Бунтът на Лека е бунт от 1078 г. срещу императора на византийския военачалник Лека със съдействието на печенегите. Лека е пловдивски павликянски водач.К.Иречек, История на българите, гл.12Васил Н. Златарски, История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187) Според някои данни е свързан чрез брак с печенегите.Пламен Павлов, „Скитски“ вождове в „полетата на България“ (XI-XII В.),
Лека превзема земите около Средец. Според Йоан Скилица убива средечкия епископ, който е на страната на византийския император. По същото време в Месемврия започва бунт, воден от Добромир. Общо въстаниците са около 80 хиляди, но зле въоръжени и неподготвени. По време на тези бунтове отрядите на печенегите и куманите навлизат чак до Адрианопол, но след някакви несполуки в хода на въстанието, той „превил врат“ пред властта на император Никифор III Вотаниат, който им дава високи чинове и богати дарове.
Източници
Лека Категория:Павликянство в България