Пачакути Инка Юпанки (исп: Pachacútec Inca Yupanqui; кечуа: Pachakutiq Inka Yupanki; превод: „Преобразувател на света; Син на Инти; Достоен за уважение“), по-често споменаван само като Пачакути или Пачакутек, роден като Куси Юпанки е деветият Капак Инка или Сапа Инка (исп: Cápac Inca; кечуа: Qhapaq Inka; превод: „Великият син на Инти“) – владетел, управлявал кралство Куско през XV век, от 1438 до 1471 г.
През 1438 г. Куси Юпанки побеждава армията на племето Чанка и става първият демократично избран Капак Инка, след което приема името Пачакути. В продължение на няколко десетилетия той успява да разшири кралството на инките и го превръща в империя, носеща името „Тауантинсую“ (превод: „Земя от четири части“), известна като „Империя на инките“, простираща се в своя пик на повече от 135 000 квадратни мили, от днешна Колумбия до Чили и Аржентина.
Освен с териториалното разширение и административната организация на новосъздадената империя, управлението на Пачакути се свързва и с възраждане на изкуствата, религията и културата в доколумбова Америка. Много от архитектурните паметници, построени по негово време, най-известен сред които е комплексът Мачу Пикчу, учудват хората с красотата и величието си и до днес.
Произход и ранни години Хронистите Сармиенто и Бетанзос споменават, че през 1438 г. Куси Юпанки е на 20 или 22 години. Следователно, той е роден около 1416 – 1418 година в град Куско – днешно Перу, тогава малко кралство, ръководено от „Синовете на Слънцето“. Куси е най-малкият от тримата законни синове на Виракоча Инка, от които най-големият се казва Рока, а вторият Тупак Хуарочири.
За ранните му години не се знае много, освен, че го описват като симпатичен и приветлив, надарен с висока интелигентност и смелост, поради което, второто му име е „Юпанки“ (превод:„достоен за уважение“). Твърди се, че заради тези негови качества той е основен претендент на братята му, аристократите и военните лидери на кралство Куско за унаследяване на трона. За разлика от тях обаче, баща му Виракоча не мисли така и избира за свой наследник незаконният си син Уркон с когото започва да царува съвместно и официално споделя властта. Така Куси, като явяваща се заплаха за избора на Виракоча, прекарва много от ранните си години далеч от дома, в изгнание, от които три години в долината на река Урубамба, където по заповед на баща си е пастир на лами.
Война с племето Чанка
През 1438 г. Куси Юпанки се връща в Куско от поредното си изгнание, точно когато градът е нападнат от кралство Андахуайлас, държавата на войнственото племе Чанка. Щом разбират за надвисналата опасност, баща му Виракоча и съуправляващият Уркон, напускат столицата и бягат в крепостта Писак, като оставят защита и на плещите на младия Юпанки. Бетанзос изказва мнението, че Виракоча и Уркон бягат от Куско, защото са уплашени за живота си. Според Сармиенто двамата управници са жертви на заговор и са подлъгани да напуснат Куско. Според Кобо, Виракоча не е напуснал града и е ръководил защитата, но след като Пачакути станал господар на инките, заличил този факт и наложил версията, че той еднолично е командвал армията при отбраната на Куско. Войската на инките е твърде недостатъчна, около 700 души, за да се изправи срещу 100–хилядната чанкска армия. Затова, Куси отива да потърси още войници при съседните племена, с които инките до този момент са в добри отношения. За негово съжаление апелите му ударят на камък, защото съседите му предпочитат да изчакат, за да видят как ще се развие войната.
