територии от други 4 съвременни държави: Северна Добруджа от Румъния, а също региони от Украйна и Молдова – Буджак (Южна Бесарабия до Бендери) и Едисан (Южно Приднестровие от Одеса до Балта), или почти целия владян от османците черноморски бряг между Истанбул и Кримското ханство, включително всички брегови градове между Варна и Очаков.

Център на управлението била Силистра – най-важната османска крепост на Дунав и процъфтяващ град под османско управление. Българските градове Силистра, Русчук (Русе), Шумен и Варна образували силен крепостен четириъгълник.

През Руско-турската война от 1828 – 1829 година градът е превзет от Русия и остава под нейна окупация до 1833 година. Руснаците започват строежа на църква, която остава недовършена, както и на нови укрепления, които разрушават при оттеглянето си.

Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 20 хиляди жители и е ограден с висока 4,5 до 6 m и оборудвана с артилерия крепостна стена и ров.

През 1877 г. той е обсаден от руснаците и отстъпен на България.

След Освобождението и под румънска власт Непосредствено след Берлинския договор от 1878 година, който поставя границата между Румъния и България непосредствено на изток от Силистра, Румъния предявява претенции към града, който смята за необходим за ефективната интеграция на Северна Добруджа. Румънските аргументи са, че при Силистра е най-удобното място за изграждане на мост над река Дунав, а от друга страна градът е основен укрепен пункт в Добруджа, който може да осъществява контрол над цялата област.

След края на Руско-турската война населението на Силистренски окръг запазва смесения си характер, като се наблюдава изселническа вълна на местни турци през периода 1889 – 1891 г.Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 17, 26 септември 1891 г., стр. 2

След неуспешната за България Междусъюзническа война Силистра е отстъпена на Румъния съгласно Букурещкия договор през 1913 г. Според запазените писмени свидетелства, под името окръг Дуростор, областта представлява един от най-занемарените в Кралство Румъния райони, а населението живее в постоянен страх.Поле – вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 26 юни 1929, стр.1 Регистрирани са многобройни нападения, опити за самоуправство и побои от страна на румънски колонисти над жители на окръга.Поле – вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 12, 3 юли 1929, стр.2 През 1924 г. в Силистра са арестувани няколко български гимназисти по обвинение за разпространяване на комунистическа литература, в което е намерен мотив за затварянето на българската гимназия в града.Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.6 / 23 юли 1924. / стр. 2.

Втора световна война и комунизъм През 1940 г., по силата на Крайовската спогодба, Силистра е върната отново на България.

На 8 септември 1944 година Червената армия нахлува в България през Силистра, превръщайки крайдунавския град в първия български град, където влизат съветските окупационни войски. По-късно същия месец Съветската армия окупира цяла България, а в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. воденият от комунистите Отечествен фронт завзема властта в страната и с това полага основите на бъдещото тоталитарно управление. За статута на Силистра като първия български град окупиран от СССР напомня издигнатият в миналото паметник на Съветската армия - каменен постамент, върху който е поставен съветски танк Т-34, поставен в центъра на града.

През 1944 – 1945 г., когато България преминава на страната на Съюзниците, в боевете срещу хитлеристите при Драва, Мур и в Австрия се сражава в състава на Първа българска армия, героичния Тридесет и първи пехотен силистренски полк, съвместно с Трети украински фронт на Съветската армия, на който български армейски полк гарнизон е Силистра.

През социализма Силистра израства като развит индустриално-селскостопански град, както повечето в Добруджа.

Силистра днес След падането на комунистическия режим през 1989 г., Силистра, както и останалата част от България, преминава през труден преходен период. Икономическата нестабилност, политическите промени и социалните предизвикателства са характерни за този етап. Въпреки трудностите, започват да се появяват първите признаци на демократизация и либерализация.

През този период Силистра започва да се стабилизира икономически. Инвестициите в инфраструктурата и местния бизнес нарастват, което води до подобряване на жизнения стандарт на населението. Туризмът също започва да играе важна роля в местната икономика, благодарение на богатото историческо и културно наследство на града.

Присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. има значително положително въздействие върху Силистра. Финансирането по европейски програми подпомага развитието на инфраструктурата, образованието и здравеопазването. Градът става все по-привлекателен за инвеститори и туристи.

На 1 януари 2025 г. България и Румъния официално влизат в Шенгенското пространство и по суша, което на практика вдига бариерите между жителите на двете страни от региона, за първи път от подписването на Крайовската спогодба през 1940 г., и възвръщането на града и цяла Южна Добруджа обратно към България. Това събитие има значителни последици за Силистра, която се намира на границата с Румъния. Свободното движение на хора и стоки между двете страни улеснява търговията и туризма, което допълнително стимулира икономическото развитие на региона. Градът става още по-достъпен и привлекателен за посетители и инвеститори.

Хронология