Георги Бончев Николов, известен като Георги Бончев, е български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България, академик.: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy." [С изключение на геоложките трактати на Златарски и Бончев и приносите на Георгиев, Петков, Тошев и Урумов към „Флора Булгарика“ на Велновски, все още не са създадени оригинални произведения по естествени науки; подобен недостиг се наблюдава в областта на философията, критиката и изобразителното изкуство, но трябва да се помни, че литературата е все още в начален стадий на развитие.]
Биография и научна кариера Георги Бончев е роден на 6 август 1866 г. стар стил (18 август 1866 г. нов стил) в с. Жеравна, Котленско. Завършва гимназия в гр. Габрово. Следва естествени науки в Загребския университет от 1888 до 1893 г., където през 1891 – 1893 г. е асистент по минералогия и геология на Гюро Пилар, а през 1893 г. става и доктор по философия, като защитава докторска дисертация: Bichromat kalija (Revizija osnih elemenata). От 01.10.1893 е извънреден преподавател по минералогия и геология във Висшето училище, а от 1895 е редовен доцент при катедрата по минералогия и геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От октомври 1905 г. до октомври 1936 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по минералогия и петрография. Декан на физико-математическия факултет през учебните 1906/07, 1907/08, 1919/20, 1927/28 г. Ректор на университета през 1914/15 г. Курсовете, които той води в университета са: Стратиграфия и геология; Кристалография; Обща и специална минералогия; Обща и специална петрография; Практическо ползване на скалите; Трайност и издръжливост на скалите при строене и др.
Бончев преподава и в Класическата гимназия в София.
През 1910 г. Георги Бончев и Лазар Ванков участват в 11-ия Международен геоложки конгрес в Стокхолм, Швеция. Георги Бончев е член на сесиите на Международния геоложки конгрес във Виена през 1903 г. () и в Мексико през 1906 г., но тогава той не присъства лично.
През 1913 година Георги Бончев e член на 12-ия Международен геоложки конгрес в Торонто, Канада.
По време на Балканските войни и Първата световна война професор Георги Бончев е директор на Бюрото за военнопленнитеБюрото е създадено съгласно член 14 на Правилника за законите и обичаите на сухоземната война към Хагска (IV) конвенция относно законите и обичайте на сухоземната война от 1907 година. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но и до този момент (13 декември 2024 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание., като изпълнява тази длъжност на доброволни начала и без възнаграждение, "че и ако му е давал законът право да бъде освободен от армията, както неговите другари професори."Виж също и сравни спомените на американския дипломат, дипломатически представител (chargé d'affaires) в София по време на войната Луис Айнщайн, който е бил натоварен да защитава интересите и да облекчи злочестата съдба и лошите условия, при които са държани британските военнопленници, жалвайки се пред официалните власти в Царство България.: "...Авторитетът по камъните отговори, че е прекалено зает да ни приеме...Професорът намери за благоразумно да не говори с чуждестранни дипломати...Истинската причина за неговия отказ беше, че той беше без реална власт, назначен само за украшение и само защото другите цивилизовани държави имаха такива бюра."
Автор на над 140 научни труда и университетските учебници Петрография; Обща минералогия; Специална минералогия.
Георги Бончев е действителен член на БАН от 1900 г. Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1944 – 1948). Пръв председател на Българското геологическо дружество (1925). През 1910 г. съставя геоложка карта на България съвместно с Георги Златарски. Основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България.
Признание
През 1958 г. българският минералог и негов студент Иван Костов открива и наименова в негова памет минерала бончевит.
Неговото име носи улица в академичен комплекс „БАН IV километър“, на която са разположени някои от институтите на БАН ().
През декември 2016 година и по случай 150 години от рождението на Георги Бончев е издадена пощенска марка с неговия лик.
Почетен гражданин на София и Шумен.
Погребан е в парцел 48 на Централните софийски гробища.
Избрани произведения
Бележки
Библиография
Външни препратки
: „Като голям специалист по геополитическата наука е търсен като вещо лице за много предприятия у нас.“
От и за Георги Бончев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Български минералози Категория:Български петрографи Категория:Почетни граждани на София Категория:Родени в Жеравна Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“