Щом разбира, че не може да събере повече бойци, единственото, което остава на Куси е да се помоли на предците си Виракоча и Инти, да му донесат смелост и победа срещу враговете му. Така, след дълги молитви към тях, той получава видение, което предвещава победата му над чанките и успехите му след това. Легендата разказва, че на молбите му откликва Инти, който се появява пред него, като образ на човек в кристално огледало. Около главата си той има лауто (инкска шапка – тюрбан), а от центъра на шапката стърчат три ярко блестящи лъча, като тези на слънцето. Около ръцете и раменете му се увиват змии, които се простират от върха до дъното на гърба му. Виждайки това изображение, Куси се уплашва и тръгва да бяга, но образът му проговаря: „Ела тук, дете мое, не се бой, защото Аз съм твоят баща – Слънцето (Инти), знай, че ти ще покориш много народи и аз ще ти помогна, за да ме помниш, почиташ и принасяш жертви“, след което изчезва. За срещата между Пачакути и Инти се споменава в хрониките на Сармиенто и отец Бернабе Кобо. Разликата е, че Кобо я поставя в много по-ранен период, години преди войната с чанките. След тази случка, младият Юпанки взима огледалото със себе и не се разделя повече никога с него. Вдъхновен от това, което му се е случило, той се връща в Куско за да окуражи тези, които ще се бият рамо до рамо с него срещу агресорите и тези, които прииждали по хълмовете, за да видят битката между двете най-могъщи племена в региона.
Първа битка
Първоначално, чанките изпращат пратеници до инките с искане за безусловна капитулация, но след като получават отрицателен отговор, бързо напредват и обсаждат град Куско. Разразява се неравна битка, но „синовете на Слънцето“ се борят смело и успяват да отблъскват врага, като му нанасят огромни жертви. Победата се дължи до голяма степен и на младия командир Юпанки, който успява заедно с група доверени войни да се добере и плени мумията на Ускохуилка, която е символ на чанките и тяхно бойно знаме. В края на битката, след като виждат, че Куси и хората му са напът да спечелят, племената, които изчаквали развоят на войната, взимат страна и се включват към армията на инките. Така Куси Юпанки се сдобива с многобройна армия, с която преследва бягащите чанки около пет левги и избива множество от тях по пътя.
Втора битка Щом стигат до лагера си, чанките се осъзнават и отново се организират за атака. Армията им потегля към Куско, но по пътя е пресрещната от племената, водени от Куси Юпанки. На полето, близо до Ичупампа, двете армии се сблъскват една в друга и дълго време са равностойни, но и този път инките побеждават, след смелата намеса на младия си водач. В мелето, той успява да се добере до водачите на чанките, братята Асто и Томаю Хуаранка и след като влиза в единоборства с тях, ги обезглавява. Когато виждат мъртвите си вождове, бойците-чанки се обръщат в паническо бягство, но отново са преследвани, докато не са избити до крак.
След битките След победата над чанките, Куси Юпанки отива да посети баща си Виракоча е крепостта Писак, за да му отдаде уважение и да сподели триумфа си с него, но отново е пренебрегнат. Старият му баща, все още желае незаконният му син да се изяви и иска от Куси да сподели победата с Уркон, но той отказва и тръгва с хората си обратно към Куско. По пътя обаче е нападнат от войни на Уркон, които искат да го убият. Опитът за убийство пропада, защото бойците на Юпанки успяват да се справят с нападателите.
След тези събития, Куси се връща в столицата на инките, където е посрещнат като герой. Празненствата по случай голямата победа продължават няколко дни, а труповете на мъртвите Чанка са одрани и напълнени със сено, след което са изложени, за да служат като поука за всеки, който дръзне да се изправи срещу „Великите Инки“. По това време, всички поданици и аристократи на Куско единодушно решават, че Куси Юпанки трябва да бъде новият Капак Инка. Все пак, за да са сигурни в правотата на решението си, те се допитват и до бога Инти, който чрез различни знаци, също посочва младият Юпанки за водач и му дава името Пачакути.
