Георги Павлов Китов е български археолог и траколог. Дълги години се занимавал с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия.

Биография Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Средното си образование завършва като първенец на випуск 1961 на 10 СПУ (Първа мъжка гимназия) в София. Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен от военна служба.

Завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1966). Специализира история на изкуството в Ленинград (1974 – 1975). През 1966 постъпва в Добричкия Окръжен исторически музей като уредник на Градския исторически музей в Каварна и на археологическия обект Нос Калиакра, а от 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН.

През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс – хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.

Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990. Председател на Общото събрание на Археологическия институт с музей при БАН от (1992). От 1995 година преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от (1972) на археологическата експедиция ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) (преди ЕПОС и ЕТАП).

Наричан от медиите „българския Индиана Джоунс“.„Георги Китов – българският Индиана Джоунс“, e-vestnik, 15 септември 2008.

Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.

Доктор Китов почива внезапно от сърдечен удар на 14 септември 2008 г. при разкопките в Старосел.„Георги Китов почина в Старосел“, Dnes.bg, 14.09.2008. Погребан е в Централните софийски гробища.

Критика През 2001 г. Китов е лишен от правото да ръководи разкопки за една година и е отстранен от Съвета за теренни проучвания към Археологическия институт при БАН. Причината е, че през 2000 г. с екипа си е разкопал три могили при Старосел, за които е нямал разрешително, неправомерно е използвал земекопна техника и е разкопавал няколко обекта едновременно, без да е възможно да ръководи работата на всички тях.Пипалата на иманярската мафия и археологът Китов. в-к Сега, 25 август 2001 г. Също така без разрешение за проучване е влязъл през иманярски изкоп в гробницата при с. Александрово, до Хасково. Според протокола от заседанието на Теренния съвет, са „нарушени редица основни норми и стандарти на професионалното археологическо изследване“.Как се приватизира археология. Капитал, 6 ноември 2004.

Публикациите на Китов срещат остра критика, особено в рецензията за книгата „Въведение в тракийската археология“ (2002), на която е съавтор. Тезите му за погребалните практики на траките са квалифицирани като „коктейл от повърхностни наблюдения, тромави логически конструкции и опити за културологични обобщения на ниво от началото на миналия век.“Гоцев, А. 2003. Рецензия:. Г. Китов, Д. Агре. Въведение в тракийската археология. София, ИК Авалон, 2002, 430 стр. сп. Археология, 2003 (1), с. 63.

Рецензията също така упреква Китов в провеждане на разкопки с булдозер с цел бързина, а не добавяне на научна информация, остарели методи на документиране и оскъдна информация в публикациите.Гоцев, А. 2003. Рецензия:. Г. Китов, Д. Агре. Въведение в тракийската археология. София, ИК Авалон, 2002, 430 стр. сп. Археология, 2003 (1), с. 60 – 63.

От своя страна, Китов защитава бързия темп, с който разкопава голям брой могили ежегодно и употребата на машини, като сочи опасността от това иманяри да стигнат до предметите първи.Пипалата на иманярската мафия и археологът Китов . в-к Сега, 25.08.2001 г.Георги Китов – българският Индиана Джоунс. e-vestnik.bg, 15 септември 2008 г.

Избрана библиография Тракийските могили край Стрелча, София, 1979 Траките в Ловешки окръг, София, 1980 Национален археологически музей (Пътеводител), София, 1976 Тракийското съкровище от Вълчитрън, София, 1978 С българско име през вековете, София, 1979 Борово. Сребърно тракийско съкровище, София, 1976 Богатствата на тракийските владетели, София, 1992 Долината на тракийските владетели (дипляна), София, 1997 Тракийски култов център Старосел (дипляна), София, 2000 Панагюрското съкровище, София, 2000 Александрово – гробница-мавзолей (дипляна), София, 2001 Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна, 2002 Долината на тракийските царе, Варна, 2002 Тракийски култов център Старосел, (2-ро издание) Варна, 2002 Въведение в тракийската археология (с Даниела Агре), София, 2002, 430 с. Могила Светица проговори, Казанлък, 2004 Гробницата на Севт III, Казанлък, 2004 Александровската гробница, Варна, 2002 Панагюрското съкровище, Варна, 2002; Варна, 2006 (2-ро издание), 125 с. The Valley of the Thracian Rulers, Varna, 2005 (2nd edition), 99 pp.

Вижте също Траколожка експедиция за могилни проучвания

Източници ПЪТЯТ. Сборник с научни статии, посветени на Георги Китов, София 2003.

Бележки

Външни препратки Официалната страница на експедиция „ТЕМП“, с данни за Георги Китов и галерия със снимки от Голяма Косматка „Проф. Китов намери втора златна маска на тракийски цар“ , NetInfo.bg, 14 юли 2007 Боровско съкровище – подробно за Боровското съкровище в RodenKrai.com

Категория:Български археолози Категория:Траколози Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Учени от БАН Категория:Преподаватели в Нов български университет Категория:Почетни граждани на Казанлък Категория:Родени в Дупница Категория:Починали в област Пловдив Категория:Починали от сърдечна недостатъчност Категория:Погребани в Централните софийски гробища