Александровската гробница е открита от археолога Георги Китов край с. Александрово, област Хасково през 2000 г.

История Датирана е към 4 век пр.н.е. Принадлежала е на тракийски цар или знатен аристократ. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на високостатусната личност, са ограбени, но гробницата впечатлява с уникалните си стенописи.

Тракийската гробница е открита в могилата Рошавата чука, отстояща на около 500 метра източно от село Александрово. Точна реплика на гробницата е изложена в Музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ на 150 м северно от могилата, изграден с дарение от Япония и открит през 2009 г.

Описание Гробницата има 10-метров дромос, правоъгълно преддверие и кръгла гробна камера с камбановиден свод. Ритуалното ложе е било разрушено още в древността.

Стенописите са разположени по стените както на гробната камера, така и на дромоса и преддверието. Изобразени са предимно ловни сцени (лов на глигани и на елени), както и погребален пир. И двете сцени вероятно се отнасят към отвъдния свят, обикновено пресъздаван в гробниците. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократическото учение на траките съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно пируване и пиянство“Свидетелство за орфическата представа за „отвъден пир“ ни дава Платон в „Държавата“(Plato, Rep. II, 363D, в които обожествените герои (антроподемони) прекарват безвремето си. Стенописите са важен извор за тракийското царско облекло, за украсата на царските ездитни коне и за царските инсигнии. Интересна е една гола мъжка фигура, замахнала с двойна брадва (лабрис) (царска инсигния) – вероятно това е изображение на митичен герой-прародител.

Отново срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен от проф. Герасимова като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Според нея първата дума е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, което означава способен, умел, можещ и др. Така надписът може да се тълкува като КОДЗИМАСЕС МАЙСТОРА.

Други гробници в България, украсени със стенописи, са Казанлъшката, Свещарската и Мъглижката. Картините изобразяват сцени или предмети от митичната биография на обожествения владетел – лов, отвъден пир, увенчаване, бойни сцени и др.

Галерия

Източници

Външни препратки Официален уебсайт на Музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ Александровската гробница в официалния сайт на Туристическия информационен център в Хасково

Вижте също Казанлъшка гробница Свещарска гробница Мъглижка гробница Четиньова могила (Старосел) Жаба могила Кулата (светилище) Скумсале Качулата Студен кладенец (светилище) Светилище Гарванов камък (Старосел) Люляковото светилище Кози грамади Тракийска резиденция „Смиловене“ Долина на тракийските владетели Римска гробница (Хисаря)

Категория:100 национални туристически обекта Категория:История на община Хасково Категория:Музеи в област Хасково Категория:Гробници в България Категория:Тракийски могили Категория:Основани през 4 век пр.н.е.