Когато официалният престолонаследник Уркон разбира за избора на народа, не приема решението и тръгва с гвардията си към Куско. По пътя обаче е пресрещнат от войска изпратена от Пачакути и понеже не е воин, загива след първата схватка. Така, след смъртта на незаконния му син, Виракоча най-накрая признава Куси Юпанки за най-достоен и след като се заклева във вярност на новия Капак, в реч пред народа обявява оттеглянето си в полза на Пачакути.
Управление
В самото начало на управлението си Пачакути се заема да реформира Куско. Първото нещо, което прави е да възроди култът към бога Инти и предците си. За тази цел той вика строители, на които заповядва да разширят храма Кориканча и да му върнат подобаващият блясък. След това, нарежда мумиите на предците му – „синовете на Слънцето“, които лежат вътре, да бъдат пренаредени по възходящ ред, като първият Инка да е най-близо до статуята на Инти и да ги украсят пищно, в злато и красиви дрехи. Когато всичко е готово, той заповядва на поданиците си и вождовете на съседните племена, да се поклонят пред тях и да им отдадат уважение, като това се повтаря всяка година, като празник на слънцето – обогатен по-късно с провеждане на танци и празненства и наричан Инти Райми.
Друга голяма реформа, която Пачакути прави в ранните години на управлението си, е в земеделието. Първо, той, след като обикаля земите на кралството и вижда, че обработваемите площи са твърде малко за да може населението да се изхранва чрез тях, веднага предприема изселване на всички племена, които не са поданици на Куско, но живеят в близост две левги от града и дава земите им на инките. След това, дава наставления да се практикува терасирано земеделие, за да може по този начин да се оползотворят и земите по множеството хълмове около града, които дотогава не са обработвани. Също така, той заповядва да се изгради слънчев часовник, който да показва, кога да се сади и прибира реколтата. и налага нови правила в структурата на армията, календара, историческата памет, строителството, облеклото и др.
Начало на имперската експанзия
След промените които прави в Куско, Инка Юпанки се заема да разширява територията на кралство Куско, но първо, той решава, че трябва да се справи с племената, които дотогава са били васали на инките, но по време на войната с чанките въстават.
Най-силното, сред тези отстъпници е племето Аярмака, водено от вожда Токай Капак. Отначало, Пачакути дава възможност на аярмаките да се подчинят доброволно, като им обещава, че ще бъде милостив, но получава от тях пренебрежение и заплахи за война. Ядосан от отговора, той повежда армията си и влиза във въоръжен конфликт с тях на около две левги от Куско. Така, след няколко ожесточени битки, племето Аярмака са победени, а заради голямата им съпротива Пачакути ги наказва жестоко, като разрушава градовете им и избива множество от тях, а вождът им хвърля в тъмница до смъртта му.
След това, Пачакути унищожава и племето Чинчи, защото те правят опит да го убият, чрез атентатор. Последвали ги племената Сокма и Хуата, които също не се възползвали от предложението на младия Инка да се предадат доброволно и заради това заплатили с главите и земите си. Така, щом унищожава всичките си врагове в близост до Куско, Пачакути е готов да разпростре властта си, чрез експанзия в по-отдалечени територии.
Превземане на Андахуайлас Началният завоевателен поход на Пачакути е насочен към земите на кралство Андахуайлас, които все още се управляват от лидери на племето Чанка.
Първото населено място, което Юпанки завладява преди да навлезе дълбоко в териториите на чанките е град Олантайтамбо. Градът оказва голяма съпротива, но след няколко тежки сражения Пачакути побеждава, като избива всички жители на селището. По същият начин се развиват събитията и след това, като почти всеки град по пътя оказва отпор и отказва да се възползва от предложението да се подчини доброволно. Тази съпротива, прави лидера на инките все по-жесток към народа на Андахуайлас и той, без никаква милост, след като превзема всяко следващо населено място, унищожава множество от хората, които го обитават. Така, не след дълго, под напора на армията на Пачакути, падат всички крепости на чанките, по-важните от които са градовете Сорас, Акос, Аякучо и Вилкашуаман.